Бе прекрасен дъждовен ден. Дъждът се изливаше буйно, сякаш някой го бе държал до сега заключен и не му бе давал на воля да излива струите си вода. Обичам когато вали.

Като дете стоях до прозореца и гледах как капките се стичат по стъклото. Това не бяха само капки, а живителна струя, която докосвайки се до всичко и го освежаваше.

Бях забелязала, че когато вали се засилва ароматът на всяко стръкче, цвете докато се стигне до мощните дървета свели мощните си клони, натежали от мокри листа, надолу.

Когато завалеше дъжд, виждах бързо притичващите хора, търсейки къде да се скрият от капките му. Други отваряха припряно чадърите си,  но понякога вятърът им изиграваше лоша шега и обръщаше наопаки защитата им.

Един ден , когато заваля и всички в къщи се бяха изпокрили по стаите, леко открехна вратата и боса изтичах на улицата. Прохладната вода се стичаше по тялото ми, а аз танцувах под дъжда.Локвите се изпълваха с вода, а сърцето ми с безпределна радост.

Баба ме вида и започна да ми вика и размахва ръце от вратата:

– Прибирай се! Ще настинеш! ….

Но струите вода, заглушаваха думите ѝ.

Малки главички страхливо надничаха от околните прозорци и завистливо ме гледаха.

Тичах през локвите, протягах ръце към дъжда и весело крещях:

– Дъжд, дъжд, …..

От някъде изскочи черен пес и радостно започна да лае около мен. Изглежда и на него му доставяше удоволствие, да подскача под дъжда.

Изведнъж дъждът спря, но всичко наоколо искреше в чистота, а във въздуха се усещаше ароматът на цветя, трева и дървета.

Спомням си едно лято ни бяха пратили да пасем кравите. Тогава пак заваля. Нямаше къде да се скрием, наоколо имаше само поляни, а гората бе далече от нас.

Тогава Светла свали дрехите си, внимателно ги сгъна, сложи ги на близкия камък и седна върху тях. Ние я гледахме смаяно, а тя ни обясни:

– Когато спре дъждът и по изсъхнем, дрехите ми ще бъдат сухи.

Веднага последвахме примера ѝ. Бяхме само четири момичета.

Водата обливаше телата ни и изчистваше праха и мръсотията насъбрала се по кожата ни.

Когато спря дъждът, слънцето изтърколи огромното си кълбо на небето и затопли телата ни. Наоколо се издигаше лека пара от изпаряващата се вода. След това радостно облякохме сухите си дрехи и подкарахме кравите към гората.

Когато отново завали, усмихвам се и протягам длани към дъжда. Той ми носи радост и ме успокоява. Потъвам в мощната му прегръдка и чувам музиката от танцуващите капки край мен …

Центърът на града бе красив, но ако се вгледате в дворовете в покрайнините, ще видите разнебитени къщички, които са вече на повече от 150 години и частни къщи, които доживяват своя век на старци и бабички.

Зад тези стари, износени и негодни вече старини често пробягваха плъхове и маршируваха колони от хлебарки.

Навън валеше проливен дъжд. Можеш да видиш как пробягват хора с чадъри и такива без защита от дъждовната вода, които набързо я изтриваха от лицата си.

Мина кола. Голяма, червена, с тъмни стъкла. Изведнъж тя спря. Един от прозорците ѝ се отвори и се показа женска ръка с маникюр, която изхвърли на пътя малко рижаво коте.

Колата замина, а под дъжда остана да мяучи дребничкият нещастник. От там веднага мина друга кола, която обля малкия клетник с кална вода. Добре, че поне го заобиколи, а не го смачка.

Само за няколко минути рижото коте се превърна в крещяща за помощ мръсна буца кал.

Котето стоеше до бордюра и не можеше да се качи на тротоара, а минаващите коли го обливаха с мръсна вода от локвите. Малкото телце потрепваше и издаваше жални вопли.

Една кола спря. Тя бе от скъпите, гладка и лъскава. От нея излезе мъж с впечатляващо скъпо палто и безупречен черен костюм. Той си свали шала си, уви с него мокрото коте и го притисна към гърдите си.

Седна в колата си, а малкото постави на предната седалка. След това господина изтри с шалчето си безпомощното животинче. Позвъни на някого по телефона и поръча:

– Вземете мляко и гранули…. не знам какво точно ще яде.

Когато от отсрещната страна се съгласиха с новото попълнение на семейството, колата тръгна.

Така малкото изхвърлено коте се сдоби с мляко, топла постелка на която да ляга и добри човешки ръце, които да го чешат между ушите и коремчето. Ръце, които никога няма да го предадат.

Международен екип от учени стигнаха до разочароващо заключение, че Черно море е станало по-малко подходящо за живот поради намаляване на обема на водата, наситена с кислород.

През последния половин век са станали необитаеми около 40% от Черно море. Факт е, че горните слоеве имат по-малка плътност, отколкото солените по-надолу. Според проучването горната граница на кислорода е станала по-висока. От 1955 до 2015 г нейната дълбочина се е издигнала от 140 до 90 метра, което е съкратило 40% от обитаемото пространство.

Намаляването на годния слой на морето, където има живот учените свързват с глобалното затопляне и влошаването качеството на водата, поради замърсяването ѝ с азотни и фосфорни съединения за получаването, на които е виновно човечеството.

Ако процесът продължава, това може да доведе до сериозни екологични и икономически последици.
В най-ниските слоеве на Черно море е изключително висока концентрацията на токсичния газ сероводород. За сега не е ясно дали намаляването на зоните с кислород, се дължи на увеличаване на количеството сероводород.

Джеф Ериксън жител на малкия град Уналаклит в Аляска открил два лоса напълно замръзнали в реката.

Предполага се, че животните са заклещили рогата си при удар и след това са паднали във водата.

Ериксън по-късно извадил двата трупа изпод леда.

Този случай напомня, че „природата може понякога да бъде безжалостна“.

Портокаловата кора изглежда много апетитно и има чуден аромат. Идеята да ги превърнете в десерт, вместо да ги изхвърлите, съвсем не е безсмислен.

Лесната рецепта от захаросани портокалови кори със сигурност ще се превърне в незаменимо лакомство при приятелски събирания на чай.

За да направите това кулинарно чудо са ви необходими: кори от портокали, захар и вода.

Начин на приготвяне.

Добре измийте корите. Старателно ги очистете отвътре от белия слой с жилките, той горчи и може да съсипе вкуса на десерта.

Нарежете корите на ивици. Поставете ги за два часа в студена вода.

Разтворете две чаши вода в две чаши захар, сместа разбъркайте на слаб огън.

Изсипете корите в захарния сироп и ги варете 30 минути. Проверете дали са омекнали, ако е необходимо продължете времето на варенето.

Извадете захаросаните кори от водата, Изстискайте ги. Оваляйте ги в захар и канела.

Подсушете захаросаните кори във фурна. Готовите кори лесно се съхраняват в херметически затворени стъклени съдове и могат да служат не само за лакомство, но и за декорация.

Може да подобрите рецептата, като потопите захаросаните кори в разтопен шоколад.