Боян завърза мощен магнит на края на дълго въже и го хвърли в езерото.

Той бе смаян, когато извади въжето:

– Не може да бъде, – възкликна той. – Какво ли има в този мръсен сейф, освен кални, почти унищожени пари.

Боян се обади в полицията за находката си.

Когато дойдоха на мястото, специалистите от местното полицейско управление заявиха:

– Парите можете да задържите, господине, тъй като те не са свързани с престъпление.

Някои от банкнотите били в толкова лошо състояние, че не можеха да бъдат удостоверени, но у Боян бе се зародила надежда:

– Ако мога да спася повече от парите, ще си купя къща.

Да намериш скрито съкровище е вълнуващо. Готов си всичко да дадеш, за да го имаш.

Въпреки това никакво богатство или притежание не може да изплати дълга, който дължим за греховете си.

Само Исус можеше да плати невероятната цена, за да ни изкупи и да ни помири със Своя Отец, чрез жертвената Си смърт и възкресение.

Земните съкровища може да са хубави, но могат да бъдат изгубени, откраднати или унищожени.

Можем с благодарност да приемем върховната жертва на Исус за нас и Неговия безплатен дар на вечен живот, като знаем, че животът в небето с Него е нашата голяма награда.

Готов ли си да се откажеш от досегашния си живот, за да прекараш вечността с Господа?

Симо бе раздразнен:

– Как човешките ритуали могат да бъдат опасни заместители на Христос?

Брат му Петър го подкрепи:

– Ето ти пример. В Санта Фе, Ню Мексико, хиляди хора се събират всяка година, за да изгорят петнадесетфутово извисяващо се чучело, пълно с техните тревоги, сметки и съжаления.

– Това някаква лудост ли е? – попита озадачен Симо.

– Тълпата вика:“Изгорете го!“, надявайки се, че пламъците ще погълнат тревогите и проблемите им и ще рестартират живота им, – допълни Петър.

Симо поклати глава:

– Ритуалът отразява дълбок човешки копнеж да се очисти от страх, срам и провал. Той е драматичен. Но е и безсилен.

Петър леко се усмихна:

– Огънят може да унищожи хартията, но не и вината. Може да погълне дървото, но не и срама.

Не трябваше да заменят Исус с празни заместители, защото Христос е видимият „образ на невидимия Бог“. Той е върховен над творението, напълно Бог в човешка плът и победител над „всяка сила и власт“.

Поради Неговата смърт и възкресение, ние сме „вкоренени и съградени в Него“ и напълно живи и простени от Него.

Човешките ритуали и културни церемонии могат да хипнотизират тълпата, но само Исус може да отмени дълга на греха и да разчупи хватката му завинаги.

Вместо да се подчиняваме на бремето свързано с ритуали и традиции, нека го предадем на Христос. Само Той ни освобождава от плен и ни изпълва с надежда.

Христос бе в гроба. Заедно с Него учениците погребаха своята надежда и вяра, но не и любовта към Учителя.

За тях тази смърт бе неочаквана, независимо, че Той ги предупреждаваше за това време.

До последния момент те не искаха да се разделят с мечтите си:

– Ние мислехме, че Той е Този, Който ще избави Израиля.

– Колко жалко, не създаде царство, а погина като престъпник.

– Лъгали сме се. Щом и Той остана безсилен, няма справедливост в този свят.

– Ние си мислехме, че това е Той и ще поделим местата около трона Му.

– Какво е това? Вместо царска корона – трънен венец, а в замяна на престол получи позорен кръст.

Бе събота. Време на принудително бездействие, в което се усеща ужасът от случилото се.

Апостолите останаха безмълвни. Страшна тишина, характеризираща се с мълчание подчертаващо отчаянието.

А жените?

Те чакаха да мине съботата, за да изпълнят последния си дълг на любов към Него, да помажат с благовония тялото на Умрелия.

Настъпи нощта. Стражата дремеше пред запечатания гроб.

Изведнъж хълмът се разтърси. С грохот се откърти скала.

Силна светлина повали стражите на земята.

Гробът бе празен.

Стражите се разбягаха ужасени.

Пребиваващия в смъртта Христос стана непобедим.

Изпивайки до дъно чашата на греховете на човешките синове, Той се възвиси над страданието и смъртта.

Симо обяви:

– Парите говорят.

– Глупости, това е невъзможно, – възрази Стефан.

– Те ни дърпат. Обещават ни свобода, власт, големи възможности, – уточни Симо. – Ако не внимаваме, те започват да командват живота ни.

– Е, вярно е, – съгласи се Стефан, – И Исус казва, че не можеш да служиш на двама господари, а парите искат да бъдат господар.

– Те искат твоята лоялност. Твоя стрес и фокус. Желаят да оформят решенията ни, взаимоотношенията ни, – прибави Симо.

– Ще бъдеш отдаден на едното и ще презираш другото, – поклати глава Стефан. – Не можеш да стоиш настрана. Ще служиш на едното, не можеш да го избегнеш.

– Въпроса е: На кого? – плесна с ръце Симо.

– Повечето хора дори не осъзнават, че служат на парите, защото те рядко се проявяват, – усмихна се Стефан. – Вместо това се вярва, че още едно увеличение на заплатата ще донесе мир, че радостта е точно от другата страна на следващата покупка, че свободата най-накрая ще дойде, когато дългът се изчисти или къщата се оправи.

– Тихо е, но е мощно, – отбеляза Симо.

– Но това е капан, – повдигна и двете си ръце Стефан. – Парите не могат да осигурят това, което Бог дава. Ако те са наш господар, мирът ни ще бъде временен. Ще бъдем гладни и на една крачка от чувството, че все още нямаме достатъчно.

– Парите трябва да заемат полагащото им се място на слуга, а не на господар, – категорично заяви Симо.

– От тук започва истинската свобода. Това е доверие. Става въпрос за Господство, – повдигна вежди Стефан, – за пробуждане за реалността. Мълчанието около парите не е неутрално, то е опасно. Ако следваме Исус, трябва да Му позволим да ни води и тук, не само част от пътя, а през целия път.

– Бог е нашият доставчик, а не фиша за заплатата ни, – повдигна се на пръсти Симо.

Станой клатеше недоволно глава:

– Гледай Петко, не се грижи за нищо, не се стреми да знае нещо, не се намесва, не се радва, няма цел, живее ей така.

– Такива остават живи само, защото няма за какво да умрат, – подсмихна се Теодор.

– Петко не обича живота, мързи го да се помръдне, – махна с ръка Станой. – Да се хване упорито да се труди и да се радва на плодовете от труда си.

– Какво толкова, не всеки може да работи с чувство за дълг или да печели пари? – подметна Теодор.

– Но може да работи за нещо, което обича, – разгорещи се Станой.

– Не, – отсече Теодор, – тук трябва да има някаква мотивация.

– Петко води незадоволителен живот, защото не е достатъчно недоволен от живота си, – констатира Станой.

– Че кой ще му помогне? – повдигна вежди Теодор.

– Само Исус може да го вкара в пътя, – бързо отговори Станой.

– Кой знае, – повдигна рамене Теодор.

– При Него няма разминаване, – Станой удари масата с ръка.

Разговор, а дали Петко се е променил? Кой от двамата е опитал да му помогне?

Лесно е от старани да говориш, по-добре протегни ръка.