Елена четеше Библията си. Край нея мина Станко. Когато видя какво прави, я попита:

– Защо четеш все тази книга? Толкова ли е важна за теб?

– Бог ми говори чрез нея, – отговори Елена. – Когато чета Библията, виждам какъв е Бог. Опознавам Го. Разбирам много по-ясно как Той иска да живея на този свят.

– Но тя е толкова голяма, – смръщи вежди Станко. – От къде трябва да се започне?

– Започни с четене за живота на Исус, – посъветва го Елена. – Например, вземи Евангелието на Йоан. Това е една от 66-те книги на Библията. В нея се разказва за живота на Исус, Неговите чудеса, смърт и възкресение.

– Е, добре, – съгласи се Станко. – Ще разбера как се е отнасял с хората, ядосвал ли се е, как е реагирал, когато са Го разочаровали, какво е казвал на най-близките си приятели, …. И какво от това?

– Ако твоят живот принадлежи на Исус, – Елена леко наклони главата си на една страна, – трябва да знаеш какъв е бил Той. Исус може да се окаже много по-различен, отколкото си си Го представял.

– Ами ако нещо не разбера или не Го възприема правилно? – попита Станко.

Елена се усмихна:

– Не е нужно да разбираш перфектно всеки стих. Много искам да чуя, какво Бог ще ти покаже тази седмица?

– Сигурна ли си? – Станко недоверчиво погледна Елена.

– Знам едно нещо със сигурност, – плесна с ръце Елена, – когато Божието Слово се засади в сърцето ти, връзката ти с Бога ще расте и ще се влюбиш в Исус.

Станко само кимна уклончиво:

– Кой знае.

Той още не бе готов за среща с Господа.

Беше хладен, но свеж ноември. Дарина стоеше в общежитието. Бе тиха,тъжна и развълнувана.

Готова, но не съвсем. Тя бе на ръба на сълзите, възможностите и страха.

Дарина бе решила това седмица по-рано, но не бе си го признала.

Момчето, с което се срещаше от две години, не бе много добро.

Връзката им в началото бе сладка, но вече се бе вкиснала.

Дарина се прибра в къщи, за да се освободи от нещата.

За да е сигурна, че се е освободила, свали всички снимките с него от стената, но не всичко можеше да игнорира в сърцето си.

Това не променяше факта. Освобождаването е стъпка на вяра и смелост, когато стъпваш в неизвестното, оставяйки това, което бе до болка познато.

Мнозина си мислеха:

– Тя е луда да остави това момче.

Но Дарина бе благодарна:

– Можах да погледна всички в очите, да се сбогувам с техните мнения и очаквания за мен.

Този истинския, за когото се ожени по-късно, дойде след освобождението.

Бог използва болката за промяна, растеж за зрялост, трудните неща за по-велики.

В един сезон дърво може да изглежда празно и безплодно, но това просто прави място за нови цветове.

,Исус издъхна. Множествата, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана започнаха да се бият в гърдите.

Да, имаше тъга, но след като спектакълът свърши, те си тръгнаха, за да продължат живота си, както досега.

Всички Негови познати стояха надалеч и гледаха. Можем да си представим какво е минавало през ума им.

Римският стотник, свидетел на разпятието на Исус, прослави Бога, като каза:

– Наистина този човек бе праведен.

Тук, сред всички тези лицемерни религиозни водачи, цинични владетели и
безчувствени минувачи, се появи искрица светлина.

Стотникът не бе имал преди връзка с Исус и не бе изучавал Закона и пророците.

Нямаше представа от Божите неща, но разбра това, което видя с очите си и реагира.

Думите на Исус, настъпилата тъмнина и как умря този човек на кръста, го накара да осъзнае:

– Този се различава от всеки друг. Той е напълно невинен. Наистина тоя човек беше Син Божи.

Кръста бе отворил очите му.

Светлината победи тъмнината в него. Объркването му и закоравялото му сърце на войн, свикнал на смърт и кръв, отстъпи пред освобождаващата сила на Божията истина.

Студът си е студ, но когато си край печката, можеш да се събереш с приятели и да разговаряш с тях.

Така направи и Гошо. Приятелите му Мартин, Сашо и Добри не чакаха повторна покана.

– Сърцето не изразява само чувства, – започна Сашо.

– То е място на искрени надежди и любов, – добави Добри.

– Да, но днешното общество определя най-силните ни чувства като „истинското ни Аз“ и отгоре на всичко настоява да ги ги изразяваме, – опонира Гошо.

– Но нашите желания могат да ни хванат в капан, – отбеляза Мартин. – Съвременният потребителски манталитет създава желание за трупане на материални блага, които според света ни осигурят статус и идентичност.

– Днес лошо се възпитават децата, – намекна Добри. – те желаят одобрение и любов, а им се подхвърлят технически чудеса и така се злоупотребява с тях.

– А някои от тях по примера на родителите си, стават работохолици, – вметна Сашо.

– Проблемът на работохолика например не е в това, че обичаме работата твърде много, – подчерта дебело Добри, – а че обичаме Бога твърде малко в сравнение с кариерата си. Това, което праведните желаят, е самият Бог, да видят лицето Му. Единствено ако търсим връзката си с Бога и копнеем за Него, другите ни мечти и интереси няма да ни хванат в капана.

– Само ако обичаме Бог повече от всичко, правилно ще приемаме и всичко останало, – заключи Мартин.

Нощта бе заела мястото си, а приятелите не бяха усетили това.

Разделиха се и си обещаха утре, да се съберат у Мартин.

Антон бе забравил, че приятелят му Кирил го бе помолил да се помоли за неговата трудна ситуация.

– О, разбира се, – бе се съгласил Антон, – ще се моля за теб на първо място.

Мина се време и Кирил го срещна.

– Благодаря ти за молитвите, Антоне, – каза му той.

– О….. о, Боже. Ами… да, няма за какво, – смънка Антон, а после по-уверено продължи. – Да, напълно се молих за теб. Точно както казах, че ще го направя. Направих някои сериозни молитви за теб във връзка с тази ситуация.

-– Благодаря на Бога, че имам приятел като теб, – усмихна се топло Кирил. – Знаех, че ще ме подкрепиш в молитва. Това означава много за мен.

Когато Антон се прибра, той се срамуваше от себе си. Не се бе помолил за приятеля си, а дори го излъга.

И се чудеше как да поправи нещата.