Заведението не беше голямо. Вътре имаше общо осем маси и само двама посетителя. Станислава ги познаваше и им кимна. Те също ѝ се усмихнаха, но не проявиха никакъв интерес към кавалера ѝ.

– Е? – каза Любо, веднага щом седнаха със Станислава на една маса. – Обясни ми, какво интересно забеляза.

Станислава изглежда никак не бързаше и погледна в менюто. След това го остави бавно и погледна Любо.

– Ти имаш голяма заслуга за това, – започна тя.

– Какво толкова съм направил? – нервно потърка ръцете си Любо.

– Нали каза, че не бива да изключвам възможноста там, да намерим човекът, когото търсим? И аз насочих мислите си в тази посока.

– И ти мислиш, че е той?

– Не, жена му е.

– А, онази превзета крава, – измърмори Любо притеснено.

Станислава се засмя.

– Не бих употребила същите думи, но съм съгласна с теб.

– Стана ми противна още като ни срещна на вратата, – избърза да коментира Любо.

– Според мен тя те хареса. Такива погледи ти хвърляше, че ….

Любо се притесни и заби поглед в масата.

– Не забелязах, – уклончиво каза той.

– Такова нещо може да се забележи само от друга жена, но ти събуди интереса ѝ.

– Не знам, – нервно махна с ръка Любо, – такъв тип жени не мога да понасям.

– Интересно, защо тя ни накара да изпитаме и двамата неприязън към нея? – замисли се Станислава.

– Вероятно, – започна малко по-спокойно Любо, – защото тя символизира някаква смесица от амбициозност и безмилостен материализъм.

– Да, – съгласи се Станислава. – Виж у мъжът ѝ такова нещо не се забелязва.

– Стана ми симпатичен още в началото. Не бих го избрал за близък приятел, но има дружелюбно излъчване.

– Точно така, – каза настървено Станислава. – Не се отличава с нищо особено, много обикновен е.

– Определено не е човек, който е способен да убие, ако някой го заплашва с изобличение.

Станислава се съгласи с едно кимване на главата.

– Докато тя. – започна бурно Станислава, – е същинска лейди Макбет. Хитра и манипулативна убийца.

Любо застана като вдървен. Лекият шеговит тон на разговора се стопи за секунда, повя студенина.

– Тя е забъркана с документите и прането на пари. – тайствено прошепна Станислава.

Любо я изгледа със зяпнала уста

– Кога успя да измислиш всичко това? И сега какво ще правим?

– Отиваме в полицията, – каза съвсем спокойно Станислава, – и им разказваме всичко.

Любо не можеше да скрие раздразрението си от видимото ѝ безгрижие.

– Ами ако не ни повярват? – попита той  уплашено.

– Ти видя каква е, – каза притеснено Станислава. – Останалото си е тяхна работа, да търсят да разпитват, да проверяват.

– Хубаво е, че поне в това проявяваш здрав разум, – каза Любо.

Двамата се надвесиха над чиниите с деликатеса на заведението и дълго вечеряха без да проговорят. Това, което двамата бяха преживели си беше истинско приключение.

„А как расъждаваше само Станислава, – помисли си Любо, – същински Шерлок Холмс“.

Наближаваше 10 часа и двамата си тръгнаха, всеки потопил се в мислите си…….

Изглежда калмарите не са само вкусен деликатес. Учени от Калифорнийския университет са намерили начин да превърнат хлъзгавия морски обитател в съставна част от маскировъчна тъкан.
Използвайки структурен протеин наречен рефлектин, открит в калмарите, на изследователите им се е отдало да оформят уникално светлоотражателно покритие, което ще помогне на човек напълно да се слее с околната среда. Това е първата стъпка при създаване на ефективна невидима броня.
В природата рефлектинът е незаменим за съществуването на калмарите, тъй като протеинът помага на калмара да променя цвета си и да отразява светлината, за да избегне нападението на хищниците.
Когато протеинът се изолира и се отгледа в бактериална култура, той създава тънък слой, който имитира кожата на калмара. Той може да променя цвета си и да отразява светлината.
Това помага на материала да изчезва и да се появява във зрителното поле при използване на инфрачервена камера.
Това откритие мотивира учените да открият други естествени материали за създаване на невидими покрития. Основната идея е сега да се създадат дрехи, които да променят шарките и цвета си в зависимост от околната среда.

Турист от Китай едва не прекарал през Италия повече от 600 скорпиона в своя багаж. Повече от половината насекоми са били живи, когато ги открили органите на реда в Италия.

Откритието е направено по време на рутинна проверка на багажа във флорентинския аеропорт Перетола. В багажа били намерени пластмасови контейнери с лед, в които са били поставени 607 манджурски златни скорпиони.

Туристът е заявил:

– Планирах да използвам членестоногите, които се смятат в Китай за деликатес, за лични цели.

Въпреки това той е бил обвинен в притежание на опасни животни, а самите скорпиони са били конфискувани.

Кампанията за унищожаване на плъхове в Тайланд е създала безпрецедентна популярност на тяхната употреба в храната.
Унищожаването на полски плъхове в северо-източен Тайланд, който е основен производител на ориз в страната е придобило гастрономически уклон.
Полските плъхове отдавна са се считали  годни за консумация в тези провинции на страната. Днес те са се превърнали в нов национален деликатес.
Изследванията на тайландските биолози са доказали, че за разлика от своите градски „посестрими“, полската мишка е чисто животно, което не познава помията и боклука.
Полските гризачи се хранят с узрелите зърна на ориза и затова представляват голяма опасност за селското стопанство в периода между съзряването на зърното и прибиране на реколтата. Освен това те са свободни от много патогенни бактерии и вируси, които са характерни за плъховете в града.
Унищожаването на този вид гризачи става два пъти в годината, тъй като стопаните от тези райони, събират две реколти ориз.
Ако местното население се е хранило с полски плъхове в тесен кръг, притеснявайки се от тайландците в другите райони, особено пък от чужденците, то през тази година печеният плъх е преминал границата, отделяща този продукт от храните за общо ползване.
В заведение с национално значение в провинция Корат, вече се продават печени полски плъхове като деликатес.