Големият японски военачалник Нобунага решил да атакува един враг, който бил десет пъти по-голям от броя на войниците му. Той знаел, че той ще спечели, но войниците му не били сигурни.
По пътя, той спря пред храм на Шинто и казал:
– Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне герба – ще победим, а ако се падне числото на монетата – ще загубим.
Нобунага влязъл в храма и започнал да се моли безмълвно. След това излязъл и хвърлил монетата. Паднал се герба.
Войниците смело се втурнали в бой и победили многобройния враг.
– Нищо не може да се измени, когато действа ръката на съдбата, – казал адютанта на Нобунага.
– Вярно е, нищо не може да се измени, – потвърдил японският военачалник.
И показал монетата на адютанта си. От двете й страни имало герб.

Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“

Тамерлан, един от храбрите водачи на един азиатски народ, бил преследван от враговете си и се криел в развалините на една къща. Там той забелязал мравка, която бутала нагоре по стената житно зърно, което било по-голямо от нея. Шесдесет и девет пъти мравката падала долу със зърното и чак на седемдесетия ѝ се удало да го изкачи горе.
– Аз бях отчаян, – казал по-късно Темерлан, – но това насекомо ми даде надежда и ми предаде урок по търпение и издържливост.
Да от една мравка човек може да научи много неща. Мравката няма началник, надзирател или управител, но тя се труди прилежно. Трудът е закон за човешкото съществуване, той е задължение за всеки човек.
Бог е създал човека и му е дал да се труди, като го е снабдил със всичко което му е необходимо за това. Безделникът се отклонява от Божия порядък и от целите на творението.
Обичай труда. Ако той не ти служи за твоето изграждане, може би ще ти подейства като лекарство. Трудът е здраве за тялото и допринася за изграждане на душата. Всичко в живота се придобива с упорит труд.
Мравките събират храната си по време на жетва. Мъдро решение.
Веднъж попитали един мъдрец:
– Кое е най- важното нещо, кой човек е най-важен и кое време в живота е най-добро?
Мъдрецът отговорил:
– Най-важното нещо е да обичаш всички хора. Човекът, с когото в момента имаш работа и някакви взаимоотношения, той е най-важния за момента, докато в живота си не срещнещ друг човек, с когото да общуваш. Най-доброто време е настоящето, защото човек само в него може да избира и да действа според избора си.

Пастор поучавал и наставлявал членовете на църквата:

–  Джо, уискито е най-смъртният ти враг.

Един мъж небрежно облечен, с мътен поглед и леко неконтролирани движения заявил силно на глас:

– Но нали, ни казахте да обичаме враговете си.

Пасторът най-напред се изненадал от заключението на мъжа, но продължил спокойно:

– Да, говорил съм ви, но не съм ви учил да ги поглъщате.

Вярата е телефонния кабел, който съединява Земята с Небесата. По него бързо се движат Божиите отговори изпълнени с любов. Но ако се провали тази телефонна връзка, как ще получим обещаното?

Когато се намираме в изпитание, чрез вяра получаваме помощ в трудна минута.

Без  вяра напразно ще викаме към Бога. Няма друга връзка, която да ни свързва с Твореца. Ако има преграда на пътя, как ще общуваме с Царя на Царете?

Вярата ме облича с Божията сила, която ми дава защита. Помага ми да се противопоставям срещу адските пълчища. Дава ми възможност да тържествувам над врага.

Вярата зачита Бога, а Бог признава вярата.