Posts Tagged ‘деца’

Временно скрита

събота, юли 18th, 2020

В продължение на петдесет години Тодор бе с любимата си жена, а сега три години по-късно се чувства самотен. Децата идваха, но не беше същото. Те си имаха свои грижи и проблеми.

Денят преваляше. Снежната пелена растеше и обличаше всичко в бяло.

Тодор крачеше напред назад със старческата си походка из стаята и говореше на Бога:

– Господи, аз съм сам, но въпреки това ….. не съм сам – Ти си с мен. Ти си моят Приятел. Утеши ме, укрепи ме.

Той разбираше, че човек не трябва да си почива, докато не достигне до онова познание за Господ Исус Христос, че да Му се довери изцяло.

– Знам, – продължаваше той, – мъката не може да ми навреди, ако я съчетая със смирение.

Тодор погледна през прозореца и видя как под тежестта на снега, някои от клоните на дърветата се бяха счупили.

Заприличаха му на хората, които бе срещал през тези дни. Превили гръб, смазани от мъка те крачеха безутешни.

Старецът вдигна глава и спря да крачи. Заслуша се. Долови нежна мелодия. Навярно пееше момиче. Гласът му бе детски, но вярно следваше мелодията.

В живота си той бе срещал хора, които в трудни моменти пееха и им се възхищаваше.

– Благодаря ти, Господи за тези люде, – прошепна Тодор. – Помогни ми да пея, когато ми е трудно.

Изведнъж старецът изправи гръб, погледна в далечината и произнесе тържествено:

– Смъртта не може да ни раздели дълго, мила. Ти си просто временно скрита от очите ми, но ние ще се видим пак.

Душата му запя, а гласът му я последва.

Как не можем да бъдем повлияни

понеделник, юни 15th, 2020

Застудя и дъждовете се надпреварваха един след друг да се изливат върху зажаднялата земя. Хората се сгушиха и ги обхвана носталгия по топлото време.

Това не важеше за Димитър и Стойко. Двамата се събираха и винаги намираха теми, на които да разговарят.

Вън бе облачно и ръмеше, но те седяха край масата и беседваха.

– Вярата е нещо прекрасно, – отбеляза тържествено Димитър. – Спасени сме по благодат чрез вяра. Чрез нея станахме деца на Бог. Само с вяра е възможно да се угоди на Бог. Когато повярваме на Господа, невъзможните неща стават възможни.

– Не вярваме ли в прекалено много неща? – попита Стойко.

– Не, – отсече Димитър. – По-точният въпрос е в какво вярваме?

– А ние като в християни не вярваме ли понякога и в грешни неща?

– Има и такива, – сбърчи вежди Димитър. – Например, понякога бързаме да повярваме в клюки за колеги. Може да повярваме на най-новите слухове за известни личности или на дезинформацията и клеветата относно политиците. Шефовете биха могли да повярват на лош доклад за служителите.

– Да, – отбеляза Стойко, – но правейки тези неща, можем да нараним другите, като вярваме, а понякога и действаме, според това, което не е вярно. Погрешно преценяваме и влошаваме положението, като казваме на другите полуистините и лъжите, в които сме повярвали.

– Понякога се нараняваме по-директно, – поклати глава недоволно Димитър, – вярвайки на каквото и да е учение, което чуваме. Или можем да повярваме на гладко говорещ измамник, който използва най-новата финансова схема.

– Как можем да предпазим себе си и другите от това? – попита Стойко.

– Първо трябва да не се вярва само на едната страна на историята. Трябва да чуе и другата, за да можем да разберем ситуацията по-добре. Освен това можем да се предпазим от фалшива доктрина, като сравним това, което чуваме с Библията.

– Да не забравяме и напътствията на Божия Дух, – допълни Стойко.

– Нека решим да не нараняваме себе си или другите, като вярваме в неща, които не бива. Да помолим Господ да ни даде проницателност относно това, което е истинно, мъдро и нещата, които са правилни.

– Вярата е нещо прекрасно! Да не прекаляваме с това добро. Нека запазим Бог и Неговата истина като фокус на нашата вяра. Когато го направим, ще бъдем по-ярка светлина за света около нас.

Как го постигате

вторник, юни 9th, 2020

В двора на училището бе пълно. Децата весело шумяха.

Ирина бе застанала и им се любуваше. Тази година дъщеря ѝ Нина щеше да бъде в пети клас.

Класната на Нина се приближи към Ирина, поздрави я и каза:

– Колко бързо минава времето. И докато ги погледнеш, те вече са пораснали.

Ирина се загледа в децата и се усмихна.

– Вашата дъщеря, – продължи учителката, – винаги е в добро настроение, а очите ѝ искрят от щастие. Как го постигате? Отдавна работя в училищата, но рядко съм виждала такова слънчево и общително дете.

Ирина се изненада. Тя обикновено бе сериозна майка и държеше на реда в дома си.

– Вероятно го е наследила от нас, – добави тя.

По-късно, когато Ирина сподели думите на учителката с една от колежките си, получи потвърждение, на това, което бе казала.

– Ти също имаш очи излъчващи щастие. Винаги съм ти се учудвала за това. Дори когато имаш неприятности, винаги се усмихваш и имаш мир в себе си.

– В небето има облаци, но те не пречат на слънцето да грее, – засмя се Ирина. – В моето сърце е винаги спокойно, заради моя Спасител, Исус Христос. Именно това ми помага да продължавам напред, да се развивам и да се стремя да дам най-доброто от себе си.

Нина също плачеше и понякога бе огорчена, но тя бе приела в сърцето си Господа, за това всичко при нея преминаваше бързо и очите ѝ отново искряха от щастие.

Така възрастни и деца сияят, изявявайки славата Господна на тази земя.

Победа над страха

сряда, април 15th, 2020

През този сезон на Невена откриха тежко заболяване. Тя постъпи в болница и постоянно получаваше все лоши новини за състоянието си. Изплака толкова много сълзи, колкото не бе проливала през целия си живот.

Спря да яде. За месец загуби десет килограма от теглото си. Постоянно мислите ѝ бяха за родителите и снахите с малки деца, на които не можеше да помага вече.

Обхваналият я страх действаше не само физически, но и психически и то по всякакъв възможен начин.

Един ден я посети една позната. Не бяха се виждали много отдавна. Кремена ѝ се стори много променена. Невена сподели мъките си и терзанията с тази жена.

Кремена вместо да я успокоява като всички останали и разказа какво сме ние според Божието Слово, любими Негови деца.

– За това ние имаме власт над страха, – кротко обясняваше Кремена. – Христос ни освобождава от всяко иго. Не бива да се обременяваме от робството на каквото и да е.

– Но аз много се страхувам, – проплака Невена.

– Не разбираш ли, че страхът те прави роб, но ние сме дъщери на Всевишния Бог…….

Двете жени още дълго разговаряха. Невена осъзна, че е ходила на църква, но до сега не е разбирала своята нова идентичност в Христос и силата, която придобива чрез Него.

Бъдете насърчени. В светлината на това кои сме в Христос и въоръжени с добро познаване на това пред какво точно се изправяме, можем да победим не само страховете си, но и всичко друго, което ни гнети и подтиска.

Подкрепа и насърчение

петък, февруари 21st, 2020

Николета не можеше да се справи с децата си, къщата и хаоса, който цареше в нея. Мивката бе постоянно препълнена с неизмити съдове, а наоколо бяха пръснати дрехи, чорапи и обувки, които не знаеха къде им е мястото.

Обикновено Николета се оправдаваше:

– Днес се скапах от работа. Имахме спешна поръчка и трябваше бързо да я предадем. Като се върна в къщи, ми се иска, само да легна и да спя. Но децата, домакинството …..

И тя безпомощно вдигаше ръце.

Но се случи нещо много интересно ….

Николета се прибра от работа, след поредната спешна поръчка.

Отвори вратата на дома си, а насреща ѝ се усмихна Детелина. Тя държеше в ръцете си чаша кафе и кутийка със сладолед.

– Не знам кое от двете предпочиташ, – каза Детелина и поднесе кутийката и чашата, така че Николета сама да си избере.

Нова изненада срещна стопанката на дома, щом влезе в кухнята.

– Харесва ли ти? – усмихна се дяволито Детелина. – Дойдох малко да пооправя …. надявам се нямаш нищо против.

– Не, не … благодаря ти, аз … просто …. съм изумена ….- смотолеви объркано Николета.

„Боже, но защо? – помисли си Николета. – Та Детелина има три деца и двама възрастни родители, за които се грижи. Как успява, умът ми не го побира, а дошла и на мен да помогне…“

Интересно е каква промяна може да настъпи, когато просто се появим, за да помогнем. Това би бил добър пример за децата ни.
Колко е хубаво някой да пристъпи напред и да ти каже с много любов:

– Дойдох, за да те привдигна.

Всеки се нуждае от подкрепа и насърчение.