Евгения отглеждаше сама двете си дъщери. Тя се стремеше да ги научи на правилните навици и умения. Желанието ѝ бе преди всичко да ги научи на труд, да не лентяйстват много.
Катя бе по-голямата ѝ дъщеря. Тя бе на 14 години. По-малката бе Лора, на седем години. Тя имитираше и следваше във всичко кака си.
Един ден Евгения се обърна към по-голямата си дъщеря:
– Ти си вече голямо момиче и трябва да поемеш някои отговорности в дома ни.
Катя се напрегна и очакваше нещо не особено приятно за себе си.
– Имаме си дом и малък двор. Имаш ли нещо против да въведеш малко ред в градината ни. Листата са опадали. Трябва да се съберат и изгорят. Да се прекопаят лехите и около дръвчетата…..
Момичето се намръщи.
– Предлагам за труда си да получиш 30 лева.
Катя се засмя и каза:
– Добре, мамо.
Когато се върна от работа, Евгения остана много доволна. Всичко бе направено така, както бе заръчала.
Катя изтича да я посрещне.
– Браво, добре си се потрудила, заслужаваш парите, които ти обещах.
Двете не забелязаха, кога към тях се бе приближила Лора.
– А моите пари, – каза заинтересовано малката.
– Какви пари? – Евгения се изненада.
Катя взе да шътка и да дава знаци на сестра си да мълчи, но Лора продължи:
– Кака каза, че ако почистя двора, прекопая лехите и около дръвчетата ще ми даде 12 лева.
Елена изпадна в шок. Гледаше двете си дъщери и не вярваше на ушите си.
– Искате да кажете, че Лора всичко е свършила сама и ще получи 12 лева. А останалите ще вземеш ти Катя без да си си помръднала пръста? И това според теб е честно?
Катя се изплези на Лора:
–Порта такава!
Евгения въздъхна огорчена и добави:
– Няма нищо лошо в това да включиш сестра си на помощ, но не и да я експлоатираш, без да вършиш нищо. Сега ще дам парите на Лора, а следващия път си помисли добре.
Катя се нацупи и се затвори в стаята си.
