Почти всеки ден средностатистическото семейство прекарва едно монотонно ежедневие.

Събуждане, измиване, отиване на работа и училище, а в детска градина изоставено дете .
Вечер бегом у дома, не забравя да вземеш детето от градината, купува хляб в магазина. В къщи прави бърза проверка на домашните работи, приготвяне на вечеря, ядене и …. сън.

А на сутринта, тежко ставане и отново всичко от самото начало. И това е всеки ден, толкова познато и противно.

Спомнете си детството, погледнете своето и съседското дете, как те чакат новия ден и се радват. Защо се радва детето?

На това, че живее, наоколо има хора, вижда небе, слънце, дъжд, обезателно трябва да покаже длан изпод чадъра, за да го почувства, да цопне в локва, да се намокри, това е забавно и толкова вълнуващо.

Децата още не са се отказали да се радват на живота.

А кога вие за последен път се радвахте на същият дъжд?

Много хора в Австралия обичат да ловят риба, така че Брайън Кеснър решил, че тригодишният му племенник Пол трябва да се научи как да лови риба.

Момчето успяло в това начинание и след известно време гордо демонстрирало първия си улов в живота. Но нагла змия, която пълзяла наблизо, развалила радостния ден на детето.

Хващайки чуждата плячка, влечугото я завлякло нататък, без да обръща внимание на нещастния Пол, който се заливал в сълзи.

Момчето бързо се успокоило, когато чичо му казал, че тази рибата е само началото, а в бъдеще го очаквал много по-богат улов.

Детето, научило се от горчивия си опит, за всеки случай си изяснило, дали в неговия бъдещ улов ще се намесва змия.

Получавайки от чичо си  уверение, че змии повече няма да има, Пол се разсмял и се изпълнил с оптимизъм.

Настроени да философстват и обменят информация Дико и Дельо седяха под сянката на стария бряст, далече от шумотевицата на деня и суетата на ежедневието.

– Какво става със Земята и нейната ос, – подметна Дико с искрящи очи.

– Това е обширно поле за разговор, – усмихна се Дельо. – За това можем да говорим цял месец и да не ни стигне времето.

– Та да си дойдем на думата, – натърти Дико. – Този глобален процес в промяната на климата си е естествен, нали?

– Разбира се, – съгласи се Дельо.  – Това основно се определя от взаимодействието между Земята, Луната и Слънцето. Те се стремят да са в постоянно равновесие, но това води до промените в орбитите на Земята и Луната, на по-бързи или по-бавни промени в наклона на земната ос, определящ ширината на тропиците.

– Явно от тях зависи, а останалото са дрънканици на тези, които искат да ни наложат глобализацията на цялото човечество. Лоша работа, но колко разбират това?

– Има хора, но те са твърде малко…. – поклати глава Дельо.

– За това не трябва да спираме. Само, когато призоваваме, човек ще се стресне и ще тръгне да спасява света.

– При тази нищета и глад, при това поголовно унищожаване на ценностите ….- усети се песимизма в гласа на Дельо.

– Четох някъде, че са разработили нова теория за устройството и динамиката на земното кълбо. Според нея движението на Земята наподобява вихри като спирали.

– Може и така да е , но тепърва трябва да се докаже,  – уклончиво се съгласи Дельо

– И това ще стане, – каза Дико, но изведнъж прехвърли разговора на друга страна, – А какво е сега състоянието на Земята, Луната и Слънцето?

– В момента има едновременна промяна на наклоните на оста на Земята и нейната орбита, – започна да обяснява Дельо. – Слънцето е във фаза на пасивност. Това води до по-продължително огряване на полярните шапки и топенето на леда. Студените водни течения се насочват към екватора и допълнително влияят на локалните климати. Комбинацията  на няколко фактора води до бурни промени.

– Виж я ти нея, – засмя се Дико. – И Земята била жива като нас.

– Но повечето хора, които живеят на нея, въобще не се интересуват от това и я нараняват, – недоволно заключи Дельо.

Двамата приятели въздъхнаха тежко. След това станаха от пейката и всеки пое към дома си, осмисляйки по свой начин току що проведения разговор.

Собственичката на малък хотел в Шотландия имала няколко кокошки. Повечето от тях се разхождали в градината.

Но някои от тях обичали по-дългите разходки и излизали на пътя. За да не ограничава птиците си Луиза Ленъкс им надянала светлоотразителни жилетки в розов цвят, който добре се забелязват ден и нощ.

Освен това Луиза написала на жилетките им адреса на хотела си. Този надпис служи не само за реклама. Ленъкс се надява, че който намери отклонилите се по-надалече кокошки, ще ги върне на посочения адрес.

Мат Бърджис, който живее във Виктория, Австралия, нарича себе си „фотограф на океана“, защото обича да улавя величествената красота на водната стихия.

Мъжът снимащ океана, се стреми да предаде разнообразни настроения, но най- много му харесва красивата комбинация на вода и светлина, която може да се забележи рано сутрин.

Мат снима океана вече шест години. Той е натрупал доста невероятни снимки. Сам признава, че няма по-добър начин за него от това да започне деня със снимане.