Един ден Елена се почувства виновна за злонамерените клюки, които бе разпространявала. Отиде при местния свещеник и призна греха си.

Този човек не веднъж бе изпитвал жилото на думите ѝ.

– Какво мога да направя, за да поправя всички щети, които причиних с клюките си? – попитала Елена.

– Събери торба с пера, – предложи ѝ той. – След това обиколи всяка къща, за която си казала клюка и сложи по едно перо на вратата.

За Елена това изглеждаше доста просто нещо, за това тя го изпълни.

Върна се при свещеника и попита:

– Направих това, което казахте, а сега какво да правя?

– Върнете се и съберете всяко от перата, – бе отговорът.

– Това е невъзможно, – възрази Елена. – Вятърът вече ги е разнесъл из града.

– Точно така, – усмихна се свещеникът. – След като кажете лоша дума, тя се носи във въздуха на криле и никога не може да бъде взета обратно. Бог ви е простил, както поискахте, но аз не мога да премахна последствията от вашите обидни думи или да ги събера от местата, където са кацнали.

Какво да правим, когато някой иска да „сподели“ клюка?

Ако приятел се обърне към вас с някаква „новина“ или „притеснение“ относно друг човек, спрете го и го попитайте:

– Мога ли да цитирам това, което ще ми кажете?

Това е достатъчно да сложи край на разговора, преди той да е започнал.

Точно както един малък охлюв може да унищожи цяла цветна леха, така и една малка клюка може да разруши репутацията на човек, да опетни характера му и да погълне приятелство.

Бог бе създал всичко и то беше добро, но не всичко бе предназначено за човешка консумация.

Разговорът, който промени хода на историята, гъделичкаше ушите на Ева и я караше да копнее за още.

И така доброто стана недостатъчно.

Ето как звучаха и съблазнителните предложения на омайния глас предизвикваш Ева:

– Ти не си достатъчно мъдра, можеш да станеш още по-мъдра. Не си задоволително обичана, защото Бог не ти е дал достъп до всичко. Не си значително силна, тъй като Бог има повече власт от теб …….

Забраненото винаги е примамливо. То ни кара да търсим повече, убеждавайки ни, че нямаме достатъчно.

Грехът дойде на този свят чрез един човек и оттогава се борим с неговото привличане.

Ева послуша този, който не бе компетентен за развитието на нейния живот.

За съжаление, оттогава следваме примера на Ева.

Вижте всеки ден рекламите ни убеждават, че се нуждаем от повече неща. Това, което имаме е недостатъчно. Нужно ни е още и още, и още, ….

Тези лъжи позволяват на дявола да прекрачи прага на всяко сърце.

А когато Бог създаде човека, това „беше много добро“. Имаше красота, добра храна и свобода. Нямаше грях и срам.

Имаше мир и открито общуване с Бога.

Мъжът и жената бяха подчинени на Него, докато двамата замениха Божието добро със лъжата за по-добро.

„Повече“ не беше част от Божия замисъл. Бог беше дал на мъжа и жената всичко, от което се нуждаеха и това беше напълно достатъчно.

Динените лози бяха завладели градината на Лозан. Те се виеха по пътеката. Бяха се покатерили и по оградата.

– Каква напаст, – сериозно се разгорещи Лозан, – задушават зеленчуците ми. Трябва да предприема сериозни мерки.

Цял ден Лозан се зае да разплита стъблата и листата. Повече не ги остави и щом се появяха, веднага ги изскубваше.

Най-накрая узряха пълнички домати и лъскави чушки.

Грехове като алчност, похот и омраза могат да завладеят живота ни като лозите, които се опитваха да доминират в градината на Лозан.

Ако не се грижим за него, семето на погрешна мисъл, то може да се развие, докато не започне да контролира желанията и действията ни.

Грехът лесно ни оплита и ни пречи да растем духовно.

За да се освободим, е необходимо да признаем, че се нуждаем от помощ. Това може да бъде трудно, ако сме убедили себе си и другите, че това не е сериозен проблем.

Ако искрено си признаем, Исус ще ни покаже как да променим житейските си модели.

Чрез силата на Светия Дух можем да преодолеем всяко робство, което ни пречи да процъфтяваме.

Класът бе притихнал.

Учителката говореше:

– Има много теории за това какво не е наред в света. А вие как мислите от какво се нуждае света? От образование, равенство, …..

– Светът е болен, – бързо изстреля Пенко.

– Това си е явно подценяване, – възпротиви се Ева. – Светът е мъртъв поради греховете си, следвайки владетелят незаконно узурпирал земята.

– По-скоро светът е в плен на подчинението на своите желания и страсти, – възрази Емил.

– Добре, – съгласи се учителката, – Никаква образователна реформа или кампания за граждански права, не може да реши проблемите на този свят. Причини за това са: нашата фатална зависимост от недобрите ни желания, пристрастяването ни към греха и подчинението ни на управлението на дявола. Тогава какво би спасило този свят?

Децата си зашепнаха тихичко едно на друго, обсъждайки проблема.

– Може би ако можехме да проведем правилната програма.

– Не, по-добре да променим законите на страната.

– А ако накараме хората да се променят и да се държат по определен начин?

Недю плахо вдигна ръка.

– Кажи, какво мислиш за това, – подкани го учителката.

Ученикът смело се изправи и заяви:

– Само смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни направят живи. Така ще се избавим от смъртта поради греха ни и подчинението ни на дявола. Само Исус спасява.

Методи бе отново с приятеля си Симеон. Двамата не бяха се виждали отдавна, тъй като Симеон се премести да живее на друго място.

Сега те отново можеха да споделят това, което ги вълнуваше в момента.

– Мъдрият човек е търпелив към хората, – отбеляза Методи.

– Е, разбира се, – възкликна Симеон. – Щом разбере причината за лошото поведение, веднага намира смекчаващи вината обстоятелства.

– За разлика от него, избухливият реагира гневно. Той не търси разбиране, – изтъкна Методи.

– Гневът донася още по-големи конфликти, само със сътрудничество и компромис може да се достигне доброто, – намекна Симеон.

– Все пак гневът сам по себе си не е грях, – отчете Методи.

– Но трябва да бъде краткотраен, насочен изцяло за разрешаването на даден проблем, – бързо реагира Симеон.

– В крайна сметка трябва да води до спокойствие, – поклати глава Методи.

– Ето, Божият гняв е за миг, – махна с ръка Симеон, – но благоволението Му продължава цял живот.

– Не контролираният гняв стимулира много други грехове, – забеляза Методи.

– Така е, – съгласи се Симеон. – Никоя друга емоция не води до толкова много насилие и трупове.

– Гневът разрушава взаимоотношения, дори цели животи, виждал съм това няколко пъти, – сподели Методи. – Това особено е показателно чрез отречения натрупан гняв.

– Забележи,- въздъхна Симеон,- Божият гняв срещу мен никога не е бил погрешен и въпреки това Бог го отхвърли чрез Исус.

По този въпрос можеха още дълго да говорят, но денят преваляше, а и те трябваше да се прибират вече.