Мони бе едва четири годишен, но вече знаеше:

– Ако човек е станал жертва на беззаконие, полицията ще му помогне.

Един ден майка му взе бонбона му, а той отиде в полицейския участък и каза на полицайката там:

– Трябва да арестувате мама.

– Защо? – попита полицайката.

– Тя ми открадна бонбона и ме удари.

Жената в униформа едва сдържаше смеха си, но записа жалбата на малкия и му обеща:

– Ще проверим всичко на място.

При проверката в къщи бе само бащата на Мони, който обясни:

– Съпругата ми съвсем леко го удари по бузата, но той е непослушен. Яде бонбони преди ядене и си разваля апетита. След това само побутва чинията си и не ще да се храни. Много странно бе, че прие спокойно наказанието си ….

– Защото е планирал да потърси официална помощ, – смееше се проверяващият случая полицай.

Стопли се и хората взеха да работят на нивите и по дворовете си.

Скоро щяха да почнат и да садят чушки, домати и всичко, което бе нужно за трапезата.

Огнян днес бе настроен философски и не изненадваше с нищо ново комшията си Пешо:

– Уважавай живота не само за неговите прелести, а и за трудностите му.

– Е, чак пък толкова, – възразяваше Пешо. – Колко пъти ставаме неволни жертви на развихрили се глупаци?

– Колкото и да е отвратително положението ти, не се опитвай да обвиняваш държавата, шефа си, родителите, природата или нерадостното детство. Менюто е безкрайно и скучно, – махна с ръка Огнян.

– Как да не са виновни? Ако не бяха …..

– Слушай, – Огнян извиси глас, – щом хвърлиш вината на някого или нещо, моментално подкопаваш собствената си решимост за промяна и увеличаваш вакума на безотговорността.

– Дрън, дрън, много знаеш, – запъна се Пешо.

– Парализираната воля не носи радост, – изстреля набързо Огнян.

– Когато стигнеш ръба на отчаянието, друга песен ще ми запееш, – усмихна се Пешо.

– Ти за мен не бери грижа, – натърти Огнян. – За всяко нещо се намира чалъм.

Моряците познаваха острите скали на този бряг. Това място не веднъж им бе погаждало лоши номера. Множество кораби се разбиваха в скалите и хората гинеха.

Именно на този бряг се бе появила малка спасителна хижа.

Хората в нея постоянно бодърствуваха и търсеха денем и нощем, този, които бяха попаднали в опасност, след разбиването на кораба им.

Така множество животи бяха спасени от малка група смелчаци.

Постепенно това място стана известно. Много от спасилите се искаха да останат и да помагат с каквото могат.

– Готови сме да дадем своето време, енергия и средства, за да подкрепим тава начинание, – казваха въодушевени те.

Закупиха се нови лодки. Обучени бяха няколко екипа за спасяване на корабокрушенците. Малката хижа започна да расте.

Но ….. някои от хората започнаха да негодуват:

– Това място е непривлекателно, а сградата е лошо обзаведена. Трябват нови мебели и оборудване.

Всичко, което бе грубо и ръчно изработено бе изхвърлено. Събориха старата сграда и на нейно място построиха нова.

Но това популярно място промени предназначението си. Започна да се използва като клуб за публични събирания.

Спасяването на животи. Грижата за корабокрушенците. ….. започна да се прави много рядко.

Хората в новата сграда почти не се интересуваха от спасителни мисии и предизвикателствата на морето. Те наеха професионални екипажи и спасителни лодки, които да извършват тази дейност.

Първоначалното предназначение на първите ентусиасти не беше напълно забравено. Спасителните мотиви все още доминираха в декора на новата сграда.

Един ден край брега се разби голям кораб. Спасителните екипи доведоха измръзнали, мокри и полуудавени хора. Те бяха уплашени, а някои от тях бяха и в шок.

В красивата сграда настъпи безпорядък и хаос.

– Незабавно да бъде построена душ кабина отвън и далеч от клуба, за да могат жертвите от корабокрушението да бъдат почистени преди да влязат, – развика се един от по-инициативните в клуба.

След случилото се членовете на клуба размениха гневни думи.

– Трябва да се сложи край на животоспасяващия клуб и всички контакти с жертвите на корабокрушението.

– Това пречи на социалния ни живот, отваря врати за хора, които не ни принадлежат.

– Но нали това бе основната ни цел. Да обслужваме всеки, които се нуждае от помощ, независимо от красотата, размера и украсата на клуба.

Хората се разделиха и се появи нова спасителна станция на същи бряг, в която хората искаха да спасяват корабокрушенци на разбилите се кораби в тези води.

Минаха години и новата спасителна станция премина през същите конфликти и се появи нова сграда.

Историята продължи да се повтаря.

Сега ако отидете на този бряг ще откриете експлозивни и впечатляващи клубове, принадлежащи на блестящи професионалисти, които са загърбили всяка мисъл за спасяване на животи.

В тези води все още се случват корабокрушение, но повечето от жертвите не се спасяват. Давят се, но изглежда много малко хора се интересуват от това.

Ако сме предали сърцето си на Господа, това не ни прави неуязвими спрямо трудностите. Губим работата си, умират близки, ….., но човек не престава да мечтае.

Понякога ако се проточат много нещата лишаваме се съзнателно от надеждата, че изобщо нещо ще стане.

Бог интересува ли се от нашите мечти?

Вероника още от малка мечтаеше да стане артистка. Често заставаше пред огледалото и се опитваше да имитира хората, които бе наблюдавала около себе си.

Но се случи нещо страшно. Тя бе малтретирана. С нея злоупотребиха. И тя престана да мечтае.

Един ден Исус я срещна и желанието ѝ да стане актриса се възроди.

– Искам да стана значима, – казваше си тя, – да ме признават и да ме забелязват.

Внезапно Бог ѝ проговори:

– Аз имам други планове за теб.

– Какви? – трепна Вероника.

– Ако използваш болката, която превъзмогна от миналото си, можеш да донесеш надежда и освобождение на други пострадали като теб.

Вероника се замисли. Тя не знаеше как точно да направи нещата, за това се помоли на Бог:

– Боже, Ти постави тази мечта в сърцето ми, дай ми мъдрост, как да я реализирам.

След месец тя основа група за достигане и подкрепа на жертвите от сексуална експлоатация и трафик. Това бе подкрепено от много хора, които активно се включиха в тази дейност.

От тогава всеки ден Вероника се радваше на резултатите от решението си, да последвала Божията мечта за своя живот.

Вярвам, че ако се доверите на Господа, Той ще ви доведе до това, което е промислил за вас. Тогава животът ви ще добие нов смисъл и душата ви ще пее.

Собственикът на къщата, в която живееше Марта, отказа да отдели средства за ремонта ѝ. Предупредиха я да се изнесе.

– Колко неприятно е всичко това, – каза си Марта. – Местоположението тук е изключително привлекателно. Ако не бяха признаците на рушенето на къщата, щях да я намеря за напълно задоволителна.

При най-малкия вятър сградата се люлееше. Подпорите ѝ бяха недостатъчни, за да я направят безопасна за живеене. И на Марта нищо друго не ѝ оставаше, освен да се премести.

Интересите ѝ бързо се насочиха към предстоящото място за преместване. Марта старателно проучи новия район и прочете изказванията на хората, които живееха там.

От приятелят си Крум научи:

– Мястото надминава всичко, което можеш да си представиш. Ставащите чудеса тук, могат да ти се сторят невероятни, но са истина.

Крум бе влошил целия си капитал там, като продаде всичко тук. Това му донесе огромна радост, въпреки че всички сметнаха това за загуба:

– Това е огромна жертва от негова страна, – говореха те.

Марта се обърна за съвет към Добромир, чиято привързаност бе доказана и изпитана не веднъж в живота ѝ. Той вече бе на новото място.

Вместо отговор Добромир ѝ изпрати цяла кошница вкусни плодове. Сравнявайки вкуса им с това, което ядеше тук , Марта намери плодовете за съвсем безвкусни.

– Ако всичко е така прехвалено, както тези плодове ….. – мърмореше недоволно Марта.

Любопитството ѝ надделя и тя няколко пъти ходи до реката, която отделяше новото място от сегашното. Виждайки радостта и усмивките на хората там, Марта изпитваше силно желание да иде при тях.

На месна почва я изкушаваха с нов доходоносен бизнес, но когато си спомняше лицата на хората от другия бряг, който сияеха и преливаха от щастия, нещо я възпираше да даде съгласието си.

Накрая не изтърпя и категорично заяви:

– Ще се преместя.

Стани последовател на Исус Христос и ще имаш визия за нещо, което е далеч отвъд трудностите и разочарованията в този живот.

Вслушайте се в добрите новини: “ Примири се, призови нашият Господ! Помири се с Бог!“