Тинка беше много бъбрива. Но за разлика от много бърборковци, тя беше и добър слушател. В болницата изслушваше пациентите, които седяха под сянката на пейката в горещите летни дни или по леглата, когато беше навън студено. Обичаше да се шегува. Плясваше по гърба всеки. който я разсмиваше. Всички я смятаха за чаровна.

Всичко това беше докато до нея беше съпруга ѝ. Когато той изчезна, другите жени не искаха това чаровно създание да се навърта край мъжете им.

Така тя загуби всичките си приятели. Бягаха от нея, като от чумава. „Приемите“, които тя организираше с мъжа си, на които канеше съседите, спряха. Вече не я канеха на рождени дни или по друг някой празничен повод.

По празниците, пред вратите на другите хора спираха коли, хората се прегръщаха и се поздравяваха, а тя стоеше в къщи с децата си.

Дълго време децата ѝ смятаха, че Нова година е семейно тържество, на което сладоледът се заливаше със шоколадов сироп, а телевизорът заглушава шума, който идва от съседите.

По-големият ѝ син много се изненада, когато разбра, че приятелите му използват тази нощ, да опитат домашните запаси от алкохол, докато родителите им официално облечени отиваха някъде.

– Какво, на Нова година седиш в къщи и киснеш край полата на майка си? – присмиваха му се те.

– Да, – смутоляваше засрамено момчето.

Всъщност чаровната му майка, след като беше загубила съпруга си, стоеше в къщи сама.

В шест нации в света жените са главни, но не във всичко.
Това, че обществото може да се управлява и развива в рамките на своя вид без мъжки индивиди е доказано още при мравките. Това се потвърждава и от древните гърци в легендите им за амазонките.
Жената на средна възраст в повечето страни е локомотива на икономиите и пазител на семейните традиции, гарантираща оцеляването на рода.
Света управляват мъже със саби и пари в сянка, но дамите го правят открито. Матриархатът в днешно време е особено колоритен в тези общности, които са слабо интегрирани в съвременната цивилизация, предлагащ последните „дивите“ пророци и божества от мъжки род.
Това наследство по женска линия, всемогъществото на баби и още много интересни явления и традиции не е лошо, някои от тях, да се опитат и в западните нации.
Етническа група на Мосуо живееща в китайските провинции Юнан и Съчуан, в подножието на Тибет, е може би едно от най-известните матриархални общества, които са оцелели до наши дни.
Те живеят в големи семейства в огромни и укрепени имоти. Главата на всяко от семействата е матриарх, чиято дума е законът. Рода се води по женска линия, а имотът се прехвърля от майка на дъщеря. Дамите на нацията като цяло оглавявани бизнес и взимат ключовите решения, оставяйки останалата част от политиката на мъжете. Децата растат в домовете на майките.
Сред мосуо са приети браковете, при които жената сама избира мъжа си, а после му ходи на гости. Освен това жената и мъжът живеят в различни семейства и никога не спят под един покрив. Често се оказва, че децата не знаят кои са техните бащи, защото майките често променят партньорите си. Основна грижа за малки деца пада върху раменете на  по-големите братя, които дори наследството няма да получат в края на краищата.

Химиотерапия е много ефективен начин за лечение на рак. Въпреки това, много изследователи предполагат, че химиотерапията ускорява застаряването на човешкото тяло.
Американски учени са провели изследване по този въпрос. В изследването са участвали няколко десетки жени с рак на гърдата , които са били подложени на химиотерапия.
Учените измерили концентрацията на протеин р16 в тялото на жени, именно този протеин на клетъчно ниво засяга застаряването на човешкото тяло. Измерванията на протеин р16 били извършени преди химиотерапия и 12 месеца след прилагане на това лечение.
Резултатите показват, че лечението на рак при химиотерапия увеличава молекулярната възрастта на човека поне с петнадесет години.
Последиците от химиотерапия са и анемията, и различните видове инфекции.
Въпреки резултатите от изследванията, изследователите подчертават, че химиотерапията е един от най-ефективните начини за лечение на рак на гърдата.
според
Американските учени смятат, че е необходимо да се обърне внимание на нивото на p16, както и на други фактори, които трябва да се вземат предвид при избора на вида, продължителността и интензивността на курса на терапията.

Работният ден беше свършил. Жените свършили с едно друго в къщите се хукваха към пейката, както някои подигравателно я наричаха „клюкарката“, защото на нея жените споделяха това, което са видели и чули през деня.

Обикновено мъжете отсядаха на чашка в местната кръчма. Мрачни, небръснати, с мътен поглед вперен в чашата, мъчеха да удавят в алкохола болката и мъката си.

Това е ежедневието на повечето села днес.

Та да се върнем на „клюкарката“.  Тук жените споделяха и търсена утеха една от друга. Те не просто „обменяха новини“, а търсеха отговори на въпроси, които ги измъчваха и притискаха в ежедневието.

Дечка беше едра жена, вечно усмихната. Тя не можеше да се удържи на едно място и винаги започваше първа:

– Чухте ли за Мичето? Мъжът ѝ нещо се скарал със сина им, а дъртият да вземе ножа и да го убие. Младо момче, още на живота не се е порадвало. Ами тя, вие и стене, но седи при Рангел. Бог да го убие!

– Какво да прави, къде да отиде? – каза примирено Гаца и въздъхна дълбоко.

Петрана бе буйна, не прощаваше на никой, каквото бе ѝ на сърцето, това ѝ беше и на устата.

– Що не земе Бог да ги затрие такива? А кара слабите и немощните да страдат. Виж Рангел, мъж като върлина, но като се напие, всички са му криви. Сигурно си е попийнал яко, щом е заклал момчето.

Жените на пейката се умълчаха, всяка от тях имаше не малко проблеми в дома си, но тази новина ги бе разтърсила жестоко.

Баба Стойна, най-възрастната жена в махалата, седеше на края на пейката. Обикновено само слушаше какво си говорят жените. Тя разбираше болките и мъките им много добре. Самата тя бе преминала през огън и вода. Загубила бе мъжа си, двамата си сина, а сега и един от внуците си.

– Няма ли Бог да накаже тези изверги и непрокопсаници? – задави се в сълзи Веска, комшийката на Рангел.

Баба Стойна вдигна глава, прибра разпилелите се бели кичури под черната забрадка и с мекия си и топъл глас каза:

– Нашите мъже са жестоки и не мислят за последиците от действията си, но Бог ги обича и тях, и им дава още един шанс да се поправят.  Мислите ли, че на Рангел му е леко сега, след като е дошъл на себе си?

– Но кака Миче, защо трябва да тегли? – прекъсна я Тодора.

– Бог и нея обича, – каза баба Стойна. – За това и на нея, и на нас ни дава сили да издържим, преминавайки през всичката тая мъка и болка.

Мракът пълзеше и потапяше всичко наоколо в тъмнина но в душите на жените бе светло и спокойно, защото те знаеха, че не са сами и има на кого да се облегнат.

Огледала са се появили преди няколко века. Те са се появили още в древен Шумер, Индия и Египет. Първоначално огледала са се правели от обсидиан, бронз и сребро и чак в дванадесети век са се появили стъклените огледала.
Веднъж венециански стъклари, работещи на остров Мурано, върху гладко парче мрамор разляли олово и го поляли с живак. Оловото се разтворило в живака и се получило това, което наричаме амалгама. На нея поставили парче стъкло и лъскавата, сребриста лента амалгама с дебелина на хартиена кърпичка плътно прилепила към него. Тайната за направата на тези огледала венецианците съхранявали в продължение на няколко века.
Всяка страна има свои собствени традиции за местоположението на огледалата в къщата. На Изток, например, било установено да се инсталира огледало  пред входа на къщата, за да може негативната енергия да се отразява от огледалото и да не влезе вътре. В Европа, огледалото се поставя на прозореца, за да отрази лошите мисли на съсед или отрицателно, идващи от близо стоящи „лоши“ сгради: болници, затвори. В Русия се смятало, че огледалото може да „зарази“ всеки, който се оглежда в него. Ето защо, на жените било забранено да се оглеждат в огледалото през „нечистите периоди“ – в дните на менструация, бременност и първите седмици след раждането.
Съвременният човек възприема огледалото като част от мебелите си, който използва всеки ден. Но въпросът е: Може ли съвременната наука да обясни защо днес, както и преди много векове назад, има нещо, което ни държи пред огледалото, завладява ни и не ни пуска? Защо, колкото по-дълго стоим пред него, толкова повече изглежда непознато собственото ни отражение? Невероятно, но факт! Колкото повече изучаваме свойствата на огледалата, толкова повече уникални сюрпризи поднасят те на науката. Интересно, на пръв поглед познат на всички предмет, но …