Нищо не се случва, докато някой не започне да мечтае!

Библията е пълна с хора, които са имали дадени от Бога мечти. Авраам е мечтаел да бъде баща на велик народ. Моисей е искал да спаси една нация и собственото си семейство. В Писанието, има всякакви хора, които са били вдъхновени от Бога мечтатели, като Даниел, Павел и Давид.

Ефесяни 3:20 казва: „А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим“.

Бог е в състояние да направи много повече, отколкото бихме могли да искаме.

Не знам за вас, но аз обичам да мечтая. Сещам се за някои мечти, които съм имала в живота си, но така или иначе, те не са се осъществили.

Когато един ден застанем пред Него ще осъзнаем, колко много неща бихме могли да направим, ако бяхме се доверили на Бога малко повече.

Бог ни е дал всичко необходимо, за да постигнем това, което е планирал за нас. Мечтайте за вашите взаимоотношения, брак, семейство и кариера.

Вашата вяра може да превърне тези мечтите в реалност, защото Бог е в състояние да направи много повече, отколкото можем дори да си представим.

Когато изучаваме Библията и историята, ще открием, че всеки път Бог прави чудо, когато някой е повярвал.

Исус каза: „Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане“.

Вярата може да премести планини!

Бог е създал Вселената. В йерархията на законите закона на вярата е по-висш закон от законите на природата. Защото закона на вярата може да направи повече от законите на физиката.

Дали Бог все още върши чудеса днес? Разбира се, че върши.

Каква планината в живота си трябва да преместите? Какво е това, което сте решили, че никога няма да се промени? Не се съмнявайте, не подценявайте това, което Той иска да направи в живота ви.

Може би ще кажете: „Аз не виждам много чудеса в живота си. Защо?“

С очите на страха ли гледате или с очите на вярата? Вярата отваря вратата за чудеса.

Василий Родзянко е известен руски мисионер от семейство на емигранти, които е служил във Великобритания и САЩ.

В продължение на много години, епископ Василий водел религиозни предавания по ВВС. Слушали го много хора от Източна Европа.

Веднъж през 90-те години Родзянко дошъл в Русия. И там някой го поканил да се помоли за някаква нужда в затънтеното село Кострома.

По пътя, докато Василий пътувал със свой приятел, станала авария. От прозореца на колата Родзянко  видял да лежи възрастен човек. Той бил мъртъв. Близо до него стоял синът му и плачел.

Василий слязъл от колата и казал на скърбящия човек:

– Аз съм свещеник. Ако вашият баща е вярващ човек, трябва да се помоля сега за него.

– Да, направете всичко, както трябва, – отговорил синът на загиналия. – Моя баща беше православен вярващ. Вярно е, че никога не е ходил във храм, защото всички църкви наоколо са разрушени. Но той казваше, че си има духовен баща.

Василий извадил дрехите необходими за специалния вид молитва за упокой на православните християни и се приготвил да извърши необходимото. Преди Василий да се помоли, той попитал синът на починалия:

– Как човек, който не ходи на църква, може да има духовен баща?

– В продължение на много години той слушаше всеки ден религиозни предавания от Лондон. Те се водеха от някой си Василий Родзянко. Този човек баща ми смяташе за свой духовен учител, въпреки че никога не го е виждал през живота си.

Тази история е не само чудесна среща. Тя говори за любовта. Именно любовта е главния принцип на мисионерската дейност.

Ако човекът, който ти разказва за вярата, няма любов към теб, то едва ли ще чуеш думите му.

Министерство по вероизповеданията в Бруней е призовало местните търговци да премахнат от витрините всичко, което напомня за Рождество.

Министерството е излязло с официално разяснение относно забраната за всички публични празнувания на територията на Бруней.

Преди една година властите решили, че рождествените символи не трябва да бъдат изнасяни и поставяни по улиците на градовете.

„Мюсюлманите трябва да бъдат внимателни. Те не трябва да участват в тържества, които не са свързани с исляма, защото това може да урони вярата им“ –  се казва в съобщението предадено от Министерството на вероизповеданията.

„Например, когато мюсюлмански деца, тийнейджъри и възрастни носят шапки като на кодекс, Дядо Коледа, те пряко нарушават раздел 207 (1) от наказателния кодекс на шериата“, – предупреждават властите.

Нарушителите ще се глобяват с 20 хиляди долара и пет години лишаване от свобода.

На християните живеещи в Бруней е позволено да празнуват Рождество , но само вътре в техните общности.

Пиня̀та или piñata е традиционен мексикански многоцветен контейнер, направен от папиемаше, картон или глина. Вътрешността ѝ се пълни с разнообразни бонбони, малки плодове, хранителни продукти или играчки.

Пинята се използва по време на фиести и тържества като рождени дни, Рождество и Великден. Тя се окачва на въже закачено на дърво, таван и др.

Целта е, пинятата да бъде ударена с пръчка от човек, на когото очи са завързани. След точния удар се събират сладкишите, плодовете, фъстъци, сладък лайм, парчета захарна тръстика или играчките от вътрешността на пинята.

Пинятите се изработват от лесно чуплив материал като слама, папиемаше, глина. Формата ѝ наподобява човешка или животинска фигура.

В последно време могат да се видят пиняти във вид на автомобили, анимационни герои или корпоративни талисмани.

Традициите, свързани с пинятата, са се разпространили в много части на света. Все по-честа тя се наблюдават в купони и тържества в южните щати на САЩ.

Тя се продава специализирани магазини за испанско говорещо население. С нея можеш да се снабдиш и от обикновен хранителен магазин.

При католическите чествания на Рождество в Мексико, пинятата се оформя като седмолъчна звезда, която представа дявола и седемте смъртни гряха.

Съдържанието ѝ символизира даровете и благословенията, които сатана е отнел от хората. Тази благодат се освобождава при поразяването на дявола с вяра, олицетворена от завързаните очи.

В Европа пинята прониква много бавно през последните две десетилетия. Единствената страна извън Северна и Южна Америка, която възприема тези традиции в честванията на своята култура, е Индия.