Това бе един добре подреден дом, но в него нямаше мир. Причините бяха основно две.
Стопанката на дома Наталия Василева обичаше да чисти и подрежда, но не я карайте да готви. Това за нея бе най-омразното нещо.
Бедата бе в това, че Милен обичаше да си похапва и то не каква да е храна, а домашно приготвена. Той често се мръщеше, когато на масата му се сервираше полуфабрикат или нещо претоплено, взето на готово от магазина.
Да, но и Милен си имаше своите кусури. Крушката в мазето няма да светне от само себе си. Едното чекмедже на кухненския диван скоро щеше да се разпадне. Вратата на гардероба бе провиснала и Наталия, за да може да я затваря, бе положила няколко книги под нея …..
Когато припомняше на Милен за неразбориите, гласът на съпругата му звучеше рязко и недоволно:
– Вратата …. крана в банята, ….. казанчето в тоалетната, ….
Милен си правеше оглушки или махаше с ръка и тържествено обещаваше:
– Утре ще се заема с това.
Но това утре така и не идваше.
Една вечер Милен забеляза, че жена му се мотае в хола с прахосмукачката и изобщо не приближава към кухнята. Не се стърпя и я попита:
– Какво ще вечеряме тази вечер?
Така искаше да ѝ подскаже, че е време да приготвя вечерята.
Жена му го изгледа войнствено и каза:
– Приемам с вяра, че вечерята вече съществува! Ти съмняваш ли се в това?!
Милен повдигна рамене, но в очите му явно се четеше недоверие.
– Е, щом е така, – тропна гневно с крак Наталия, – без отлагане трябва да постим за твоята вяра.
