Група ангели бяха изпратени на земята. Те ликуваха. Радостта бликаше от тях. Нищо не можеше да ги накара да се сдържат, за да изразят веселието и ликуването си от мисълта на кого принадлежат.
На много места земята тънеше в мрак. Хората вървяха изгърбени сякаш носеха тежък товар. Лицата им бяха безжизнени, загубили своя облик.
Ангелите гледаха тъжните им и изморени изражения и се учудваха:
– Какво е станало с тях?
– Защо са толкова подтиснати и обезкуражени?
– Къде се е изгубила радостта им?
Един от ангелите, който бе прозрял истината се изправи и нареди:
– Мълчете! Те са болни, поради греха си. За тях е неразбираема нашата веселост.
– Само да отметнат тежкият воал на прегрешенията си, – съчувствено възкликна друг ангел, – ще открият толкова много радост и смях.
– Бодрост, веселие, радост и задоволство, това са отличителните знаци на Бог и Божия ред на нещата. Печалният, подтиснатият и депресираният им вид говори, че те не принадлежат на Господа, – тъжно добави някой от ангелите.
– Ех, да можеха да осъзнаят, – въздъхна друг от групата ангели, – че всеки път, когато вършат дела с Бога и се отдават само на Него, ще бъдат преобразявани от любовта, мира и радостта Му.
– Те няма да имат никаква заслуга за това, което извършват, но самото чувство, че са Божи, ще ги стопля и окриля.
