Много малко хора знаят, че картината „Утро в боровата гора“ Шишкин не е рисувал съвсем сам, а заедно със своя приятел, известният художник на животни Константин Савитски.

Именно изпод неговата четка са се появили мечетата на картината. Подписите на картината са били два.

Тази картина е купена от известният колекционер на живопис Павел Третяков. Между Савитски и Третяков отношенията не били добри и за това колекционерът заявил:

– Аз купих картина от Шишкин, от Савитски нищо не съм вземал.

Третяков наредил вторият подпис да се изтрие. От тогава „Утро в боровата гора“ се представя като нарисувана само от Шишкин.

Някои наричат погрешно тази картина „Трите мечета“, въпреки, че на нея са изобразени четири.

Не е нужно да имаш специален талант, за да се наслаждаваш на „обикновена“ разходка в гората през есента.

Не трябва да си „изключителен“, за да изпиташ задоволство, изпълнено с привързаност, когато прегръщаш детето си.

Можеш да се наслаждаваш на добра волейболна игра, макар да не си много добър играч.

Какво ви вдъхновява?

Музика? Ходена в планината? Плуване? Храна? Пътешествия? Разговори? Четене? Учене? Спорт?

Не е нужда да си най добрия в тях, нито да си прочут, за да им се наслаждаваш.

Ето това е  „звукът“ на музиката, който трябва да усилите в живота си, за да се справите с бедите, отчаянието, депресията, несгодите, мъката….

Едно момченце заедно с родителите си отишло на разходка в гората. Там видяло чист ручей. Наплискало се с водата, тя го освежила, а после, за да се позабавлява взело една клонка и започнало да разбърква водата.

От дъното на ручея започнали да излизат на повърхността пясък, листа и всякакви боклуци. Водата станала негодна за пиене. На детето му станало безинтересно да гледа  мръсната вода и отишло при майка си.

А някъде нагоре в планината, друго момче също си играело с планински ручей, движейки клонче във водите му. Но там дъното било каменисто и клончето се счупило, но водата останала чиста както преди.

По същия начин някой хора изглеждат симпатични, добри и отзивчиви, като чист ручей. Но ако ги обидиш, ще видиш как от тях изплуват гордост, дребнавост, стари вражди, високо самочувствие, като кал и боклуци от горския ручей.

Когато човек постоянно се поучава от Божието Слово и мисли за горното, смиреният пример на Христос постепенно закалява човека. Той става смирен и има голямо търпение. Тогава в него се разбива всяка човешка злоба и враждебност и той остава чист, както планинския ручей.

Родината на този вид палма са горите на Амазонка. Тя е важна селскостопанска култура в Латинска Америка. От 1924 г. се отглежда във Филипините, а през 70-те години на 20 век в Индия.

Плодовете на палмата се варят около 3 часа в солена вода, като кората им предварително се назъбва. След това те се ядат топли.

Меката част на плода често се добавя в хлебните изделия. От нея се прави и алкохол.

Костилките на плодовете същи се ядат. Техния вкус наподобява на кокос.

Това дърво е известно и с това, че меката част от върха на ствола се яде сурова или се консервира.

В Пуерто Рико плодовете на тази палма се използват за фураж. Те са отличен заместител на царевицата.

Къде си се родил? Предполагам в някоя болница в град, който признаваш за роден. Някои хора са получили изненада още в първата минута от появяването си на бял свят.

Бебета са се раждали в самолети, влакове, по време на спортни тренировки, в гората при минус 30 градуса, ……, но ето ви и още един интересен случай.

Дъщерята на спортистът Ембър Милър не родила в болница, а точно зад финалната линия за маратонци.

Въпреки че жената е карала 39 – та седмица на бременността си, тя нямала намерение да се отказва от участие в предстоящото състезание.

Преодоляла чикагския маратон, но получила болки. Въпреки това продължила да тича и да се движи напред.

Когато стигнала финала, помолила нещо да и дадат да яде, а след няколко минути започнала да ражда.

Бебето кръстили Джун. Вероятно то ще продължи спортната традиция на родителите си. Бащата на новороденото също участвал в маратона.