Хубаво е да се пътува, особено на места, които човек никога не е видял с очите си.
Трифон Загоров получи уникалната възможност да посети интересни според него места с автобус.
По време на едно от спиранията Трифон се насочи към едно уютно кафене, което привлече погледа му.
В менюто на заведението имаше вкусни супи, с пикантни подправки и всякакви съблазнителни ястия. Само при четенето на предлаганите яденета Загоров усещаше аромата и вкусът им, при което стомахът му се обаждаше като разкрибуцана стара цигулка.
Загоров веднага си поръча:
– Една супа, моля – и посочи една от менюто.
– Вие от този автобус ли сте? – попита учтиво сервитьорката.
Трифон кимна с глава.
– Да.
– Тогава супа няма.
– А ориз със къри сос? – попита отчаян Загоров.
– Не. Ако сте от този автобус, можете да поръчате само сандвичи.
– Но защо? – попита изненадан Трифон.
– Цяла сутрин приготвях вкусни ястия, а на вас ви остават около десетина минути, за да ги опитате.
– Шофьорът ни даде за почивка от 20 минути, – уточни Загоров.
– Не, това е недостатъчен срок. Не мога да ви позволя да ядете храна, чийто вкус не бихте могли да оцените, поради липса на време.
Работата си е работа, но тя получава импулс, когато е одобрена. Похвалата е един вид насърчение за човека, независимо от това, какво работи той.
Човешкият индивид се чувства удовлетворен , когато е доставил радост и задоволство на околните.
