Онзи ден видях, как една жена да поставя пакет с обезмаслено мляко на лентата към касата в супермаркета.

– Можете ли да ми кажете защо купувате това мляко? – попитах тази жена.

– Защото то е без мазнини, – отговори жената.

– А знаете ли какво заменя мазнините?

– Хммм, – каза тя, взе пакета и прочете името на втората съставка, която следваше обезмасленото мляко, – царевичен сироп?!

Тя се намръщи, но след това върна пакета при останалите продукти в кошницата.

Очевидно жената изобщо не е мислила да си зададе такъв въпрос. Тя просто бе приела широкото разпространено мнение, че мазнините, които са неразделна част от хранителния режим на човека, трябва да се избягват, когато е възможно.

Но защо да се съмнява в това, нали и самите ние позволихме на производителите на храни, рекламодателите и изследователите да мислят вместо нас?

Компания Life Change е създала първата „християнска“ криптовалута „Christ koin“. Хората  могат да я заработят чрез благотворителност и религиозни практики.

За сега не е ясно, за каква сума става въпрос. Можете да я заработите като четете Библията, участвате в доброволчески акции и църковни мероприятия.

„Оставете своя отпечатък в света, поддържайки хуманитарна дейност, инвестирайки  в криптовалута, своят духовен живот, получите допълнителен доход, поддържайте своята църква чрез десятъци и дарения“ – призовават вярващите.

Въпреки това, този призив предизвика много съмнения. Тъй като включването на икономическа система с разпределение, пропорционално на капитала в религията е съмнително начинание от гледна точка на вярващите.

Така наречените тройни дъги са изключително редки. През последните 250 години е докладвано само 5 такива случаи.

Имайте предвид, че до 2011 г. много учени не вярваха в съществуването на тройни дъги. Но когато няколко хора успяха да уловят това явление с камерата на смартфона си, учените трябваше да преосмислят своите възгледи.

Създаден е нов метеорологичен модел, който потвърждава, че тройна дъга все още може да се образува в земната атмосфера, макар и рядко.

Учените установиха, че на теория е възможно да се формират дори 4 дъги наведнъж. И това предположение бе потвърдено веднага на една от фотографиите, направена от тях.

Какви са причините за този феномен?

Въпросът е в характеристиките на отразяването на светлината в малките водни капки.

Лъчите, които преминават през тях, обикновено са пречупени под определен ъгъл, поради което наблюдаваме обичайната дъга. Но ако част от светлината се отразява в обратната посока, се образува друга дъга.

Жителите на много градове в света забелязали, че на улиците им имало малко врабчета. Това силно обезпокоило гражданите.

Изчезването на какъв да е вид свидетелства за нарушението на местната екосистема.

Учените веднага започнали да търсят отговор на въпроса: Защо врабците са изчезнали от градовете?

Оказало се, че причината за това е модернизирането на градското пространство.

През последните години големите градове са станали много шумни и претъпкани с автомобили. Екологичната обстановка в тях е станала много лоша.

За това врабчетата предпочитат да се преместят в предградията или селски райони, където е тихо, зелено и има много храна – различни насекоми.

Неделя. Ден, в който хората, които се смятат за християни отиват на църква. Е, някои го правят само на празниците, но това е друг въпрос.

Времето все още беше хубаво, въпреки че есента вече бе нагазила полята и горите. Дървета и храсти бяха облекли жълто червеникавата си премяна. А слънцето се опитваше да стопли жадуващите за още малко топлина хора и животни.

Семейство Манчеви се приготви за църквата и тръгна натам. Гордо вдигнали глава баща, майка, дъщеря и син влязоха в храма.

След богослужението се усещаше някакво недоволство, което витаеше около семейство Манчеви.

– Това не може да бъде проповед, – мърмореше бащата. – Нищо не разбрах от казаното. Само стихове, стихове от Библията и нищо друго.

– Какво друго можеш да очакваш? – на свой ред се обади и майката. – Този човек изобщо не може да проповядва. Кой го е пуснал изобщо на амвона.

– Ами хора и хвалението, – не остана по-назад и дъщерята, – пеят толкова вяло, че да ти се приспи.

Синът мълчеше и внимателно ги слушаше. Накрая не се стърпя и попита баща си:

– Татко, ти колко пожертва за Божието дело?

– Десет стотинки, – каза тихо бащата и леко се сконфузи.

Майката и дъщерята не бяха дали абсолютно нищо и веднага след въпроса на момчето се свиха.

– Тогава, татко, – каза синът, – ти какво очакваш? Сял си малко, а искаш да събереш много. Изискват се усилия и от нас, а не само да недоволстваме от положения труд на другите. Нима трябва да се оплакваме и да ги критикуваме?

Тогава останалите членове на семейство Манчеви изведнъж бяха ужилени от истината, че всеки може лесно да критикува особено, когато нищо не е допринесъл за даденото дело.