Архив за етикет: добро

Външното е измамно

Тони бе малко момче, но имаше чудновата дарба.

Той можеше само с ръка да докосне някого и веднага разпознаваше истинския му характер.

Ето тази красива жена, която го погали по главата. Тя изглеждаше привлекателна, но когато Тони докосна ръката ѝ, усети ноктите на лешояд.

Елегантен мъж във фрак, цилиндър и бели ръкавици приближи малкото момче.

Джентълмена свали ръкавицата и протегна ръка към Тони.

Момчето едва не подскочи. Той се ръкостискаше с чудовище.

Това не бе обикновена дарба, но често тя го притесняваше.

Един ден се здрависа с весела и усмихната девойка. Тогава усети ръката на любящо дете. Той бе очарован.

Колкото повече растем в Божествена мъдрост, толкова повече придобиваме способност да побеждаваме света.

Мъдрите хора усещат лицемерието, не бързат да се доверяват и не приемат лъжите за чиста монета.

Мъдростта в живота ни е би могла да бъде по-важна в днешния сват на реклами, фалшиви новини, злото маскирано като добро и т.н.

Често се увличаме по красивата външност и правим компромиси.

Не бива да оценяваме хората по външният им вид. Нека не забравяме, че красивата душа, не винаги е красива.

Посредственост е провал на любовта

Методи крачеше забързано и размишляваше на глас:

– Отличната работа на всеки християнин е да разкрива Божия характер на околните. Той не може да бъде посредствен.

Мишо, който вървеше до него се обади:

– Ето една лекарка, която е християнка. Тя може да се моли с пациентите си, да споделя евангелието с колегите си и да дарява пари на църквата си, но нейната най-основна форма на служение е да бъде отличен лекар. Ако тази жена е посредствен специалист, животът на нейните пациенти ще бъде изложен на риск.

– Така е, – съгласи се Методи. – Първата отговорност на лекаря в неговата работа е да обслужва своите пациенти по най-добрия начин, като им предоставя същите грижи, които би искал за себе си и семейството си.

– Много ми харесва това, което казва Пърман по темата.

Методи погледна приятеля си цял наострил слух. Той знаеше, че Мишо събира доста интересни мисли и ги цитираше, както направи и сега:

– „Небрежната работа е като вандализма, защото прави живота по-труден за хората. Християните трябва да бъдат пълна противоположност на вандалите и безделниците в работата си. Ние трябва да вършим работа, която наистина ще е от полза за хората, като влагаме повече усилия, вместо просто да вършим необходимия минимум. Да успяваме в работа си всъщност е форма на щедрост и любов, а лошото ѝ качество е израз на скъперничество и егоизъм. Калпавата работа не е просто калпава, това е провал на любовта“.

– Много мъдри думи, – съгласи се Методи.

Мишо продължи възторжено:

– Не трябва да се стремим да извършваме някаква минимална работа, за да си получим заплата. Ако вярваме, че работата ни е призвание от Бог, ние ще работим от сърце, като за пред Господа. Така ще го прославяме и ще даваме по-пълен израз на любовта си към другите.

Методи допълни:

– Съвършенството в нашата работа не е просто търсене на лична изгода. Тя трябва да бъде основана на служене на другите.

Мишо се усмихна:

– Нека тази истина да ни насърчи още по-добре да овладяваме професиите си. Така Бог ще бъде прославен, а на другите ще се показва доброто.

Прави добро, но …

Христо бе убеден:

– Трябва да вършим добри дела.

– Да направиш нещо добро ….. с това съм съгласен, – заяви Трифон, – но да извършваш добрини, за да те видят, според мен е сериозно провинение.

– За това лицемерието отблъсква хората, – поклати глава Христо. – Когато людете влизат в църквата, трябва да видят Бог, а не да възприемат пастира или тези, които в момента са на амвона, като изключителни индивиди.

– Необходимо е да бъдем особено внимателни, – наблегна Трифон – когато се опитваме да бъдем добри.

– Че какво му е лошото да сме добри? – свъси вежди Христо.

– За да не правим представление от това, – обясни Трифон. – Бъди сигурен, Бог няма да ръкопляска на този театър.

Да обичаш като Исус

Всички обичаха Огнян. Обикновено той караше стар мотоциклет и винаги поздравяваше всеки:

– Мир и добро.

Огнян работеше неуморно за благополучието на другите.

През последните години от живота си имаше здравословни проблеми. Закупиха му респиратор.

Когато състоянието му се влоши, Огнян отказа дихателния апарат и предложи:

– Нека бъде даден на Христо. Той е млад човек и се нуждае от такъв.

Никой не се изненада от отказа му. Това си бе в неговият характер. Той обичаше другите и те му отвръщаха със същото.

Да бъдеш обичан и да обичаш другите е като камбана на параклис, която бие ден и нощ, независимо от времето.

Исус ни разкри, че най-голямата любов не е да бъдеш обичан от всички, а да обичаш всички като „положиш живота си за приятелите си“ .

Човешките примери на жертвена любов винаги ни вдъхновяват. И все пак те бледнеят в сравнение с голямата Божия любов.

Защо не помага

По пътя вървяха свещеник и един сапунар.

– Каква е ползата от християнството? – попита производителят на сапун. – Вижте колко беди и страдания има по света.

– Трябва да имаме знание за доброто, истината и справедливостта, – каза свещеникът. – Нужно е да се изучава Библията и да откриваме мъдростта разкрита в Нея.

– Ако християнството е истинна, защо всичко е толкова лошо?

Свещеникът нищо не каза.

Малко след това двамата видях едно дете да играе в един гьол. То цялото бе мръсно, кирливо и окаляно.

– Виж, – свещеникът посочи детето. – казват, че сапунът измива всякаква мръсотия, а то е толкова мърляво и противно за гледане. Та питам, дали наистина сапунът помага?

– Но …., – сапунарят объркано погледна свещеника, – сапунът не може да направи нищо, ако не се използва.

– И с християнството е така, – засмя се свещеникът. – Ако не приемеш Евангелието като начин на живот, резултата е недобър.