Мишо плачеше, подпрял глава на ръцете си. Видя го дядо Младен и приближи до момчето.
– Мишо, защо плачеш? Какво се е случило?
– Защо Бог не очисти света от всичкото зло, – изхлипа Мишо.
– Тогава същността на човека би се унищожила, – погледна съчувствено малчугана дядо Младен.
– Как така? – попита изненадано Мишо.
– Всички щяхме да бъдем роботи, – допълни старецът.
– Нищо не разбрах, – ококори очи момчето.
– Добре, сега ще ти обясня какво имам в предвид, – приготви се някак по-разбрано да поясни думите си дядо Младен. – Ако Бог унищожи злото, а нас ни програмира само за добри дела, ние ще загубим нашата отличителна черта.
– И коя е тя?- нетърпеливо се обади Мишо, искайки да я научи.
– Правото на избор. Щяхме да престанем да бъдем нравствени същества, т.е. бихме се превърнали в роботи, – уточни старецът.
– Лошо ли е всички да правят само добро?
– Нека да помислим малко по-задълбочено, – старецът отново направи усилие, да разясни на малкия мислите си. – Роботите не могат да обичат. Бог ни е създал такива, че да сме способни да правим това.
– Защо роботите не могат да обичат? – въпросите на Мишо изскачаха бързо, преди малкият да се замисли поне малко.
– Любовта не е възможна, ако сам не можеш да избереш обекта на своята обич, – каза дядо Младен. – Ние не можем да накараме друг да ни обикне. В състояние сме само да го принудим да ни служи и да ни се подчинява, но истинската любов се основава на свобода при избора.
– Това означава, че ако ми е дадено правото да избирам, аз съм отговорен за своите действия? – попита Мишо.
– Точно така, – потвърди старецът. – А роботът не носи никаква отговорност.
Явно малкият бе започнал да долавя, че Бог ни е създал със свободна воля, т.е. мислещи и разумни същества, които имат право на избор. Проблемът е какъв ще бъде изборът ни.
