Днешните герои на Зорница са много по-различни от тези, които имаше, когато бе по-малка. Днешните ѝ герои не са известни личности, спортни легенди или популярни артисти.

Един ден , когато я попитаха:

– Кои са твоите герои днес?

Тя отговори:

– Днес ми правят впечатление обикновените хора, кито Бог използва по невероятен начин.

Веднъж при едно свое пътуване, тя срещна „своите герои“.

Зорница бе изпратена далеч от дома си, за да учи жени на основите на християнския живот. Но от тях тя научи много повече, отколкото те от нея.

– Тези жени, – разказваше по-късно Зорница пред приятелите си, – не са имали възможност да се образоват, но предизвикателствата, пред които ги е изправял живота, са ги научили на да бъдат такива „герои“, каквито ние рядко можем да бъдем.

– Чак пък толкова, – с недоверие и малко скептицизъм се отнесоха приятелите ѝ към нейните думи.

– В своето ежедневие те са се изправяли пред много изпитания, – продължи Зорница. – Били са отхвърляни. Много от приятелите и роднините им не са вече между живите. Всичко това Господ е използвал, за да заздрави тяхната вяра. Те бяха преминали през много трудности и израснали във вярата си, защото бяха изпитали една основна истината, че Бог е верен.

– Вярно е, – съгласи се Вероника, – че ние не забелязваме обикновените хора, които извършват Божието дело. Ние търсим изявените, а не скромните люде, които вършат Божията воля, прославяйки Бога, а не себе си.

– Трябва да се учим от тях, – наблегна Атанас.

И всички се съгласиха.

При един свещеник дошъл човек, който бил добре облечен.

– Отче, идвам при вас за съвет.

– Какво се е случило, синко?

– Познавам една вдовица, която има шест деца. Те умират от глад. Малката дъщеря е сериозно болна, тя се нуждае от операция, но нямат пари за това. Те нямат пари да си платят наема. Бихте ли ми помогнали да събера малко пари, за да не ги изхвърлят на улицата.

– Това е много благородна постъпка, синко. На твое място и аз бих постъпил така. Между другото, какъв сте на тази вдовица?

– Аз съм собственик на дома, в който тя живее.

Иван Петров бе добър съпруг и се стараеше не само на работното си място, но и в дома си и все пак нещо куцаше в семейството му.

Винаги се прибираше след работа в дома си, но….. Жена му Христина имаше нужда не само от неговото присъствие. Тя желаеше да има сто процента от вниманието му.

Вероятно Иван не осъзнаваше това, защото след като се прибереше, веднага сядаше  пред компютъра. А жена му се опитваше да му разкаже по какъв начин е минал трудния ѝ ден.

Тя усещаше, че той не я слуша и само клатеше глава, като от време на време казваше:

– Да, да….

Но Иван отстоеше от нея на хиляди километри.

С течение на времето у Христина се насъбра толкова раздразнение и болка, че накрая те избухна:

– Чувствам се пренебрегната. Кого предпочиташ повече компютъра или мен?

Иван се опита да предотврати надигащия се скандал, като каза по-меко:

– Аз те обичам и с нищо друго не бих те заменил.

Но в крайна сметка Христина се почувства безпомощна. Тя започна да се отдръпва, а в замяна на това стана още по-неприветлива и свадлива.

Иван не може да разбере причината за нейното поведение и ѝ казва:

– В последно време си станала толкова мрачна, я се усмихни малко.

Но това не помагаше, а Христина се цупеше още повече.

Така измина доста време. Двамата започнаха да се отчуждават и да живеят като съквартиранти.

А колко по-добре би станало, ако след оплакването на Христина Иван бе казал:

– Вероятно е болезнено и неприятно да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това.

Ако Иван можеше да приеме чувствата и мнението на съпругата си, може би общуването във семейството щеше да се подобри.

Наталия няколко години посещаваше един старчески дом и помагаше на баба Маргарита или Марга, както я наричаха всички в дома. Девойката се стараеше да облекчи последните дни на старицата и да ги направи по-спокойни.

При общението си с баба Марга ценностите на Наталия се промениха. Това, което в живота ѝ изглеждаше много важно, мина на втори и трето място.

Веднъж баба Марга сподели с Наталия за какво най-много съжалява в живота си:

– Не знам нито една молитва. Сега се моля, колкото ми стигат силите. Дори понякога казвам само: „Господи, помилуй“, а изпитвам такава голяма радост от това.

Възрастната жена въздъхна дълбоко, но продължи уверено:

– Цял живот съм се страхувала от вярващи хора. Боях се, че те тайно ще споделят вярата си с моите деца и ще им разкажат, че има Бог. Децата съм си кръстила по традиция, но за Бог с тях никога не съм говорила.

Очите на баба Марга се напълниха със сълзи:

– А сега разбирам, че вярващите са имали живот, те имаха нещо важно, което искаха да споделят с мен, но тогава го пропуснах да мине така покрай мен ….

На Сава съвсем не му бе лесно. Той ръководеше група младежи. Той също бе млад човек и нямаше голям опит, не бе отглеждал деца в тинейджърска възраст.

Съмняваше се, че може да ги обучи правилно, че с положителния си опит може да им повлияе, за да не бъдат завлечени от пороците и удоволствията, които предлага света.

Искаше му се да останат добри и чисти, непокварени от злото в ежедневието.

Ходеха заедно на екскурзии, посещаваха музеи и забележителности, срещаха се с различни хора.

Един неделен ден Сава с младежката група посети един старчески дом. Какви ли не мисли минаха през главата му.

Страхуваше се младежите да не обидят възрастните хора, с шега или някоя подигравка. Различни възрасти, специфични разбирания.

Преди да тръгнат Сава наведе глава и се помоли:

– Господи, ти познаваш много по-добре сърцата на тези младежи, ти знаеш и хората, при които отиваме. Помогни ни да прекараме едно чудесно време с тези възрастни мъже и жени и да им занесем радост, топлина и много любов.

Когато отидоха момичетата помогнаха при сервирането на храната. След като свърши обяда, младежите сами намериха местата си сред това многообразие от възрастни хора.

Разговаряха и се смееха заедно с тях. Лора и Станчо им попяха, а Тони им посвири на китара.

Някои от момичетата поканиха част от възрастните мъже и танцуваха с тях. На възрастните дами също не им се размина. Младежи подхванали ги внимателно през кръста, танцуваха танго под звуците на китарата.

Валери бе седнал до леглото на една жена и ѝ говореше нещо, а тя топло му се усмихваше. Бонка бе отворила Библията си и обясняваше нещо на един заинтересован възрастен мъж.

Сава наблюдаваше младежите в действие и си каза:

– До сега не съм осъзнавал какъв потенциал имат тези млади хора. Те са жив пример за силата на Христовата любов, която променя хората.