На първия фестивал за съвременно изкуство, който се е провел в Индия, известен художник е представил инсталация направена във формата на водовъртеж инсталиран директно в стаята. Фунията прилича на бездънна дупка, която привлича зрителите и насочва погледите им към кипящата чернота.
Кочи-muziris biennale е първият фестивал на съвременно изкуство, който се провежда в Индия. В него са взели участие 94 автори от 30 страни, които са представили работата си в областта на живописта, скулптурата, инсталациите и киното.
Известният индийски художник и скулптор Аниш Капур в своето биенале е представил новата си инсталация, озаглавена „The Descent“ – „Спускане“. Арт инсталация прилича на голяма водовъртеж намиращ се точно в средата на стаята.
Фунията е разположена на територията на руините на военния форт Кочи. За да изпълни замисъла си Аниш Капур е трябвало да копае истинска яма и да я напълни с вода. Освен това, вътре в импровизирания басейн е инсталиран механизъм, който кара вода, да се движи в една посока. Въпреки че наглед е просто устройство, то създава зашеметяващ ефект. Зрителите намиращи се до водовъртежа, просто не могат да откъснат очите си от него. Стува им се, че под водата се намира цяла бездна.
Друга не по-малко интересна, но далеч по-известна постановка на  индийски скулптор е инсталация „Cloud Gate“, която се намира в центъра на Чикаго. Според автора, за създаването ѝ е бил вдъхновен от капка живак.

Европа се е преклонила пред тази напитка не от вчера. Всеки знае как да си приготви кафе. Европейците споделят едни с други тънкостите във варене на кафе, за да се постигне съвършенство във вкуса.
А ето ви най-прости и ефективни съвети за постигане на изключително добра напитка:
Ако залеете смляно кафе с гореща вода, може да добиете много по-наситен вкус, независимо от това, че времето за варене се увеличава.
За да премахнете кофеина от напитката достатъчно е по време на приготвянето, да се добави щипка кардамон, която напълно неутрализира „ободряващото“ вещество.
Кафето придобива особена мекота, ако добавите малко зехтин към него.
Ако сложите по средата на варене на кафето тръстикова захар, се получава карамелен отенък на бъдещата напитка.
За да придобие кафето по-приятен вкус, можете да добавите джинджифил, канела, индийско орехче, както по отделно, така и заедно.
Кафето ще си остане любима напитка на повечето хора в различните части на света. Ето защо, неговите особени качества и компетентен процеса на приготвене, винаги ще бъде от значение.

Един свещеник дълго се борел с клюките в своята църква, но никакви мерки не помогнали.
Един ден той застанал отпред и обявил:
– Дълго се молих и взех решение. На пролет всички ще се кръстим отново, но този път с отворени уста.
Всички били удивени и възмутени:
– Защо е необходимо това? – обадил се един от негодуващите.
– Когато се кръщаваме, нашето тяло се потапя във вода, но езикът ни се укрива в устата и не се очиства, – отговорил свещеникът.

Картофите правят чудеса със стомашните заболявания, особено при язва. Сок от тях успокоява и стяга лигавицата. Освен това картофът е добро спазмолитично, диуретично, успокояващо средство.
Природата е добър лекар и „плодовете“, които ни дава са истинска панацея.
Картофен сок консумиран на празен стомах, върши чудеса. Той има положителен ефект при заболявания на храносмилателната система, стомаха и язва на дванадесетопръстника, остър и хроничен гастрит.
Пийте 75-100 мл сок преди всеки обяд и вечеря за 2-3 седмици. Можете да пиете, както чисто картофен сок, така и комбиниран със сок от моркови и целина.
Как се приготвя картофен сок?
В чаша се изсипва сок около два пръста и се долива с топла вода. Пие се сутрин на празен стомах. може да се комбинира със супа. Подобно на всеки сок, сокът от картофи бързо се влошава, за това трябва да се пие веднага след приготвянето.
В случай на язва, ако ядете всеки ден 2-3 филийки сурови картофи половин час преди всяко хранене, язвата се отлага в продължение на няколко седмици.

Имало едно малко миещо мече Енот. То се бояло от всичко и за това нямало приятели. Трудно му било да се запознае с някого.
Всяка сутрин то ходело за съчки до реката. Но с пръчките не можело да говори и му било скучно.
Една сутрин мечето забелязало на реката катеричка. Тя миела гъбки и ги слагала в кошницата си. Мечето се изплашило и тихо преминало реката, така че тя да не го забележи. То харесало много катеричката и си мислело само за нея.
Един ден, когато преминавал реката на едно по отдалечено място видял, че катеричката изпуснала кошничката си във водата и тя заплувала по течението към мястото, където бил Енота.
Катеричката се опитвала да я отлони с пръчка към брега, но тя била вече отишла много далече.
Тези гъби катеричката ги е събирала цяла година, станало и тъжно, че ги губи и заплакала.
Мечето стояло като вдървено, но това бил единственият случай, когато можело да помогне на катеричката. Енотът много се страхувал да направи това, защо и сам не знаел.
Кошничката го приближавала, коленете му се разтреперали, нещо го стискало за гърлото, пот избил на челото му, станало му студено.
И когата кошничката започнала да се отдалечава от него, той най-накрая се решил. Скочил във водата и потънал до кръста, но хванал кошничката и я изнесъл на брега.
От студената вода всичкте му страхове се стопили. Мечето смело отишло при катеричката подало ѝ кошничката и казало:
– Ето ви кошничката, не се притеснявайте.
Катеричката много се зарадвала, погледнала Енота и казала:
– Много благодаря. Ти си истински приятел.
Малкото мече заподскачало щастливо. Никой до сега не му е казвал толкова хубави думи.
– Но ти си мокър, – казала катеричката, – ела у нас да се изсушиш.
Двамата отишли при катеричката, пили чай, яли сладки и дълго разговаряли.
От тогава мечето и катеричката станали приятели и си помагали.