Телефонът звънна, Тикея отиде в коридора и вдигна телефонната слушалка. Тя захвана дълъг разговор с отсрещната страна.
Изведнъж чу силен шум, сякаш нещо тежко падна на пода. Затвори телефона и се втурна към кухнята.
Видя, че тригодишната ѝ дъщеря е паднала на главата си в големия чайник с горещата вода.
Тикея много се изплаши. В страха си и под действието на шока, в който бе изпаднала, тя извика:
– Исусе, помогни ми!
Защо каза това име и тя самата не можа да разбере, но това ѝ бе дошло отвътре.
Плачейки Тикея грабна детето и го занесе в болницата. Майката и детето останаха в болничното заведение.
През нощта, когато Тикея се бе унесла в сън, видя в стаята да влиза мъж с бял халат. Той застана до леглото на детето и прибра косите паднала на челото му.
Лицето Му блестеше, така че Тикея не можа добре да различи чертите му и за това притеснено попита:
– Кой те доведе тук? Някоя от сестрите ли? Не си спомням да съм искала специалист да прегледа дъщеря ми.
– Ти изрече моето име, – каза Човекът. – Тук съм защото ти Ме извика, когато беше в кухнята?
Тикея трепна и се приготви да грабне детето от леглото, за да го защити от непознатия.
– Не се страхувай! Аз Съм Исус Христос. Ще се погрижа за теб и детето ти.
На сутринта, когато Тикея се събуди, бе много развълнувана:
– Кой е Той? Искам повече да узная за Него.
Тя получи тази възможност, а след това предаде живота си на Господа, стана християнка и се присъедини към една от тайните домашни църкви в района.
