Във Facebook попаднах на снимка на чернокожо момиче, което е спечелило конкурса за красота във Финландия.

От долу се мъдреха насмешливи коментари авторите, на които смятаха за неуместно и странно това явление. Те пишеха за него като свидетелство за дълбокия упадък в Европа.

„Бедното момиче е много страшно и е получило наградата от умове, които нямат никаква политическа коректност“. Финландската красавица според повечето е трябвало да бъде с бяла кожа.

Съгласна съм, че излъчването на красавици в подобни конкурси е доста спорно. Най-вече поради комерсализацията на женската красота и налагане на някакъв стандарт за красота, което кара много жени да се лишават от естествената си красота, само и само за да добият исканата и търсена форма.

Но да се отрича красотата, само защото не е в „предпочитан цвят на кожата“, мисля че е прекалено.

Расизмът е отричане на християнската вяра. Съществуват чернокожи православни свещеници, които добре се грижат за папствата си. Нима такива хора трябва да се поставят по-долу от другите свещеници само заради цвета на кожата си?

Във Финландия живеят емигранти и техните потомци, които имат черна кожа. Там те са възприемани като „свои“ хора и могат да участват и побеждават във финландските конкурси.

Това  говори в полза за финландското общество, където всички хора се възприемат еднакво. Там може да съществуват заблуждения и грехове, но поне в случая следват християнското наследство на нашата цивилизация.

Дяволът ще се възползва от всяка възможност, за да откъсне вашите очи от Божието Слово. Ще ви създаде проблеми. Той ще направи така, че обстоятелствата около вас да ви хвърлят като лодка по време на буря.

Ще направи всичко възможно, за да ви накара да се съсредоточите в сферата на чувствата и на ситуацията, а не на обещанията на Бог – защото той знае, че ако не го направи, тогава ще вземете тези обещания и ще го прогоните.

Това направи с Петър. Той влезе във водата, държейки се за думите на Исус.

Но когато започнал да гледа към бурята, разбрал, че прави нещо невъзможно. Та той е рибар. Всичките му знания и опит, говорят, че когато има такива голкеми вълни, той трябва да потъне. Преместването на фокуса от думите на Исус към неговия опит, доведе до разрушаване на вярата му и Петър потъна.

Не позволявайте да ви се случи същото нещо. Ако получите откровение от Божиет Слово здраво се хванете за него и не гледайте никъде другаде.

Дяволът ще се опита да направи всичко възможно, за да спрете да се държите за това откровение. Ще повдигне буря около вас, ще се опита да ви плаши, ще ви донесе най-различни картини от миналото ви, за да ви накара да се върнете към стария си начин на мислене.

Не се предавайте. Не откъсвайте поглед от Божието Слово, докато То не стане реалност във вас. Ако правите така, ще можете да ходите и по вода.

Васил изживя 35 щастливи години брачен живот със съпругата си Галя. Отгледаха две прекрасни деца. Всяко от тях имаше здрав брак и перспективна работа. И всичко това имаха , защото през тези години Галя усърдно се бе молила.

Когато се пенсионираха, Васил и Галя решиха да инвестират. Сега те имаха толкова много пари, колкото не бяха виждали през живота си.

Животът на Васил се измени и му предложиха:

– Заповядай в нашия клуб на милиардера.

Какво повече можеше Васил да иска?

Изведнъж започнаха да го посещават мисли от рода на: „Една жена не ми стига. Нищо, че  сме живели толкова години заедно, трябва да потърся нещо по-младо“.

Васил и Галя придобиха разкошен автомобил. Преместиха се в престижен квартал. Започнаха да ги канят на различни приеми. Около Васил започнаха да се въртят млади красавици.

Той гледаше приятелите си и често въздишаше:

– Погледни ги само, вечно ги съпровождат млади момичета, коя от коя все по-красиви ….

А красавиците така го гледаха, че той се топеше. Те непрекъснато го хвалеха за нещо и той се чувстваше като господар на света. Пилееше пари без да ги брои.

Най- накрая срещна Дора. Тя бе млада, красива и сексуално привлекателна. Беше готова на всичко и Васил не устоя.

Но Дора имаше едно единствено условие:

– Ще ме имаш, ако се ожениш за мен.

Дора го покани на гости и го запозна с майка си, която се оказа връстница на Галя. Тя бе чудесна готвачка.
След обилната вечеря майката обясни:

– Тревожа се за дъщеря си, да не се случи както с мен, аз съм разведена. Ако наистина обичате дъщеря ми, до три месеца ще се разведете с жена си и двамата с Дора можете да се ожените. Ако нямате сериозни намерения към нея, по-добре забравете дъщеря ми.

– Какво говорите, – започна да мънка Васил, – разбира се, че ще направя така. Аз много обичам Дора.

В къщи Васил започна да обвинява жена си за всичко. Двамата често се караха и Васил започна да ненавижда Галя. На семейния съвет той реши да я довърши, разкривайки нейните прегрешения:

– Погледни се колко си напълняла, а и тази твоя фанатична вяра … Твоите молитви са по-скоро заклинания …. А и кой знае какво правиш със свещениците в църквата ….

Галя устоя на атаките му:

– Знам какво те измъчва в последно време. Щом толкова искаш, остани с тази млада красавица …

В този ден Галя си тръгна. Тя не взе нищо със себе си, въпреки, че повечето неща бяха нейни.

За Дора Васил плати голям откуп на алчните ѝ роднини. Докато траеше медения месец, Васил се чувстваше като крал, но …

С Дора, спестяванията му започнаха да се топят бързо. Едва сега той осъзна колко безсърдечна и невежа е тя. Те дори престанаха да се любят, навярно тя си имаше някой.

Васил започна да тъгува:

– Липсва ми Галя. Колко добро бе нейното сърце. Никой не контролира вече менюто ми и сега се появиха ред заболявания при мен.

Дора нищо не правеше, по цял ден си седеше в къщи. Тя роди дете, но Васил го измъчваха съмнения:

– Това дете от мен ли е?

Това бебе не му доставяше удоволствие и радост, както децата и внуците му.

А неговите деца се отделиха от него. Галя сякаш се бе подмладила. Тя изглеждаше напълно щастлива.
Заради Дора, той прекъсна връзките си с децата, но Васил страдаше.

– Вината не е в Дора, – укоряваше се Васил. – Как мога да преживея с някой възход, когато съм в залеза на живота си. Колкото и да се опитвам, аз не съм мъж на върха на своята сексуалност. Бих дал всичко, за да се върнат нещата на мястото си.

Васил завиждаше на двойките, които успяваха да запазят брака си, когато са вече на прага на старостта.

Той поиска да се помири с жена си, но тя не го допускаше до себе си. Връщаше подаръците му и му казваше:

– Аз съм ти простила, но ти сега имаш друго семейство и не би трябвало да се меся в живота ти.

Васил бе отчаян. Седеше на една от пейките в църквата. С ръце бе обхванал главата си и плачеше:

– Господи, помогни ми … направих голяма глупост.

Този Давидов псалом се чете, за да се утвърди във всеки непоколебима вяра.

Едновременно с това, хората молят Господа да ги защити от зли човеци и лъжливи съблазни.

Псалом 27 се чете, за да се прослави Всевишния, призовавайки го в трудни моменти на помощ.

В действителност, с този символ на вярата, молещият се си „напомня“ за застъпничеството и Небесната Благодат.

За да не се смачкаме под натиска на неуредиците, да устоим в неравната борба с телесните и душевни недъзи, трябва да четем Псалом 27.

Исторически е запазена традицията на дърворезба върху чемшир. Този вид изкуство е било прехвърлено от Средновековието в наше време. Днес съществуват единици майстори в това дело. Важното е, че това умение продължава да съществува и се предава от поколение на поколение.

Размерът на молитвениците е не по-голям от гръцки орех. Собствениците им, като правило, са най-богатите хора в Северна Европа.

Това бил своеобразен символ не толкова на вяра, но и на състоятелност.

Такива молитвеници се носели на пояса или вместо молитвената броеница.

Вътре в тях имало известни религиозни сцени.

Такива молитвеници могат да бъдат намерени като единични екземпляри на изложби, в музеи или частни колекции.