В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?
Архив за етикет: дете
Обещай ми
Тя бавно гаснела, а мъката на баща й била неутолима.
– Татко,-промълвило умиращото дете – колко пари изразходи за мен през тези години?
През всичкото това време той бил напълно погълнат от работата си. Но сега пред настъпващата смърт на своето единствено дете, той бил силно съкрушен.
– Има ли смисъл да говорим за това? Бих изразходвал сто пъти повече, за да оздравееш.
Но момичето настоявало на своето:
– Кажи ми, искам да знам.
Най-накрая бащата се съгласил и назовал приблизителната сума, а тя не била малка.
Настанала тишина. Момичето дълбоко потънало в размисъл. Слабият глас на детето отново прозвучал:
– Татко, обещай ми, че след смъртта ми ежегодно ще даваш същата сума за други деца, които живеят бедно. Нали ще го направиш, татко?
Бащата бил много изненадан от думите на дъщеря си, но обещал, че ще изпълни желанието й.
Този равнодушен към хорската мъка човек, коренно се променил. Той бил богат, но останал бездетен. Думите на дъщеря му го накарали да се замисли над въпроса: „Какво точно трябва да правя с парите си“?
Първоначално построил една къща, а след това и още няколко, в които много нещастни сираци намерили своя дом.
Самият той станал по-добър, защото направил другите щастливи.
Защо много се страхуват, че не могат да обикнат чуждо дете
Възможностите и начините да обичаш са много. Друго нещо е, когато човек иска да обича, да притежава, да владее дете, като своя собственост. Така обикновенно става с децата родени в семейството.
Родителите си мислят: “ Това е наше дете, така че той трябва да е наше отражение, обект на нашите амбиции. Ние бихме искали той да да съответства на нашите желания, да се учи в определено училище, ВУЗ, ……“
Така те не виждат и не чуват какво иска детето. Не забелязват, че детето гледа на света по свой начин, че неговото сърце въсторжено трепка за неща, които за родителите са недостъпни. И така родителите се налагат в живота на детето си, обичайки го по свой начин.
Ето защо хората се страхуват да вземат чуждо дете. На първо място те се страхуват, че то няма да бъде тяхна собственост, тяхно отражение. А детето трябва да се обича, независимо дали е свое или осиновено, но не с чувство за притежание. Именно тогава може да се обича истински и не би имало страх от това да си осиновиш дете.
Ако една жена не може да роди, тя може да си вземе дете и да забрави за своето безплодие.
Забравете, дръжте детето до гърдите си, дайте му топлина и нежност.
Осиновяването не е просто изход за бездетното семейство, това е щастие и дълг.
Децата се нуждаят от грижа. Можете да ги обичате и без вие да сте ги родили.
Възможно е да ги посещавате в детските домове, в сиропиталищата и приютите, да им дарите нежност, внимание и обич, но няма да е същото, ако ги оставите да се почувстват част от вашето семейство, да усетят, че и те са нужни и обичани.
Навярно родители, които нямат деца и деца, които нямат родители ще се намерят едни други.
И такъв ли синдром имало
По-странното е, че виновницата за ДТП не обърнала внимание на детето, а започнала да разговаря по телефона като веднага споделяла какви щети е понесал колата й.
Бърза помощ извикали очевидци на произшествието, но вече било много късно. До този момент жената е глобявана за превишена скорост и каране по тротоара. Наказанието за това произшествие е 5 години лишаване от свобода, но съдът може да произнесе и странно решение, като например злополучната шофьорка да забременее в най-кратък срок.
Не се смейте! Това не е единствения случай, когато се проявява небрежност спрямо човешки живот. Скоро преди това, 20-годишна жена е ударила дете на пешеходната пътека и забележете, първата й грижа била доколко е пострадала колата й. Тази млада дама била известна бизнесменка в района.
Чудя се къде ли милите дами са скрили майчинския си инстинкт? Защо за тях е по-важно състоянието на колата, отколкото живота на едно дете. Това някакъв необикновен синдром ли е? Нима съвременото възпитание е станало такова, че такива случай да се подминават безнаказано.
Защо не творим чудеса в собствения си живот
Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.