Posts Tagged ‘дом’

Наследството не се заработва

понеделник, март 23rd, 2020

Вики се прибра през ваканцията у дома. Тя вече трета година учеше в един от колежите в големия град.

Днес баща ѝ Стефан Михайлов, уважава мъж в родният ѝ град, я бе поканил на вечеря в прославеното заведение на тяхното малко градче.

Вики бе изненадана, но бързо даде съгласието си:

– О, татко, това е голямо предизвикателство за мен, но ще дойда вечерта с теб и ще ти бъда дама за вечерята.

През изминалите години, докато учеше, Вики се грижеше сама за себе си. Баща ѝ пращаше пари, но и тя в свободното си време работеше за по няколко часа на разни места, когато това ѝ бе възможно.

Парите, които изкарваше бяха напълно достатъчни да се издържа и сама. За това и бе странно, че баща ѝ още ѝ пращаше пари по време на обучението.

Тя му бе казала, че и сама се оправя, но той въпреки всичко не спря да ѝ изпраща записи с пари.

Вечерта бе топла, а в заведението бе тихо. Нямаше много посетители. Вики и баща ѝ се настаниха на една маса.

Когато свършиха вечерята, Вики каза:

– Благодаря ти, татко, за тази вечер. Храната бе превъзходна.

– Вики, ти си винаги добре дошла у дома. Не е нужно да ми благодариш за всичко, което получаваш от мен. Знам, че в по-голямата част от времето си далече от дома, но ти все още си член на нашето семейство.

Вики се усмихна и смутено промълви:

– Благодаря ти, татко.

И двамата избухнаха в смях.

“ В моето семейство, – помисли си Вики, – нищо не съм направила, за да спечеля любовта на родителите си или това, което те правят за мен. Думите на татко ми напомнят, че и нищо не съм направила, за да заслужа да бъда част от Божието семейство“.

Ние не трябва да печелим Божията благодат, прошка или възможност да бъдем от част от Божието семейство. Всичко това приемаме просто като безплатен подарък

Когато всеки от нас се обърне към Исус, става Божие дете, а това означава, че получава вечен живот, а в небето го очаква нетленно наследство.

Слава на Бога за този прекрасен подарък.