Много хора в Австралия обичат да ловят риба, така че Брайън Кеснър решил, че тригодишният му племенник Пол трябва да се научи как да лови риба.

Момчето успяло в това начинание и след известно време гордо демонстрирало първия си улов в живота. Но нагла змия, която пълзяла наблизо, развалила радостния ден на детето.

Хващайки чуждата плячка, влечугото я завлякло нататък, без да обръща внимание на нещастния Пол, който се заливал в сълзи.

Момчето бързо се успокоило, когато чичо му казал, че тази рибата е само началото, а в бъдеще го очаквал много по-богат улов.

Детето, научило се от горчивия си опит, за всеки случай си изяснило, дали в неговия бъдещ улов ще се намесва змия.

Получавайки от чичо си  уверение, че змии повече няма да има, Пол се разсмял и се изпълнил с оптимизъм.

10-минутната разходка е ефективно средство за борба с „епидемията на бездействието“. Новите насоки предписват ежедневни физически упражнения за по-възрастните хора.

Според констатациите на лекарите около 45% от хората са неактивни до толкова много, че не могат да се справят с 10-минутна разходка.

Повече от 6,3 милиона възрастни на възраст между 40 и 60 години не могат да преодолеят 10 минутна разходка на ден.

Това е тревожно, защото физическото бездействие е една от шестте причини за преждевременна смърт в Обединеното кралство и САЩ.

Ходенето е дейност, която е достъпна и приемлива. тя дава възможност да се поддържа физическата активност у възрастните.

Бързото ходене има много предимства, включително подобряване на формата, улесняване на ежедневната физическа активност, подобряване на настроението и качеството на живот, по-здравословно тегло и 15% намаляване на риска от ранна смърт.

 Това, че Господ е моята светлина и моето спасение е факт. От какво ще се боя?

Ако не можеш да се довериш на един Всемогъщ, Всезнаещ и Милостив Бог, Създателя на вселената, тогава към кого ще се обърнеш? Голяма е радостта ни, че можем да му се доверяваме!

Бог наистина може и иска да ни спаси от всякакви беди. Той ни дава сила да устоим на греховните изкушения, които отделят човека от Бога, Който горещо обича всеки. Дава ни смелост и мъдрост, които ни помагат да издържим всички неприятности.

Какво те плаши? Неуспех? Отхвърляне? Болест или заплаха от смърт? Неувереност в бъдещето?
Каквито и да са твоите страхове, помоли за помощ Бога и Му се довери.

„Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?“

Автомобилът вървеше по пътя. Времето беше хубаво. Слънцето леко прежуряше.

И изведнъж двигателят блокира.

Шофьорът слезе от колата, отвори капака и какво да види. Карбураторът седи извън двигателя и мисли.

– Ей ти за какво толкова си се замислил? – попита го шофьорът.

– За моето съществуване, – тихо, почти беззвучно отговори карбураторът.

– На теб не ти е дадено да мислиш. Ти трябва само да работиш и колата да върви.

– Не е ли странно – каза карбураторът, – че някак си се отделих от колата, от общия механизъм ….а това ме накара да се замисля.

– А защо не се върнеш обратно?

– Не знам, – изскърца карбураторът – като ли че нямам причина да не се върна, но реших да помисля, дали наистина трябва.

– Но така спираш целия механизъм, – ядоса се шофьорът. – Когато работеше по-рано в него това не ти ли доставяше удоволствие?

– Мисля си, колко е хубаво да съм отново на мястото си, да работя с удоволствие и да се чувствам щастлив, – като ехо откликна карбураторът.

– Върни се и ще бъдеш непрекъснато щастлив, – подкани го шофьорът.

– Дали е така наистина?

– Стига със с твоите съмнение. Върни се на своето място, поеми отговорността си и ще бъдеш щастлив. Е тогава можеш да мислиш пак.

Върна се карбураторът на мястото си и колата тръгна. Тогава нашият беглец възкликна:

– Колко е хубав животът. Чувствам се удовлетворен. Мислех, че такова нещо изобщо не мога да изпитам.

– Сега вече можеш да си помислиш добре, дали има смисъл да стоиш извън механизма, – засмя се предизвикателно шофьорът, когато чу спонтанния изблик на карбуратора.

– Няма какво да мисля. Всичко ми се изясни …..Давай да пътуваме и да се веселим.

Попитали една добра и мъдра старица:

– Бабо, ти си изживяла такъв труден живот, а душата ти е по-млада от всички нас. Къде се крие тайната за това?

– Всичко добро, което са ми направили, записвам в сърцето си, а лошото върху вода. Ако правех обратното, сърцето ми щеше да има ужасни белези, а така то е благоуханен рай.

Бог ни е дал две ценни способности: да помним и да забравяме. Когато ни е направено добро, признателността изисква да го помним, а когато ни правят зло, любовта ни подбужда да го забравим.