Червената детелина е позната като фураж за добитъка, но се използва и като лекарство, благодарение на многобройните полезни свойства и качества.

През 1930 година червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Сърповидното набраздяване на листата от червена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.
Сред ключовите компоненти на червената детелина са флавоноиди, фенолни глизкоди, мастни киселини, нишесте, кумарини, минерални киселини, етерично масло, салицилати, ситостероли и изофлавони.

Изофлавоните са химикални на растителна основа, които предизвикват подобен на естроген ефект в тялото. Билката съдържа фосфор, ниацин, калий, витамини С и Е, магнезий, хром, калций, медни и железни соли, антитуморни компоненти.

Червената детелина има много добро антиспазматично, противовъзпалително, успокоително и отхрачващо действие. Билката подобрява функцията на женските полови хормони, намалява тежестта на предменструален синдром и коригира неприятните реакции като повишено кръвно налягане и прилив на топли вълни.

Червената детелина укрепва функциите на организма след прием на кортикостероиди и различни антибиотици. Помага при редица женски състояния, като загуба на костна тъкан, която е свързана с остеопороза; мастит; бяло течение; горещи вълни и менопауза.

Червената детелина може да се приема като заместваща терапия при хормонални проблеми, климактериум, маточен кръвоизливи, бронхит, простудни състояния, липса на апетит и други.

Червената детелина помага при болести на кръвоносната система, регулира нивото на хемоглобин, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Подпомага пречистващата функция на бъбреците, помага при ставни проблеми, чернодробни състояния. Червена детелина е изключително полезна при кожни проблеми  – псориазис, акне, екзема, действа антиспазматично при настинка, кашлица, бронхит.

Външно червена детелина може да се употребява под формата на мехлеми и кремове. Вътрешно се приема под формата на чай, тинктура, капки, таблетки.

В народната медицина билката се използва за по-лесно забременяване. Тя се препоръчва още за лечение на възпаления на гърдата, заболявания на ставите, екзема и псориазис, гуша, пречистване на кръвта, като диуретик и добро отхрачващо средство.

Компреси и лапи за външно приложение се приготвят като 2 супени лъжици сушена червена детелина се прибавят към 1 чаена чаша вряща вода. Отварата се вари 5 минути, прецежда се и с нея се правят лапите и компресите.

За приготвянето на отвара за пиене 1 супена лъжица червена детелина се залива с 300 мл вряща вода. Вари се 10-тина минути и се прецежда. Получената отвара се пие 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене по 100 мл.

Смачканите свежи цветове на билката се прилагат при опарвания с коприва и ухапвания от насекоми. При псориазис и екзема вътрешно се приемат тинктури. За промивка на очите при конюнктивит може да се използва разредена тинктура. При упорита суха кашлица се пие сироп, приготвен от настойка.

Екстрактът от детелина притежава висока концентрация на изофлавони. Поради това, той не трябва да се употребява от деца, бременни жени и кърмачки. Екстрактът не бива да се приема и от хора, които приемат хормонални препарати с естроген, андроген, прогестерон и техни производни. Поради висок риск от кървене, червената детелина не бива да се приема в комбинация с чесън, аспирин, гинко билоба, джинджифил.

Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.

Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.

От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.

Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.

Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.

Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.

Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.

Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.

Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на  белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.

То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.

Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.

При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.

От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.

Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.

Сашка и Ангел от известно време излизаха заедно. Връзката им се задълбочаваше постепенно. Днес излязоха на разходка в парка. Разговорът им беше добил много сериозен отенък.

Всеки се интересуваше от живота на другия и искаше по-добре да го осмисли и разбере.

Сашка пое дълбоко въздух и каза:

– Искам да ми кажеш, как така правиш, че хората ти се доверяват и ти вярват.

– Повечето хора искат да бъдат уважавани. Не виждам какво толкова ти се струва необичайно, – отговори Ангел.

– Открий ми тайната си, – настоя Сашка.

– Може би е свързано с моето детство и времето на израстването ми, – призна накрая Ангел след няколко минути размисъл.

– Родителите ти строги ли бяха? – полюбопитствува Сашка.

Ангел се засмя:

– Не е това, което си мислиш. Баща ми беше касиер в едно предприятие, но го хванаха в някакви злоупотреби и полежа малко в затвора. Живеехме в малко селище и всички хора ни познаваха.

– Навярно с майка си сте се чувствали зле след случилото се, – съчувствено каза Сашка.

– О, – с болка каза Ангел, – беше много по-лошо. Ако нещо изчезнеше в училище, веднага обвиняваха мен. Когато влизах в магазина, продавачите ме следяха зорко, нали баща ми бе крадец. Много често чувах зад гърба си думите: „Крушата не пада по-далече от дървото“.

– Когато излезе баща ти от затвора, нещата не се ли оправиха?

– Не, – тъжна усмивка пропълзя по устните на Ангел. – Наложи се да се преместим. Баща ми трудно си намираше работа, а ако си намереше не се задържаше много на нея, защото бързо научаваха за миналото му. Често се сбивах с децата, за да затворя устата на клюкарите.

Сашка стоя замислено известно време без да каже нещо. След това вдигна глава и каза:

– Искал си всички да знаят, че не си като баща си? Нужно ти е било, да ти имат доверие. Правел си всичко според възможностите си, бил си честен с хората и си очаквал същото от тях. А ако някой те е лъжел или мамел си го съсипвал.

– Нещо подобно, – смутен от разобличаващия го коментар, Ангел леко се изчерви.

– А не се ли страхуваш, че понякога можеш да прекалиш? – не го остави намира Сашка. – Хубаво е да си честен и справедлив, но хората не са идеални.

– Чесността я има или я няма, средно положение няма, – изстреля на един дъх Ангел.

– Това не е ли доста крайно?

Ангел сви рамене.

– Не съм краен. Просто не искам да ме възприемат за глупак. На никого няма да позволя да си играе с мен. Такъв съм.

Сашка прехапа долната си устна.

– Някой опитвал ли се е да те подведе?

Лицето на Ангел се изкриви подигравателно.

– Но тогава хората ще се страхуват да сбъркат пред теб – каза Сашка – и това няма да е отговор на чесното ти и справедливо отношение към тях.

– Да, но се получава, – доволно заяви Ангел. – Така остават много малко такива, които биха ме излъгали.

В дома на Петър и Мария растяха две малки деца, момче и момиче. Те бяха добри родители и им се искаше да ги възпитат правилно.

Днес времето беше дъждовно и децата тихо си играеха в стаята с играчките. Всяко от децата бе избрало и си играеше с играчката, която му харесваше най-много.

Скоро тишината бе нарушена.

– Дай ми това, – протегна ръце към играчката на сестра си Михаил.

– Няма, – Дора притисна играчката до гърдите си и даде гръб на брат си.

Обстановката беше напрегната. Ако оставеха децата сами да се разберат, щеше да се стигне до дърпане на коси и разменяне на удари.

Петър погледна дъщеря си и каза съвсем спокойно:

– Дора, ти доста си поигра с камиончето, сега можеш да го дадеш на Михаил да играе.

Момиченцето нацупи устни и погледна настрани недоволно.

Петър взе нежно Дора на ръце и побутна с ръка камиончето към сина си. След това се обърна към Дора и каза:

– Харесва ли ти, когато татко си поделя с теб сладоледа?

Момиченцето прегърна баща си, погледна го с широко отворени очи и каза:

– Да.

– Добре! Тогава подели играчката си с Михаил, а по-късно той ще я сподели с теб. Договорихме ли се? Можеш ли сега сама да му подадеш камиончето?

Дора взе играчката и внимателно я подаде на Михаил, който през цялото това време не помръдваше и стоеше с ококорени очи.

– Ти си умница, Дора, – каза Петър.

Дора наведе срамежливо глава надолу, а по бузите ѝ избиха издайнически червени петна.

Петър се обърна към сина си каза:

– Мишо, сега ти можеш да благодариш на сестра си.

По лицето на Михаил се разля щастлива усмивка. Той погледна сестра си и нежно ѝ каза:

– Благодаря.

Дора топло погледна брат си, а след това се обърна и се усмихна на баща си. Тя усети, че е направила нещо правилно и остана доволна от постъпката си.

Това време не е загубено. Взрете се и вижте възрастните хора, които ще пораснат от тях.
Престанете да им се карате и да им се ядосвате. Постарайте се да не ги упреквате и обвинявате.
Навреме ги изслушайте и разберете. Обградете ги с топлина и любов. Нека домът ви стане за тях крепост и място за защита.
Заедно с тях пробвайте и търсете. За всичко говорете с тях. Правилно ги направлявайте, без натиск.
Помагайте им в делата им. Научете ги да ви се доверяват. Всяка тяхна стъпка не проверявайте. Мнението и съветът, който ви дават уважавайте.
Децата са мъдреци, не забравяйте! Винаги се надявайте на децата си. Обичайте ги с цялото си сърце.
Така никога няма да ги загубите!