Posts Tagged ‘дом’

Объркването

петък, септември 30th, 2022

Елена бе добра по душа. За това, когато приятелката ѝ Дона я помоли:

– Аз ще се забавя още известно време тук. Можеш ли да вземеш малкия ми син от детската градина, да го заведеш у дома и да поседиш с него, докато си дойда.

Тя веднага се съгласи да помогне на драго сърце. Елена не бе виждала преди малкото момче, но реши:

– Все някак си ще се справя.

Когато пристигна в детската градина Елена се представи:

– Аз съм Елена и съм дошла по молба на моята приятелка Дона, да прибера сина ѝ Тони.

От съседната стая излезе някакво момче, който се приготвяше, след което спокойно седна в колата на непознатата жена.

Когато Елена въведе в дома на приятелката си детето, големият син на Дона възкликна:

– Това не е моя брат.

Елена се шокира.

– Кого съм взела тогава?!

Тя бързо откара момчето обратно, но в замяна на това бе необходимо да отговоря на няколко неприятни въпроси в полицията, защото учителката се бе обадила веднага за станалата грешка.

Главното е, че объркването бе разрешено навреме и никое от децата не бе пострадало.

Трудните ситуации и нетърпимите хора в живота

понеделник, септември 19th, 2022

Застудя и хората започнаха да се прибират по домовете си, но и в къщите си те продължаваха да умуват и спорят по различни въпроси.

Така бе с Данчо и Никола, двама братя, които бяха неотклонно заедно.

Те неохотно се прибраха, защото нощта започваше да настъпва и да заема мястото на деня.

Подпрял се на касата на вратата Данчо попита:

– Какво според теб означава „да прегърнеш живота“?

– От къде го изкопа това? – засмя се Никола. – Май пак си се ровил из старите списания и книги на тавана.

– Виж, ако трябвам да прегръщам този живот, трябва ли да правя това и с хората, които ми създават пречки и ме ядосват?

– Те са строители на характера ти и не би трябвало да ги пренебрегваш, – Никола тупна по рамото брат си. – Не е приятно, че се месят в живота ти, но без тях никога няма да се доближиш до това, което Бог иска да изгради от теб.

– Е, вярно, – почеса се по тила Данчо, – като погледна на промените в мен и си направя съответните изводи, разбирам, че да стигна до това си състояние, причината е една, не всички са били много мили с мен.

– Ако Давид се бе борил с някой свой съученик, а не с Голиат, а Данаил бе в клетка с хамстери, а не лъвове, щяхме ли да чуем за това?

– Ясно, – плесна с ръце Данчо, – колкото е по-голямо предизвикателството, толкова повече Бог може да направи чрез него.

– Трудните ситуации и нетърпимите хора действат в живота ни така, че да бъдем изпитани и да носим слава на Господа, – добави Никола.

– И какво излиза? – усмихна се тъжно Данчо. – Мярката за човека е не в какъв комфорт и удобство се намира, а с какви предизвикателства и противоречия се е сблъскал?!

Е, поне и двамата бяха съгласни в едно, без трудности в живота, не може да се изгради силен характер.

Спри да гледаш назад

четвъртък, септември 8th, 2022

Ирена стоеше на хълма и гледката я опияняваше. Слънчевите лъчи обливаха ярко долината и я правеха приказна.

Тя за малко се бе върнала в бащиния си дом, преди да замине със съпруга си на друго място да служи.

– Ех, ако можеше да останем, – въздишаше тежко Ирена. – Щях да се чувствам по-добре, ако бях по-близко до майка ми. А и работата ми, в нея имаше такъв голям потенциал…..

Внезапно тя долови глас:

– Спри да гледаш назад. Насочи погледа си към мястото, където ти предстои да бъдеш.

Тези думи поразиха дълбоко Ирена и тя си спомни за жената на Лот.

Осъзнавайки се, тя извика:

– Какво направих? Сравняването на миналия живот със сегашния ограби мира ми.

Без да разбира Ирена бе силно привързана към дома си, кариерата и отговорностите, които имаше досега.

Но тя откликна на Божите нежни предупреждения и се фокусира върху Господното присъствие.

Божията любов, напътствие и цел върнаха мира в душата ѝ.

Окаяно положение

неделя, септември 4th, 2022

Внезапно се изляха проливни дъждове. На много места в света това отдавна се случваше и ние си мислехме, че ни се е разминало, но …

Резултатите бяха плачевни. Много от домове бяха наводнени. Някои от тях дори се срутиха. Може би това щеше да се случи и с останалите, но изглежда тинята, която ги бе изпълнила ги крепеше.

На някои места хората се притесняваха:

– Нямаме достатъчно питейна вода.

– Останахме без храна.

– Не намираме подслон и медицинска помощ.

Поразените села се бяха превърнали в дерета пълни с кал и тиня. След оттеклата се вода трудно можеше да се разбере къде е пътя и къде е текла реката.

С една дума окаяно положение.

Станимир секретарят на едно от читалищата на селищата пострадали от наводнението сподели:

– Нашето читалище е пълно с тиня. В салона има дървета. Съмнявам се, че ще може да се използва изобщо. Страшно е дори да се помисли за всичко това.

– Изляха се проливни дъждове, но защо пострадаха толкова домове и сгради? – попита Станко, един от доброволците, дошли да помага при разчистването.

Бай Иван един от местните смръщи вежди и гневно реагира:

– Причината е явна. Поголовна сеч на горите. Виновните трябва да бъдат наказани.

Димитър стоящ до него добави:

– Вярно е, дъждовете бяха в огромни количества. Има скъсани диги, но и много не почистени корита.

Щеше ли да се случи всичко това, ако коритата бяха почистени, дигите и мостовете укрепени, а незаконното изсичане на горите бе строго следено и наказвано?!

Радост

сряда, август 31st, 2022

Тези дъждове нямаха край. На много места домове бяха изпълнени с вода и станаха необитаеми. Много хора бяха евакуирани.

Дядо Георги и внукът му седяха в стаята и наблюдаваха стичащите се струйки вода по стъклата на прозорците.

Някъде тътнеше и гърмеше, но те бяха на сухо и сигурно място.

Старецът се обърна към внука си:

– Жоро, какво ти идва на ум, когато чуеш думата „радост“?

– Може би това да крещя от задоволство. Просто да ми е весело на сърцето, – малко несигурно без много да се замисли отговори внукът.

– Днес за всеки християнин радостта има малко по-друг смисъл, – потърка с длан брадата си дядо Георги.

– И какъв е той? – вдигна иронично вежди внукът.

– Радостта не е нещо, което очакваме, – плесна с длан по коляното си старецът. – Тя е увереност, че Бог изпълнява обещанията Си и изработва всичко за наше добро и за Своята слава.

Двамата замълчаха, а след това дядо Георги добави:

– Радостта ти помага да гледаш към Исус и да насочваш другите към Него.