Полярен изследовател е посъветвал феновете по спортните терени, при ниски температури, да не се затоплят с алкохол.
Директорът на музея за Арктика и Антарктида, известният полярен изследовател Виктор Боярски, е разказал как се стоплят феновете по стадионите по време на мачовете през зимата.
– Ако хората започват да замръзват, докато наблюдават играчите, никакви дрехите не могат да бъдат достатъчна преграда пред студа, но у всеки у тях има вътрешен източник за загряване, – казва Боярски.
Изследователят препоръчва на активните фенове да избират дрехи, които няма да възпрепятстват движенията им. На повечето пасивни поддръжници той предлага да ноят плътно бельо, пуловер, ръкавици и дълъг шал. Боярски предупреждава, футболни фенове да се въздържат от употреба на алкохол.
– Единственото нещо, което трябва да се пие е горещ чай, – казва полярният изследовател.
Употребата на алкохол ви кара да се чувствате по-топло, но всъщност нито ви сгрява, нито ви предпазва от измръзване. Точно обратното – консумацията на алкохол спира възможността да се поддържа вътрешната температура на тялото достатъчно висока, за да не замръзне човек.
Резкият спад на температурата често не се забелязва от пиещия, защото той усеща кожата си топла, което прави пиенето в студено време двойно по-опасно. Може би трябва да се откажете и от кафето в студено време, понеже кофеинът има същия ефект.
Проучване на медици показва, че пиенето на алкохол в студено време намалява и способността на тялото да трепери, а това е още един от начините, които вашето тяло използва, за да се стопли.

Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Генералният директор на фирмата му беше приятел. В края на работния ден той го откарваше в дома му.
Днес шефа му си бе взел бира и си попийваше от нея. Димо разбра, че е в добро настроение и днес денят е бил добър за него.
Искаше му се да получава малко по голяма заплата и той реши, че сега е времето да поговори по този въпрос със шефа.
– Сашо, скоро разговарях с шофьорите, които карат таксита.
– Мда!
– Те казват, че по три хилядарки взимали!
В колата настана тишина.
Шефът надигна бутилката и пи. След това се засмя и се обърна към шофьора си:
– Е и какво от това? Ти също можеш да казваш.

Има специална единица в израелското разузнаване, където служат момчета и момичета, страдащи от различни аутични нарушения. Инициатива на основаването му принадлежи на настоящия директор на службата за външно разузнаване на Израел „Мосад“ Тамир Пардо.
Аутистите са ангажирани главно в анализ на карти и въздушни снимки, които се появяват на компютърните екрани. Поради естеството на мислене, те обръщат внимание на най-малките детайли при подготовката на военни операции. Те предотвратяват евентуалната загуба на персонал. Така аутисти скаути спасяват живота на войниците.
Също така, че в процеса на помагане на войниците, аутистите придобряват умения, които им са нужни в ежедневието.
Аутистът е в състояние да обработва визуална и текстова информация няколко пъти по-бързо, отколкото човек, който не страда от разстройства от аутистичния спектър. Тези способности се оказали незаменим в хай-тека.
В датската компания Specialisterne, специализирана в областта на технологичното консултиране, 75 на сто от работниците са хората, страдащи от аутизъм, диагностицирани със синдром на Аспергер, наричан също аутизъм. От обикновените работници, те се различават с невероятно внимание към детайлите, свръхчовешка концентрация, способност бързо да обработва огромни количества информация. Тези умения са особено полезни за тестиращите програми. Качество на работата на аутист, ангажирани в тази дейност е няколко пъти по-висока, отколкото на обикновените хора. Аутистите могат да проверят техническата документация от 4000 страници, 10 пъти по-бързо, отколкото обикновените хора и не пропускат нито една грешка.

До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.