Вечно спорещи, но винаги заедно. Това бяха Петър, високо русо момче с тъмно кафяви очи и Денис, чернокос красавец с зелени очи
Ето днес отново спореха за нещо. Нека се приближим до тях и да чуем, за какво става въпрос.
– Времето е илюзия, – твърдеше Петър, – защото Бог е вечен.
– Не, то е истинско, – настояваше Денис, – защото всеки помни какъв е бил преди.
Двамата дълго привеждаха аргументи, но никой не приемаше доказателствата на другия.
– Нека да отидем при дядо Мирон, – предложи Петър, – той е мъдър старец и ще разреши спора ни.
– Съгласен съм, – скокна въодушевено Денис.
Когато посетиха дядо Мирон, той копаеше в градината. Когато видя буйните младежи, остави мотиката и ги покани в дома си.
– Времето, – започна припряно Петър, – има ли изобщо време? Какво е то всъщност?
– Петър твърди, че е илюзия, – спокойно заобяснява Денис, – а аз мисля, че то си е истинско.
Старецът изгледа възбудените лица на младежите и се усмихна. След това им наля по една чаша прясно мляко и им даде задача:
– Опитайте се, докато бездействате, самостоятелно да откриете същността на млякото. След това ще ви отговоря на въпроса.
Всеки взе чашата си и се насочи към дома си, за да размишлява самостоятелно.
Петър дълго седя безмълвно над чашата. След известно време млякото се пресече, а после нацяло се развали и трябваше да се изхвърли.
Денис не знаеше какво да прави с млякото изобщо. За това надигна чашата, изпразни съдържанието ѝ.
– Свежо и вкусно е, – констатира той.
Но остана без окончателен отговор относно въпроса за времето.
Двамата младежи отново посетиха дядо Мирон. Всеки от тях честно разказа, какво е направил с млякото.
– Вие сами сте го открили, но нищо не сте разбрали, – добродушно ги потупа старецът по раменете. – Бог се изявява във всяко от творенията си. Има момент, в което можете да уловите вкуса на млякото, след това то се унищожава. За това не оставайте млякото да се вкисне, по-добре го изпийте на време.
