Думата „изкупление“ е свързана с понятието „покупка“, „откуп за компенсация“.

От древни времена обикновено се купували роби, които били заловени по време на война или принудени да служат на други господари. В същото време законният господар на такъв роб можел да го купи от врага или нашественика за доста пари.

Оттук нататък този роб трябва да служи вярно на своя господар.

Именно това Бог направи за нас. Когато сатана ни сграбчи и ни принуди да му служим, станахме роби на гряха, без надежда за освобождение.

Въпреки това Бог продължи да ни обича и поиска да ни върне в семейството си. Чрез смъртта на Кръста, Исус платил за нашето освобождение. Той го направи, защото ни обичаше.

Сега, ако сме повярвали в това, което е направил за нас, сме изкупени и освободени от робството.

Можем да станем християни само веднъж в живота си, когато се покаем за извършените грехове и повярваме, че Христос е изработил нашето спасение.

Но да бъдеш християнин е ежедневна и непрестанна задача. Това е непрекъснато действие на покаяние и вяра, процес на превръщане от греха към нов живот в Христос чрез силата на Светия Дух.

Макар че вече сме се обърнали и Бог вече живее в нас, нашата стара природа е все още жива и „рита“.
Истинските ни желания все още се опитват да поставят нашето аз над Христос.

Не е лесно да подчиним желанията си на волята на Христос, но когато успеем, ние чувстваме огромно облекчение, защото вместо постоянно напрежение и безпокойство, ние намираме хармония с Бога.

Чудесно е да знаем, че сме освободени от закона на греха и смъртта, така че вече не трябва да се подчиняваме на робството на греха.

Но какво да направим, когато въпреки всички тези прекрасни, великолепни истини, все още ще се препъваме? Какво да правим, когато сгрешим?

Тичайте към своя Баща и се покайте!

Звучи просто. Но, странно, много често правим обратното. Вместо да бягаме при Бога, ние позволяваме на страха и вината да ни отвеждат все по-далеко от Него.

Мислим си: „Да, пак се препънах. Нищо друго не ми остава освен да живея под властта на дявола“.

Не правете такава грешка. Не позволявайте на сатана да ви убеди да грешите в някоя област от живота ви, само защото сте отстъпили в друга.

Когато излезете от Божия път, просто изповядайте своя грях и се върнете обратно при Бога.

Можем да разберем страданието, ако погледнем на причината за появата му. В повечето случаи всяко нещастие, болка и смърт се появяват в този свят поради греха.

Когато Адам и Ева съгрешиха в Едемската градина, те не само не се подчиниха на Бога. Те дръзко и открито въстанаха против Този, Който ги е създал и се грижи за тях.

Те сметнаха Бог за лъжец и повярваха на сатана. Поддадоха се на изкушението да станат „като боговете“.

Всяко гробище, всяка болница, всеки затвор, всяка съдебна зала свидетелстват за последствията от това въстание. Злото се случва, защото живеем в зъл свят.

Разбираме ли, защо Бог допуска страданието? Защото ние още не дооценяваме опустошенията вследствие от греха.

В какво се състои най-трагичното последствие от греха? В разпятието.

Ако нямаше грях, Исус нямаше да умре. Но Христос триумфира над страданието. И ние можем да победим заедно с Него.

Когато дойдеш при Христос, не обръщай внимание на чувствата. Не те спасяват чувствата, а Христос. Чувствата идват и си отиват, но Христос остава до века.

Значение има само факта„ че Исус Христос умря за твоите грехове и възкръсна. Ако Му посветиш живота си, ти получаваш от Него прощение на греховете си и спасение.

В Библията се казва: „Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот“.

Бог ви е дал това обещание и Той няма да ви измами. Но чувствата могат да ви измамят. С тяхна помощ сатана може да ви убеди, че Бог ви е оставил или че сте загубили спасението си.

Но помнете какво е казано за сатана: „В него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща“.

Много по-щастлив ще бъдеш, ако основаваш вярата си на Божиите истини, а не на чувствата.