Американски експерти показали уязвимостта на съвременните автомобили от хакерски атаки през Интернет.

До колко съвременните автомобили са уязвими пред хакерска атака? Оказва се, че доста. Толкова много, че квалифициран специалист може дистанционно да се свърже с колата и да унищожи основната система.

В необичайното изследване участвали двама бивши хакери Чарли Милър и Крис Валейсек, а също и редакторът на списание Wired Magazine Анди Грийнбърг. Журналистът поел кормилото на Jeep Cherokee, най-новия модел, а Милър и Валейсек се опитвали по всякакъв начин да му пречат.

Първоначално намесата на хакерите била незначителна. Например, те успели да изключат климатичната система на колата и да изкарат на екрана на мултимедийната система произволно изображение.

Но после те започнали да действат по-сериозно. Първо включили музика с пълна сила, след това активирали чистачките, а накрая изключили двигателя на автомобила.

Вторта част на експеримента се провела на паркинг. Милър и Валейсек дистанционно се свързали към волана на колата. Заключили вратите. Поиграли си с цифрите показващи скоростта на автомобила, а накрая деактивирали спирачките и колата влязла в канавката.

Уязвимостта на автомобила от хакерски атаки е свързан със слабостите на мултимедийния комплекс Uconnect, достъпа до Интернет и голямото количество електроника.

Специалистите отбелязват, че подобни хакерски атаки могат да възникнат и при други коли.

Знаете ли, че горните думи са на известен физик?

Ганс Айнщайн е вторият син на Алберт Айнщайн. Той бил известен инженер и специализирал в хидродинамиката и движение на седиментите.

Журналистите често го питали:

– Защо не тръгнахте по стъпките на баща си?

На което Ганс отговарял:

– Баща ми е доволен от моя избор.

Самият Алберт Айнщайн веднъж парирал този въпрос, като казал:

– Синът ми работи над много по-сложен проблем.

Милена и Роза отдавна не бяха се срещали. Роза беше спокойна и уравновесена още от времето, когато двете учеха на един чин. Тя винаги изслушваше приятелката си и ѝ даваше съвети.

Милена бе буйна, търсеше екстремни ситуации и се забъркваше в най-невероятни истории. След като завърши училище постъпи в университета, а след това пое по трудния път на журналиста. Тя бе винаги в най-горещите точки на събитията. Понякога това можеше да ѝ струва живота, но за нея това бе тръпка, преследване на целта, разкриване на истината.

– Как си? – попита Роза. – Още ли си в онази редакцивя?

– Същността на моята работа е да водя мрачната хроника на смъртта по света, – усмихна се малко наперено Милена.

– Смъртта е естествено нещо, но според мен е проява на зло, – сбърчи нос Роза..

– Хората, които се срещат лице в лице със смъртта, като войници, лекари, свещеници, живеят по-бързо от нормалните хора, – въодушеви се Милена. – Допълнителните години не винаги личат, но ги усещаш дълбоко в себе си, в мозъка и сърцето си.

– Навярно всичко това те притиска и измъчва? – съчувствено поклати глава Роза.

– Малко жени работят такава работа – едва доловимо разтегна устни в някакво подобие на усмивка Милена – и не е трудно да се досетиш защо.

– Това  не е място за жени – отсече Роза.

– Не мога да спра – издайнически въздъхна Милена. – Вървяла съм през поле осеяно с трупове. Натъквала съм се на осиротяло дете, легнало върху мъртвата си майка …..

– Интересно какво си чувствала в такъв момент? – оживи се Роза.

– Все едно си си загубил някой, когото си обичал. Смъртта е белязала живота ми с почти непоносими загуби и за това я мразя. Смятам я за свой смъртен враг  – някак раздразнено каза Милена.

Двете дълго стояха пред чашите с кафе. Онова буйното и жизнерадостно чувство от детството се бе изгубило и стопило някъде по прашните пътища. Те не бяха вече същите. Животът, особено този на Милена, бе превърна смеха ѝ в сълзи, а радостта в печал и болка за другите …..

Макаци станаха неочаквана пречка за развитието на Интернет в Индия, най-вече в град Варанаси, намиращ се в северната част на страната.
В съответствие с плановете на индийския премиер Нарендра Моди за подобряване на интернет услугите в страната, градските власти започнали да се разширяват оптичната мрежа.
Индийското ръководство е планирало в следващите три години, да достигне до 700 000 km широколентов кабел в цялата страна, за да се свържете с интернет 250 000 селища. За това е трябвало да бъдат заделени около 18 милиона долара. Въпреки това, маймуни ядат оптичните кабели, предотвратявайки тези планове.
„Ние не можем да премахнем храмовете, в които живеят маймуните, които дъвчат жиците“ – заяви един от инженерите, с когото са разговоряли журналисти.
Варанаси е известен в Индия не само като парламентарен избирателен район на Нарендра Моди, но и като свещен град, чиято възраст е над три хиляди години. Всяка година тук, на брега на Ганг, идват милиони посетители и поклонници. Много от посетителите, както и местните жители почитат маймуни като свещени животни и често ги хранят. Но очевидно, маймуните проявяват по-голям интерес към кабелите, отколкото към угощението предлагано им от туристите.
Властите не искат да изгонят маймуните, защото могат да предизвикат недоволството на гражданите.
Прокарването на интернет кабели под земята също е неудобно, защото жилищата в пренаселения град са много близко едно до друго. Впрочем, за развитието на интернет комуникаците пречат не само макаците, но и постоянното прекъсване на електроснабдяването.

На 1 април 2003 г. запонала операцията на американски войски в Ирак.
Посланикът на Ирак в Русия Абас Халаф Кунфут свикал прессконференция и прочел пред журналистите току що получена информация от Рoйтерс:
„Американците по грешка са поразили британските войски с ядрена ракета. Загинали са седем човека“.
Аудиторията била шокирана. След няколко секунди в настъпилата тишина посланикът казал:
– Честит първи април!