Време е като вярващи в Бога хора да практикуваме единство, както Исус се молеше за това: “ Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.

Дойде времето да се държим един за друг и в добро и в лошо. Трябва да осъзнаем, че се нуждаем един от друг.

И това наистина е така. На вас ви е нужна моята вяра, както на мен вашата. Заедно ние можем да се противопоставим на всеки проблем и да го преодолеем в името на Исус.

Ние сме Негово Тяло. На всеки от нас му е дадена мярка вяра, но не само, за да се погрижим за нашите нужди, но и да направим нещо много повече.

Ние трябва да завладеем този свят! Ние сме поколението на последното време и много трябва да внимаваме в това.

Всяко изпитание в нашия живот може да се превърне за нас в Божия колесница, ако се отнесем към него с радост.

От друга страна най-незначителното събитие може да стане тежък товар за нас, да ни притиска надолу към земята и да ни води до отчаяние. Тогава отпускаме ръце и обстоятелствата ни побеждават.

От нас зависи изцяло, как ще ни послужи дадено изпитание. Самото обстоятелство няма никакво значение, важно е как ние ще се отнесем към него.

Ако го възприемаме като изпратено от Бога упражнение на вярата ни,  то за нас ще изиграе ролята на огнена Божия колесница, бързо стремяща се към славна победа.

Бог няма голяма полза от души, които са депресирани. За това врагът се опитва да доведе вярващия до отчаяние и униние, както за себе си, така и за църквата.

Ако армия е депресирана и отива да се сражава, тя непременно ще претърпи поражение.

Разбирайте по-добре тактиките на врага, за да му дадете решителен отпор.

Когато врагът не може да ни помръдне от позициите ни, той се старае да ни тормози и изморява, обсажда ни, за да не можем да издадем вик на победа.

Не му позволявайте това!

Знам, че това не е твърде популярна философия, но ви предлагам да прочетете това, което искам да споделя с вас.

Вярата в Бога за мен има дълбок смисъл и тя е на първо място в живота ми, без значение какво се случва. След това идва наред съпругът и той е по-важен от децата. Никой нормален мъж със здрав разум няма да иска да захвърлите децата си, за да задоволите неговите нужди.

Когато сядаме в самолет, стюардесата ни обяснява правилата за безопасност преди излитането. Когато тя ни говори за това, как се ползва кислородната маска, напомня, че първо трябва да я сложите на себе си, а след това на детето.

Нима обслужващия персонал в самолета смятат, че ние сме по-важни от детето?

Разбира се, че не. Но вие не можете да помогнете на детето си, ако не можете да дишате. Това правило действа в семейството и при упражняване ролята на родител.

Вие не можете нормално да възпитавате детето си, ако вашия брак се разпада.

Неизбежно ще настъпи денят, когато децата ще пораснат и ще напуснат бащиния си дом, за да живеят собствен живот и да работят за изпълнението на техните мечти.

Ако вие не сте инвестирали във взаимоотношенията със съпруга си, то двамата ще останете в празното гнездо с опустошени сърца.

Мъдрият човек се стреми към разумни действия, а глупавия започва да действа в много посоки.

Повечето от това, което правим ежедневно няма да има значение за дълго време.

Наистина правим много неща, но колко от тях са полезни за по-дълъг период от време?

За да постигнете мечтите си в живота, трябва да решите, кое е важно в живота ви и да се съсредоточите върху него. Поставете си цели, достатъчно големи, за да се изисква вяра в Бога.

Той благославя, а благословението му зависи от размера на нашата вяра. В Библията Исус казва:

„Нека ви бъде според вярата“.

Бог ни дава сами да изберем съда, който Той ще изпълни, но според вярата ни.

 – По време на ураган, – казва опитния моряк, – за да се спасим трябва да се придържаме към едно единствено действие. Трябва да поставим кораба в правилното положение и да го запазим така.

Когато пред християнина не се вижда слънце, нито звезди и голяма буря се е разразила над главата му, той има само един изход и един единствен път е открит пред него.

Разумът е безсилен да му дойде на помощ. Опитът му от миналото няма да му даде проблясък. Даже и в молитва може да не намери утешение.

Остава само едно. Душата му трябва да знае как правилно да стои пред Бога и да задържи това положение.

Уповай на Бог, без значение какво се е случило.

Нека да има ветрове, високи вълни, бури, гръмотевици, мълния, заплашителни скали, издигащи се валове, ….

Каквото и да се случи хвани се за кормилото си и поддържай вярата си в Бога, в Неговото Слово и във вечната Му любов.