Отговорът съвсем не е тревиален.
За да се получи правилният отговор приемаме, че вълната и пироните се измерват във вакуум.
Мисля, че повечето се сещат, за какво става дума.
А за останалите, които не са се досетили ще обясня.
На всяко тяло, което се намира в атмосферата, действа силата на Архимед и тя е толкова по-голяма, колкото е по-голям обема на обекта.
Тъй като плътността на пироните е значително по-голяма, отколкото на вълната, то Архимедовата сила, която действа на вълната ще бъде по-малка.
Следователно, при притегляне на теглото на пироните и вълната в атмосферата, ще излезе, че вълната е по-лека от гвоздеите.
И така правилният отговор е, че пироните са по-тежки.

Буришаският език е северо пакистански език. На него говорят около 90 хиляди човека. Той е много уникален език.
Лингвистите все още не са успели да намерят генетично подобен език. Още по-впечатляващо е, когато разбереш, че дори и най-странните езици се отнасят към някакво езиково семейство.
Бурушаският език има много особености най-известната, от които е чувствителността му към шума.
Например, на български можем да кажем: „Вратата се отвори тихо“, „Вратата се отвори с поскърцване“ или „Той чу, че вратата се отвори“. За говорещите на бурушаскине не съществуват такива фрази. В този език се смяна само думата в зависимост от това, шумно или тихо е станало действието.
Да вземем например, тази врата. В бурушаския език има три отделни думи за действието на вратата. Една се използва, когато вратата се отваря много тихо, друга, когато просто тихо се отваря, но не прекалено много, а третата, когато вратата се отваря много шумно.
По такъв начин се достига до много точно описване на действието, особено ако става дума за нещо много шумно.

Произхода на тази дума е много древен.
По време на управлението на император Андроник Комнин в древна Византия, е било използвано в следното правило:
На съпрузите на жени, с които императорът е имал любовна връзка, се разрешавало да ловуват в менажерията на императора, където се държали много екзотични животни.
Трябва да отбележим, че тази привилегия по това време, била много търсена.
Вратите на домовете, където живеели такива семейства се украсявали с еленови рога, което било особен знак за почит.

В университета на холандския град Твенте не е необходимо да има такъв предмет като физическо възпитание.
В крайна сметка, някои студенти на това висше учебно заведение се занимават активно със спорт, буквално всеки ден.
Става дума за тези щастливци, на които им е провървяло да се настанят в общежитие със стена за катерене, интегрирана във външната част на зданието.
Разбира се, високите етажи на общежитието са достъпни и с традиционни методи, по стълбите или с асансьор.
С помощта на стената за катерене можете да се изкачите на покрива на зданието и то само в режим по избор, за собственото удоволствие и физическа форма.

Помня времето, когато моите връстници и малко по-големите се обръщаха към мен:
– Хей, момиче!
Но сега мъничетата, които едва са се научили да бърборят, ме сочат с пръст и викат:
– Баба, баба, ….
Никой по-добре от тях не може да определи възрастта ми.
Сега мога да чуя около себе си само учтивото:
– Госпожо!
И ето дойде съвсем друго време …..
В търговията и на други обществени места работят предимно млади момичета. И когато се обръщат към мен весело казват:
– Бабче, – но аз си мълча.
Една моя приятелка веднъж сподели, че след сладникавото „бабче“, тя също си замълчала, но душата ѝ протестирала:
– Аз не съм баба! Чесна дума, още се чувствам млада, повярвайте ми!!!