Днес беше много важен ден за Петър Василев. Току що бе завършил с отличие духовната семинария и пастирът на църквата му бе дал възможност  да проповядва от амвона.

Хората  в храма с нетърпение очакваха да чуят, какво ще каже младия проповедник.

Петър се бе подготвил много старателно Имаше намерение да блесне с дарбите си и да възхити слушателите си с дълбочината на мислите си.

Годеницата на Василев бе между слушателите, а това още повече го вълнуваше.

Петър с разтуптяно сърце се изкачи по стъпалата към църковния амвон. Започна с голяма сила и тържествен патос, но внезапно се запъна и спря.

Всичко, което бе приготвил, се изпари от ума му. Буквите в бележките му се размиваха и той не можа да прочете нищо от тях.

След като помълча малко, Петър наведе глава и слезе от амвона.

Всички бяха много изненадани. Коментарите бяха различни. Едни го укоряваха, други го съжаляваха.

Чашата преля, когато Петър получи бележка от годеницата си: „Връщам ти годежния пръстен. Как можа толкова да се изложиш. Не искам да имам нищо общо с теб“.

Смазан и отчаян младият проповедник се прибра в стаята си. Дълго размишлява върху случилото се, а накрая коленичи и се помоли:

– Боже, прости ми. Аз исках да блесна. Пожелах да изтъкна себе си. Но сега, ако ми дадеш възможност да Ти служа, решавам да не зная нищо друго освен Христос, разпнатия….

Не се мина много време и Петър Василев стана един от най-добрите проповедници.

Благословено е всяко крушение, което преживяваме в подножието на разпнатия Христос. Бог събира частите на нашето катастрофално аз и пресъздава от нас нови човеци, готови да Му служат и да изявяват Неговата слава.

Има една такава дума „посланик“. Всеки християнин трябва да е такъв. Не всеки вярващ е пастор, но всеки повярвал в Бога трябва да бъде Негов посланик. Това означава, че можете да използвате вашите таланти и дарби, за да даде своя принос в живота.

В Библията се казва: „Обичайте се един друг. Грижа за един друг. Молете се един за друг. Насърчавайте се един друг. Помагайте си един на друг. Съветвайте се един друг. Подкрепа един на друг ….“ Това е взаимно служение на всеки вярващ в семейството на Бога към всеки друг от това семейството.

Истината е, че да служиш на Бога, като служиш на другите не винаги е лесно. Понякога човек започва да се обезсърчава. Когато започнете да се обезкуражавате, спомнете си две неща.

Първо, не забравяйте, че вие ​​ще получите награда, която ще продължи цяла вечност.

Второто е, че Бог използва малките неща. Нищо не е незначително, когато служи на Бога. То съвсем не е напразно.

Борис беше само на 11 години. Той беше аутист.

Скоро му се наложи да положи изпит. Въпреки, че се стараеше, резултатът не бе такъв, какъвто той искаше.

Борис се прибра в къщи и отчаяно започна да удря по масата с двете си ръце:

– Провалих се, а беше толкова лесно, – негодуваше той. – Прочетох всичко, научих го, а се подадох на страха си, който изтри всичко от главата ми. Как ще се покажа пред мама и татко, съучениците и господин Петров, които ме подкрепяха през цялото време?

Борис плачеше и удряше безмилостно „тъпата“ си глава.

Родителите не знаеха как да успокоят сина си, за това се обадиха на любимият му учител Петров:

– Боби е отчаян, резултатът от изпита му не е толкова лош, но той смята, че се е провалил. Моля ви помогнете му, той ви уважава и слуша.

Петров много скоро посети дома на Борис. Учителят видя отчаяната физиономия на момчето. Погледна го спокойно и му каза:

– Тези тестове от изпитите не могат напълно да оценят твоите способности.

– Но нали тези резултати са важни? – каза объркано Борис.

– Боби, но ти имаш толкова много таланти, – каза Петров, – които един тест не може да оцени.

Борис недоверчиво погледна учителя си:

– Какви таланти? – смънка неразбиращо той.

– Ти притежаваш безценен художествен талант. Умееш да работиш в група, – започна да присвива пръстите на едната си ръка учителят при изброяването.

Борис като чели се събуди от болката и недооценяването си и внимателно се заслуша в думите на Петров.

– Твоята независимост също расте, – продължи учителят, – имаш неподправена доброта, изказваш собственото си мнение за нещата, умееш да се сприятеляваш с връстниците си, обсъждаш и оценяваш собствения си напредък.

– Той има доста спортни и музикални успехи, – допълни майка му.

– Ние се радваме, че имаш толкова различни таланти, – усмихна се добродушно Петров. – Всички те те правят особен и ценен. Ти се развиваш и си прекрасен млад човек. Много се гордеем с теб.

Борис бе застанал с отворена уста и поглъщаше изненадано всяко умение от своите „дарби и таланти“. За него това беше нещо изумително.

„Нима аз притежавам всичко това?“ – помисли си момчето.

– Благодаря ви, господин Петров, за всички мили думи, които казахте за мен, –  Борис вдигна палец нагоре и се опита да се усмихне.

Някои от нас са изумени, защо Святият Дух не ги изпълва? Ние получаваме много, но малко даваме.

Подели с другите благословенията си, които си получил.  И ти скоро ще  забележиш присъствието на Святия Дух до теб. Той ще ти даде нужните дарби за служението и ще ти даде много повече, ако оправдаеш доверието Му, като предадеш дадените блага на другите, с Които той те е обогатил.

Има чудни примери в природата, който прекрасно  могат да интерпретират случая. Например, няма да има музика с нежни звуци от аелолийска арфа, а тази арфа не е нищо друго, освен музикални струни разположени по хармоничен начин, докосвани от невидимите пръсти на волния вятър.

И когато небесното вдъхновение се носи над струните, разнася се по въздуха и изпълнява цялото пространство с песни на ангелски хор, а на нас ни се струва, че ангелите са ни заобиколили и докосват тези струни.

Така и ние трябва да държим сърцето си отворено за докосването на Святия Дух, така че той да свири на него по Свое желание, особено по време когато Му служим.
Когато апостолите получиха кръщение в Святия Дух, те не останаха  в горницата, а тръгнаха да проповядват навсякъде Евангелието.

В архитектурата, формата следва от функцията. Кажете ми за какво искате да използвате сградата и аз ще ви кажа как да я изградите.
Но при хора, това е точно обратното. Функция следва форма. Разбера какво Бог е предначертал за вас, имено за това Той ви е дал духовните дарби и способности. Тогава вие ще знаете какво трябва да правите в живота си.
Знаете ли, че Бог има специфичен труд, за вас, докато сте на тази планета? Бог не поставя хората на Земята, без да им дава работа в живота. Тази работа не е свързана с вашата ежедневна работа или кариера ви. Работата е част от Божията цел за живота ви. Бог не ви е поставил на Земята, само за да използвате ресурсите ѝ. Той ви е поставил тук, за да дадете своя принос.
Бог никога няма да ви даде работа, която не сте в състояние да извършите. Ето защо трябва да имате духовни дарби. Те са спящи във вас, докато не решите да ги откриете и развиете.
Ако сте на работа трябва да използвате това, която Бог ви е дал, а не да се измъкате. Животът е твърде кратък, за да го губим за работа, за която не сме предназначени. Бог не ви е поставил на Земята, за да правите пари. Бог ви е оформя според това, което трябва да изпълните.
Осъзнавайте вашите духовни дарби отговорете на въпросите: Каква е Божията воля за живота ми? Какво Бог иска от мен да правя с живота си? Каква работа, каква кариера трябва да имам? Какво трябва да бъде моето служение? Каква трябва да бъде моята мисия в света?
„Подаръците“ обясняват къде трябва да бъдат насочени усилията ни, а те се формират с работа.