За да се променим, трябва да научим истината и да започнем да си избираме добри възможности за избор. Освен това трябва да се промени начина ни на мислене.

Битката с греха започва в ума, а не в поведението. Начинът, по който мислите, определя начина, по който се чувствате и определя начина, по който действате.

Ако искате да промените начина, по който действате, трябва да се започнете с промяна на начина, по който мислите.

Например, мога да кажа, „Трябва да започна да обичам децата си повече“, но това няма да работи, ако се боря само с чувствата си. В случая трябва да се промени начина, по който мисля за децата си, за съпруга си, за жена си, и чак тогава ще се промени начина, по който се чувствам и действам.

Нека да обобщим: Вие не сте това, което мислите, че сте, по-скоро това, което мислите, че сте. Битката, за да се справите с тези дефекти в живота си, започва в ума. Ако искате да промените нещо в поведението си или нещо в емоциите си, започнете с вашите мисли и отношението си към хората.

Обновяването на ума ви е свързано с думата „покаяние.“ Това не е нещо, което не искате да направите, или което е болезнено за вас.
Покаянието няма нищо общо с поведението. Става въпрос за това, ние трябва да се научим да мислим различно.

„Покайте се“ означава просто да се направим един психичен обратен завой. Това е нещо, което правите в ума си, а не с поведението си. Промяната на начина, по който мислите, ще се отрази на вашите емоции и поведение.

Когато се покаем, ние се обръщаме от вината към прошка, от ада в рая. от безсилие към свобода. от тъмнината към светлината!

Това е вид промяна, което трябва да сте в състояние да се извършите до края на живота, докато сте тук на земята.

Тайната на личната промяна не е в силата на волята, а в познаването на истината. Всеки от нас трябва да се изправи пред истината относно себе си, взаимоотношенията си и собствения си характер, ако наистина иска нещо да промени в живота си.

Защо е необходимо да научим истината? Защото тя може да промени живота ни.

Зад всеки самоунищожителен навик в живота ни лежи лъжа.

Какво точно е истина?

Това, което вие мислите, че е, това, което другите казват или това, което Бог е казал в Словото Си?

Исус е истината, неговото Слово е истина, Библията е Словото, следователно Библията е истината.

Не това, което казват по телевизията, не това, което пишат по вестници и списание, а това, което казва Бог е истина.

Божието Слово ни разкрива, как да се върнем към живота, за който сме били предназначени, а след това ни показва как да останем в Божия път.

Промяната изисква изучаване на истината, за това ни е необходимо да отделяме ежедневно време за изучаване на Божието Слово.

Ако изграждате живота си върху лъжи, заблуди, полуистини, вие никога няма да се промените. Но когато застанете пред истината и се съобразите с нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.

Не забравяйте да се усмихвате и да изпълвате сърцето си с любов. Това предотвратява всякакви заболявания.

Когато сте тъжни, ядосани, депресирани, когато плачете или сте нервни, вашите органи отделят отрови. Но ако сте доволни и усмихнати, те произвеждат изцерителни течности.

Не е тайна, че ние живеем днес в един забързан живот. За мнозина е станало обичайно да завърши деня с лошо настроение, главоболие или натиск, който нараства около и вътре в нас.

Какво да правим тогава?

Ако възникне сложна ситуация не ѝ позволявайте да ви погълне. Просто се усмихнете.

Благодарение на такова просто действие света се мени и това, което ви е заплашвало се оказало поредната неприятност, която ви се струвало, че не можете да спрете, но само ви се е струвало.

Запазете спомена за топлината, очарованието и снежната красота на Новогодишната нощ.

Нека тя ни направи по-добри и да ни помогне да се обичаме повече.

Усмихвайте се и помагайте на този, който има нужда.

Не е тайна, че преимущество на шахматната дъска има този, при когото фигурите са по-добре разположени.

Желая ви да организирате фигурите в живота си така, че 2017 г. да бъде една от най-благословените по отношение на постижения и нови победи.

Всяка година виждаха баба Мара да излиза на 2 или 3 януари от дома си и да отива на боклука, където изхвърляха вече ненужните зелени дръвчета, които до скоро са сияли с гирлянди, лъскави играчки и мигащи звездички.

Тя избираше една и я отнасяше в дома си, там я украсяваше. Съседката учителка в близката детска градина не се стърпя и тази година я попита:

– Защо правите така? Защо не си купите като другите нова или поне някоя пластмасова?

– Живея само с една пенсия. Да си купя елха, не не е по моя джоб. Пластмасови не искам, те не носят аромата на гората.

– Тогава защо изобщо ви е нужна елха?

– За внуците….. вярно е, че не идват ….., но аз всяка Нова година се надявам, че някой от тях ще дойде или поне ще позвъни.

– Няма ги, – каза Маргарита от горния етаж, – сигурно пак са отишли някъде я в Гърция, я Италия или някъде другаде, да карат Нова Година.

– Какво да се прави, – въздъхна баба Мара, – всеки от тях си има свой собствен живот……

– Те отдавна са те забравили, – невъзмутимо констатира Маргарита.

– Недейте така, те са добри деца. Чакам ги всяка година, даже подаръци им слагам под елхата…… А тук хората изхвърлят елхи, защо да не си избера една?

– Нова година я срещнахме, за какво ти е тази елха?

– Аз съм християнка и срещам Рождество Христово, а Нова година и елхата ….. нали разбирате, заради внуците.