В двора на училището бе пълно. Децата весело шумяха.
Ирина бе застанала и им се любуваше. Тази година дъщеря ѝ Нина щеше да бъде в пети клас.
Класната на Нина се приближи към Ирина, поздрави я и каза:
– Колко бързо минава времето. И докато ги погледнеш, те вече са пораснали.
Ирина се загледа в децата и се усмихна.
– Вашата дъщеря, – продължи учителката, – винаги е в добро настроение, а очите ѝ искрят от щастие. Как го постигате? Отдавна работя в училищата, но рядко съм виждала такова слънчево и общително дете.
Ирина се изненада. Тя обикновено бе сериозна майка и държеше на реда в дома си.
– Вероятно го е наследила от нас, – добави тя.
По-късно, когато Ирина сподели думите на учителката с една от колежките си, получи потвърждение, на това, което бе казала.
– Ти също имаш очи излъчващи щастие. Винаги съм ти се учудвала за това. Дори когато имаш неприятности, винаги се усмихваш и имаш мир в себе си.
– В небето има облаци, но те не пречат на слънцето да грее, – засмя се Ирина. – В моето сърце е винаги спокойно, заради моя Спасител, Исус Христос. Именно това ми помага да продължавам напред, да се развивам и да се стремя да дам най-доброто от себе си.
Нина също плачеше и понякога бе огорчена, но тя бе приела в сърцето си Господа, за това всичко при нея преминаваше бързо и очите ѝ отново искряха от щастие.
Така възрастни и деца сияят, изявявайки славата Господна на тази земя.
