В църква влезе човек и поиска пари, щял да пътува. Дадоха му.

Беше зима. Вятърът пронизваше до костите. Човекът се задържа малко вътре, да се постопли. Той бе приклекнал и протегнал костеливите си ръце към огъня. Нахлупил бе смачкана и износена фуражка. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, трудно можеше да се познае възрастта му.

Мъжът огледа стенописите и каза:

– Тази картина за съда, за всички нас в живота ни е много близка. От детството си така живея. Баща ми и майка ми, брат ми, съучениците, всеки в своята зона … За това Бог за мен е като прокурор. И за всички, които познавам е така.

– А какво ще кажеш а вярата? Как може без нея да се живее?

– Вяра … Който и където да се намира за своята вяра не говори и аз няма да го направя. В токова …. по-добре е да не навлизам. Животът е вълчи, за каква вяра може да се говори.

– За някои хора грехът не е вина по Наказателния кодекс, а болест. Покайват се и излекуват се от греха. За тях Бог не е прокурор.

– Щом не е прокурор, значи е доктор. В болницата ще полежат, това е хубаво, значи си почиват. Лежиш, а времето минава. И при доктора трябва да знаеш кога да отидеш, но и той е началник. Така че избирай, кой е за теб Бог, прокурор или доктор, няма значение все за прокурора се работи …

– А какво ще кажеш за милостта? Нали Бог е любов?! Той обича грешника и му прощава така, без нищо…

– Без нищо … В животът дори и бълхата не скача без нищо, отче. Имало един човек, а къде ще се постави, винаги ще се намери място. А тези за „Бог любов“, които говорят, това е просто … романтика. Те не са седели сами и живота не познават.

Така си и поговориха край огъня двамата скитникът и свещеникът …

А после човекът си тръгна.

Нощта бе тиха. Не се виждаха звезди, защото облаците ги закриваха. Луната се показваше от време на време, а след това плътната тъмна маса на поредния облак отново я скриваше.

Температурата бе минусова, но не бе толкова студено. Студът бе толерантен и леко пощипваше само откритите части на хората, които се бяха престрашили да излязат по това време навън.

Меги се бе облегнала на перваза на прозореца, гледаше леко разклащащите се клони и разсъждаваше на глас:

– Когато бях по-малка лесно достигах до Бога. Открих Го в песните, които пееха в църквата, в детското неделно училище. Чувствах как вярата блика в мен докато се молех. А сега какво?

Меги вече бе пораснала и откри, колко лесно човек на такава възраст губи вярата си.

Припомни си историята за Тома и думите на Спасителят: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Тя откри много прилики между себе си и този Христов ученик.

– Въпреки всичко аз му съчувствам, – каза си Меги. – Ето и Исус разбра съмнението на Тома. Това ме окуражава.

Тя въздъхна дълбоко и притвори очи.

– След всичките тези години усещам, че съм се загубила., но намирам утеха само при Бога.

Спомни си как майка ѝ я съветваше:

– Гледай на своите съмнения и страхове не като на проблем, а като възможност да търсиш Исус. Погледни колко много знаци е поставил в живота ти, че е с теб.

Очите на Меги се напълниха със сълзи.

– Господи, Татко мой, знам, че ме обичаш и ми прощаваш, – прошепна тя. – Ти си с мен, за да ми покажеш раните Си и да изцелиш моите. Боже помогни ми да използвам съмненията си, като начин да търся Твоето Слово и да раста в любов и във вяра.

Облаците плавно се пръснаха и луната се усмихна окуражаващо…

Във влака „Лев Толстой“ движещ се по маршрута Москва – Хелзинки, започва да работи библиотека със съвременна руска и финландска литература. Проектът се реализира с подкрепата на финландското посолство в Москва.

В съобщение се казва: „От 5 февруари до 5 Април 2017 г. в номер на влака 31/32 “ Лев Толстой“ Москва – Хелзинки за пътниците ще работи истинска библиотека. Тя включва книги на съвременни финландски и руски писатели за най-различни възрасти, преведени на руски и финландски език съответно“.

Пътниците, за да получат книга за четене, ще трябва да я поръчат на кондукторът, като запълнят съответния формуляр на библиотеката.

Едно невероятно откритие на професор по стоматология в Колумбийския университет в САЩ шокира света на науката!

Оказва се, че зъбите могат да растат във всяка възраст. Това ще ни помогне да минем без импланти и неудобни протези.

Как растат зъбите?

Лекарят е разработил технология за растене на зъб директно в празните алвеоли. Този метод е революция в света на стоматологията.

Джереми Мао от естествени материали е изработил основата конструкция, която е оформена като истински зъб. В него е сложил стимулатор за растеж. Порестата структура е позволила на стволовите клетки на организма да мигрират в нея.

По метода на Мао в челюстта на пациента ще се имплантира конструкция от капролактон и хидроксиапатит, които са биосъвместими полимери.

Тази структура се получава по метода на триизмерен печат.

Дизайна изобилства от канали с диаметър 200 микрона в диаметър, запълнени със специфични вещества, стимулиращи клетъчния растеж и костния морфогенен протеин.

През последните години, медът е станал много популярен продукт. Може би това се дължи на факта, че човечеството е научило за рязко намаляване на популацията на пчелите в резултат на своята дейност?

Но елфийският мед е малко по-различен от всички останали видове.

За първи път той е бил открит в пещера в долината Сарикаир в Турция, на дълбочина около половин километър.

Един пчелар забелязал, че неговите пчели постоянно влизат в тази пещера. Оказало се, че им се удало да открият местонахождение на истински мед, който бил размазан по стените.

Пчеларят събрал продуктът. Излезли около осем килограма. И сега продава мед по 950 долара в бутилка 150 милилитрова бутилка.

Този мед се получава за сметка на микро климатичните условия в пространството и минерализация на стените, на които дивите пчели създават необикновен мед, обогатен с минерали.

От лабораторните изследвания на елфийския мед, които са направени във Франция се установило, че неговата възраст е седем години, а състава му е обогатен с минерали.