Имало едно време една малка депресия. Тя се навърташе около хората и се опитваше да се установи у тях, да се прилепи, та да порасте и да си завъди дечица.
Но защо нищо не се получаваше?!
Хората не харесваха депресията въпреки, че бе много малка.
Един ден тя попадна в главата на едно момиче и започна да ѝ подхвърля мисли:
– Всичко е толкова лошо. Никой не ме обича. Животът е изпълнен само с проблеми, …..
Плака момичето и се тревожи половин ден. След това стана и се изми. Взе Библията и започна да чете. Депресията се опитваше отново да му нашепваше мрачни мисли, но момичето вече бе престанало да я слуша.
Огорчи се малката натрапница и отиде да досажда на един младеж. Мъка и болка се прокрадваха в мислите му, но той вместо да плаче и да се отчайва хвана китарата си и запя.
Депресията пощръкля. Развилня се. Започна да буйства. Но уви, всичко беше напразно. Тя беше все още малка и толкова ѝ бяха силите.
Какво можеше да направи повече!?
Тръгна отново между хората с надежда, да хване някоя по-податлива жертва, та поне малко да порасне.
Стигна до зоологическата градина. Хареса си ленивеца и реши върху него да изпробва силите си.
– Той е лениво животно и не особено активно, ще се справя с него, – реши категорично депресията.
И тя започна да му шепне, да го тормози, но ленивецът не я слушаше или не я разбираше, затова отново нищо не се получи.
– Какво пък мога спокойно да си почина до следващия човек, – каза си депресията. – Дано той се окаже по-голям ценител на тъгата!
Бъдете внимателни! Не позволявайте на депресията да ви мъчи и тероризира. Не я подхранвайте с вашите сълзи и огорчения. Усетите ли депресията, гонете я далече от себе си. Тя не заслужава да порасне, а още по-малко да си отгледа и дечица.
