Архив за етикет: деца

Това му бе недостатъчно

Станислав имаше щастлив брак, здрави деца, стабилна работа и църква, която редовно посещаваше.

Той бе благословен и щастлив в ежедневието си, но това му бе недостатъчно.

За това търсеше в Интернет новини, за да се възмути.

– Слава Богу за социалните медии, – казваше си той. – Ако не беше интернет, нямаше да мога да измисля нищо, за което да се ядосвам. Обсъждам онлайн и споря с напълно непознати хора до края на деня. Просто не знам какво бих правил ако съм само щастлив и доволен през цялото време. Интернет наистина ме спасява.

Съпругата му потвърди:

– Времето, прекарано онлайн, дава на Станислав точното гориво за гняв, от което се е нуждае, за да не бъде прекалено щастлив. Хубаво е, че има къде да отиде, за да се ядоса.

Независимо от това колко хубави неща се случват в живота на Станислав, винаги имаше нещо онлайн, което можеше да го разгневи.

Ето ви и поредния случай. Станислав получи повишение в работата си и за това бързо се включи онлайн, за да спори с някого.

Купчина пране

Купчината пране и изглеждаше невероятно голямо. Всичко бе натрупано по всякакъв начин.

Не бяха само дрехи, а символ на всичко, с което не можеше да се справи Диана: храна, емоции и очаквания.

В такива случаи тя се чувстваше недостатъчна.

Години по-късно порасналите ѝ деца си спомняха:

– Колко хубаво ни беше да тичаме и да скачаме в купчината мръсно пране в мазето.

Тогава Дафина осъзна, че Бог е действал там, където тя бе виждала само провал.

– В това, което приемах за неуспех, децата ми са се забавлявали и радвали, – усмихна се Дафина. – Имали са чувство за безопасност и дом.

Божията благодат покрива това, което не ни достига.

Нека Му позволим да ни разкрие живот изпълнен с любов и Неговото присъствие.

От какво се нуждае сега светът

Класът бе притихнал.

Учителката говореше:

– Има много теории за това какво не е наред в света. А вие как мислите от какво се нуждае света? От образование, равенство, …..

– Светът е болен, – бързо изстреля Пенко.

– Това си е явно подценяване, – възпротиви се Ева. – Светът е мъртъв поради греховете си, следвайки владетелят незаконно узурпирал земята.

– По-скоро светът е в плен на подчинението на своите желания и страсти, – възрази Емил.

– Добре, – съгласи се учителката, – Никаква образователна реформа или кампания за граждански права, не може да реши проблемите на този свят. Причини за това са: нашата фатална зависимост от недобрите ни желания, пристрастяването ни към греха и подчинението ни на управлението на дявола. Тогава какво би спасило този свят?

Децата си зашепнаха тихичко едно на друго, обсъждайки проблема.

– Може би ако можехме да проведем правилната програма.

– Не, по-добре да променим законите на страната.

– А ако накараме хората да се променят и да се държат по определен начин?

Недю плахо вдигна ръка.

– Кажи, какво мислиш за това, – подкани го учителката.

Ученикът смело се изправи и заяви:

– Само смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни направят живи. Така ще се избавим от смъртта поради греха ни и подчинението ни на дявола. Само Исус спасява.

Добавяне на стойност

Ема много обичаше учителката си по английски.

– Какво толкова ѝ харесвате? – попита я майка ѝ.

– В часовете ѝ, тя ни черпи с бисквитки. Винаги има игри и оцветяване на рисунки, с които се илюстрира урока. Всички очакваме с нетърпение нейните часове. Тя ни учи не само на английски, но съживяваше обстановката, – отговори Ема.

– Ясно, – усмихна се майката, – тя ви добавя стойност.

– Каква стойност? Нищо не разбирам, – повдигна рамене Ема.

– Тя е учителка и за да повиши нивото си на ефективност, добавя стойност на учениците си, – опита се да обясни майката.

Ема смръщи вежди неразбиращо.

– Това означава, че във всичко, което прави, тя подобрява живота на тези около нея, – уточни майката.

А след това прибави:

– Ема, добави стойност към дома си, приятелите си, бъдещите си деца и общността, в която живееш! Направи живота на някого по-добър, само като присъстваш.

Щафетата

Жегата едва се понасяше. Васко и дядо му бяха седнали под сянката на големия орех сред двора.

Старецът погледна внука си и го попита:

– Какво ще мислят за теб хората, когато си отидеш? Какво ще говорят тези след теб?

– Кое е най-доброто в случая? – попита Васко.

– Да те запомнят като човек, който е живял с вяра в Бога, – отговори дядото.

После поглади мустака си и продължи:

– Трябва да предадеш щафетата на истината, която води към вяра на следващото поколение.

– А ако си неженен или бездетен?

– Макар че не можете да я предадете на собствените си деца, предай я на нечии други. Възможностите са безгранични.

– Не съм се замислял до сега за тези неща, – призна си Васко.

Старецът се усмихна, потупа внука си по рамото и добави:

– Така че,….. предай я по-нататък.