Светослав обясняваше на приятеля си Кирил:

– Когато нашият любящ Бог принесе Своя единствен Син като жертва, за да отмени нашите грехове, това беше най-великият израз на Неговата любов към теб и мен.

– А каква любов проявяваме ние? Проваляме се във взаимоотношенията си с брачните партньори, деца, родители, приятели и колеги, – тъжно поклати глава Кирил.

– Това е така, – започна да обяснява Светослав, – защото в неуспеха си да даваме любов на другите, ние сме загубили бракове, приятели, работа и най-вече самообладанието си.

– Защо любовта ни изчезва, изтънява и изсъхва? – попита Кирил. – И това се случва, когато имаме болезнени преживявания.

– Искаш да кажеш, че сме се затворили емоционално?

Кирил само поклати глава в знак на съгласие.

– За да може любовта да бъде трайна и да не се проваля, ние трябва да имаме източник на съвършена любов, от който да черпим, който да е по-голям от нашите собствени способности, чувства и емоции, – обяви тържествено Светослав. – Ако Бог е любов, ще Му свърши ли някога любовта? Има ли граница за любовта Му?

– Не, – отговори категорично Кирил.

А Светослав продължи:

– Ако сме свързани с този безкраен Източник и поради величината на Неговата любов към нас, никога не би трябвало да има момент, в който да не сме в състояние да предложим любов на другите.

– И въпреки всичко ние се проваляме, – усмихна се скептично Кирил.

– За щастие, когато се обърнем към Него, – плесна с ръце Светослав, – Бог надделява над всичките ни неуспехи със Своята щедра благодат и милост, предлагайки ни да продължим напред, придържайки се към истината, че Той ни нарича Свои. Нашата слабост е Неговата най-голяма сила.

– Опитвайки се да обичаме другите, може да правим една крачка напред и две назад, – свъси вежди Кирил.

– Когато продължаваме да правим място за Господа и пребъдваме в Неговата неизчерпаема любов, нашият отговор към другите ще бъде винаги да обичаме, да им служим, да даваме всичко от себе си. Способността ни да обичаме никога няма да бъде изчерпана, защото любовта не е просто чувство или емоция. Бог е любов. Той е с нас и ни дава сила от Своята велика любов да обичаме другите отвъд това, което смятаме, че е възможно.

Кирил недоверчиво повдигна рамене, а Светослав бе упорит и не отстъпваше своите позиции:

– Нашата любов към другите е нашият признателен отговор на любовта, която Бог първи показа към нас.

Дядо Добри се закани с пръст на внука си:

– Внимавай грехът да не закорави сърцето ти.

Добромир с насмешка отвърна на дядо си:

– И какво ще стане ако закоравее сърцето ми?

– Закоравеното сърце ще ти попречи да реагираш с вяра, когато нещата станат трудни. Тогава ще отговаряш с човешка си мъдрост, а често и с човешкия си егоизъм.

– Като сбъркам веднага ли ще се закорави сърцето ми? – повдигна вежди Добромир.

– Закоравеното сърце се формира с времето. Сърцето ни се втвърдява, когато ходим в непокорство и живеем живот, който не търси покаяние и прошка.

Добромир все още не бе убеден в думите на дядо си и гледаше малко присмехулно.

Старецът настойчиво продължи:

– Започваме със сърце, което усеща подтика на Духа, но с течение на времето този подтик не ни ръчка както преди. Вече не чувстваме срама от непокорството. Накрая дори не усещаме, че сме непокорни. Ние оправдаваме действията си и обвиняваме другите за истинските проблеми. Тогава ….

– …сърцето ми е закоравяло, – Добромир довърши думите на дядо си.

– Да, – съгласи се старецът, – но по-лоши са последствията.

– Какви последствия? – изненадано подскочи Добромир.

– Няма да влезеш в почивката, която Бог има за теб, – наблегна старецът. – Губиш и благословението си.

Добромир само махна с ръка.

Днес Сашо бе много притеснен. Брат му бе посегнал към наркотиците и вече не приличаше на човек.

Сашо въздъхна тежко:

– Много хора са духовни военнопленници. Те са хванати в капана на греховния цикъл и не могат да го прекъснат.

– Така е, – съгласи се Генади, който бе запознат с проблемите на брата на Сашо. – Независимо дали става въпрос за алкохолизъм, материализъм, горчивина, завист, чревоугодничество, самосъжаление, порнография, наркотици, игри, ругатни, социални медии, негативно говорене за себе си, гняв или възмущение, пристрастявания към емоционални или химически модели на мислене и действие ни ограничават твърде много.

– То е като крепост, – поклати глава Сашо. – Твърдо фиксиран модел на негативни мисли и действия, които са запечатани в съзнанието, сякаш положението е непроменимо.

– Грехът се превръща в робовладелец, – добави Генади. – Той управлява мислите, решенията и действията.

– Какво трябва да се направи в случая? – попита отчаяно Сашо.

– Свободата от пристрастяващото поведение трябва да започне отвътре, – категорично отсече Генади. – За целта трябва да се позволи на Исус да освободи затъналия.

– Вярно е, но как да кажа на брат си. Той не иска да чуе, нито има желание да разбере.

– Трудна е ситуацията, – съчувствено каза Генади, – но с Божия помощ могат да се наредят нещата.

Елена бе потънала в собственото си блато от мрачни мисли и емоции.

– Съпругът ми ме изостави с двегодишно дете и тонове дългове, – бясно говореше на висок глас Елена. – Той започва „новия“ си живот с жена на около половината от неговата възраст в чужда държава.

Тя бе много огорчена и искаше по някакъв начин да му отмъсти.

– Мразя го. А Ти, Господи, къде си?

С течение на времето огорчението притъпи способността ѝ да усеща присъствието на Бог. Загуби мира и радостта в себе си.

Дните ѝ се струваха безкрайни и самотни.

Един ден Елена се осъзна, падна на колене и се помоли искрено:

– Господи, избирам да простя на онези, които са ме наранили, обидили, злоупотребили с мен, използвали или онеправдали. Помогни ми, Боже, да разпозная стратегията на врага да ме впримчи в неприязън, огорчение и непростителност. Помогни ми да не съдя хората за греховете им. Научи ме да избягвам да отговарям с осъдително сърце, когато ме боли. Излекувай емоциите ми и обновявай праведен дух в мен. В името на Исус, Амин.

Слънцето отново се усили. Какво още можеше да изгори и изсуши?!

Васко пренебрегваше всяко време. Днес бе особено настроен да философства:

– Вместо да управляваме света, ние се чувстваме управлявани от него. И какво виждаме?

Присви очи и продължи разсъжденията си:

– Поквара, изригване и замърсяване. Нещо повече, мъж и жена не се държат като партньори, а като съперници.

Разроши с ръка косата си и добави нови въпроси:

– Какво е станало? Какво се е случило, за да бъде така?

В съзнанието му проблесна откровение по въпроса:

– Грехът надделя. Бунт вследствие на това, че един злодей влезе в градината и успя да убеди двойката, че тази градина не е подходяща за тях. И те поискаха да станат като Бог. Какво ли повече щяха да получат?

Васко поклати глава и попита:

– А нима Бог не знае кое е най-доброто за творението?

И той стигна до следното заключение:

– Бе спрян плана в Райската градина, но не бе отменен. Бог не изостави човека.