Много отдавна живял старец. Често при него идвали да играят деца. Най-палав от всички бил Павел.

Веднъж, докато момчето си играело долетели три врабчета. Едно от тях казало:

– Най-великото нещо на този свят е слънцето. Благодарение на него светът е тъй прекрасен. Но хората толкова много са свикнали с него, че го приемат за нещо обичайно.

Когато чу това едно от другите две врабчета възрази:

– Няма по-велико нещо в този свят от водата. Без нея няма живот. Но хората я приемат като нещо, което им се полага.

Най-накрая заговорил и третия врабец:

– Това, което казахте е истина. Слънцето и водата са прекрасни дарове, но най-ценното, за което дори хората не се досещат е въздуха. Без него бихме загинали.

Слушайки разговора на врабчетата, Павел се замислил. Той никога до сега не бе благодарил за слънцето, водата и въздуха.

Павел отиде при стареца и му разказа, какво бе чул.

– Ние хората сме толкова невежи, – каза в заключение Павел, – а тези птички се оказаха по-мъдри от нас.

Старецът добродушно се усмихна и каза:

– Поздравявам те за това, което си открил. Хората наистина изпускат важни неща в живота си. Всичките им грешки могат да се простят, ако се научат да се обичат. Човек има доста пороци, но той не може да се избави от тях чрез волята си, колкото и силна да е тя. За да се избавим от тях, Бог ни е дал любовта. Само чрез нея хората могат да останат върха на Божието творение. Само чрез любовта има усъвършенстване и развитие. Бог ни изявява Себе си, като ни изпраща любовта Си. Благодарение на любовта хората прощават един на друг, помагат си и се възприемат, така те създават добри взаимоотношения помежду си.

Мартин и Николай седяха в близката градина и разговаряха. Те бяха приятели още от малки и често обсъждаха мисли, които ги вълнуваха или неща, които им правеха впечатление.

– Какво е нормално за днешното общество? – възмутена тръсна глава Мартин. – Погледни какви филми само се пускат и по телевизията и по кината.

– Филмите трябва да забавляват, а не да натоварват хората, – каза много тихо Николай.

– И какво излиза, че на човек му е скучно в този живот? – попита Мартин.

– Ако животът е само един ден, – започна да расъждава Николай на глас, – за да бъде добър този ден, това е напълно достатъчно. Тогава жовотът буквално лети, зашото той е пуст.

– Забързаното ежедневие увеличава вътрешната ни пустота, – констатира Мартин.

– Мисля, че не е правилно да се изтриват всички граници и да се снемат ограниченията. Виж колко са свободни взаимоотношенията между момиче и момче, а резултата е рушащи се семейства, бездетни жени ….

– И така всичко тихо си преминава, – смръщи вежди Мартин. – Всички смятат това за напълно нормално.

– Не мисля, че мога да съдя останалите, – дълбоко въздъхна Николай, – но всичко е взаимно свързано. Всичко е следствие на това, че хората не виждат смисъл в живота си. Те гледат повърхностно, имат някакви еднократни стремежи.

– Мисля, че това е тръгнало още от древни времена, когато са се появили парите.

– Всичко идва от това, че ние неправилно разбираме ролята на парите в нашия живот, – махна с ръка Николай. – Безмислено прекарваме времето си с една единствена цел, колко повече да натрупаме от тях.

– Виж, думата „богатство“ и „Бог“ са близки по звучение и нямат в себе си отрицание. Аз бих изкарвал пари, за да помагам на другите. Сърцето ми е силно привързано към взаимопомощ, приятелство и поддържане на близките ми.

– Според мен това е основният принцип, който трябва да бъде заложен в нашия живот, – каза възторжено Николай. – Човек трябва да се занимава с това, което му харесва и да помага на другите хора. Да умее да се отдава.

– Всеки човек е режисьор на своя живот, – каза Мартин. – Както си построиш сценария, така ще върви и действието.

– Ако човек се научи да се отдава, тогава всичко, което прави, ще се връща към него, а няма да пада някъде в пространството.

– Времето напредна, – посочи с ръка часовника си Мартин. – трябва да помогна на мама, обещах ѝ.

– Добре, – със съжаление се отзова Николай, на него му се искаше още да си поговорят. – Изкаш ли утре да идем до старческия дом, той е на две преки от тук?
– С удоволствие, – сърдечно се засмя Мартин. – Тогава утре след училище, какво ще кажеш?

Николай само кимна с глава и двамата се разделиха, всеки към дома си, където ги очакваха ангажименти и отговорности.

В Стария Завет Бог се нарича „Отец“ само седем пъти. Хората просто не мислят за Бога като за Отец. Те мислят за него като Създател, Всемогъщият, и т.н, но не и като Отец. Тогава Исус дойде и показа, че трябва да се молим така: Обръщаме се към Отец в името на Исус.

Това, което Той прави взривява всички стереотипи. Бог не е ядосан тиранина, не е космическото ченге. Той не е универсален мърморко, безразличен към всички. Не е безлична сила. Бог е личен Бог. Той иска да има взаимоотношения с нас, за това ни е дал способност да имаме връзка с Него.

Има само един проблем. За много хора, думата „баща“ е негативна дума. Думата „бащата“ може да доведе до лоши спомени. Много хора казват: „Отче наш, който си на небето? Ако Бог е като баща ми, защо не Му благодарим “

Истината е, че някои човешки бащи могат да направят дома ад на Земята. Те могат да бъдат непостоянни, мрачни, държащи се оскърбително, искайки да контролират и действат чрез насилие. Така че думите „нашият Небесен Отец“ носят много болка и мъка за тези хора.

Причината, поради която много хора никога не се свързват с Бога е, че Го възприемат като земния си баща, който може да е бил неразумен или ненадежден, така че те очакват от Бог също да бъде такъв. Налагат всички онези, смесени болки и емоции върху Бог, и съвсем не е чудно, че не желаят да се свързват с Него.

Много деца днес имат много малко връзка с баща си. Така че, защо да имат връзка с техния небесен Отец? Не е чудно, че не разбират Бога!

Ние трябва да оставим погрешни схващания и митове, които имаме за Бога и да разберем истината за Бог Отец. Защото истината ще ни освободи! Погрешни схващания ни държат откъснати от Бога. Но когато наистина го познаваме, започваме да го обичаме.

Психолози и социолози са доказали, че колкото един човек е по-благодарен, толкова е по-щастлив.

Ако искате да имате здрави взаимоотношения с някого, започнете да му благодарите.

Ще бъдете много щастливи и ще се наслаждавате на взаимоотношенията си с хората, ако развивате навика да им благодарите.

Апостол Павел казва: “ Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас“.

Тази проста истина е в основата на добрите взаимоотношения.

Каква е първата мисъл за хората в живота ви? За твърде много от нас, тя може да бъде такава: „Какво трябва да направят, за мен? До какви проблеми стигнахме? Какво е нужно, за да се поправят?“

Но Павел ни показва по различен начин. Първата му мисъл за приятелите бе благодарност. И това е моделът, който трябва да следваме, ако искаме връзки ни да заздравяват и отношенията ни да останат добри.

Ето едно предизвикателството: Колкото по-дълго познаваме някой, толкова по-вероятно е да се съсредоточим върху грешките му и лоши му времена, вместо на щастливите епизоди от живота му и на неговите успехи.

Ето защо е необходимо усилие от наша страна, за да изберем да благодарим на хората в живота си.

Когато ние развиваме навика да благодарим на Бог за хората около нас, че бъдем щастливи и ще имаме трайни и вечни добри взаимоотношения.

Един от белезите на едно страхотно семейство е, че членовете му си помагат един на друг в растенето.

Как става това?

Ще ви дам два начина, които помагат на хората да се развиват. Това важи във всяка една област на живота.

1. Чрез пример. Исус направи това при обучението на учениците.
„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.

Вашите деца не искат да чуят поредната проповед. Те искат да видят примера на Исус в живота си.

2. Чрез разговори. Ако не сте критични в разговорите с децата си за реалните проблеми, те няма да израстват. За съжаление, повечето разговори, които имаме с деца са около планове, хранене или домашна работа, а не за нещата, които наистина има значение в живота.

В Библията се казва:“Тия думи (Божиите заповеди), които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.

Сега ще ви кажа два начина, които не работят, за да помогнат на хората да растат:

1. Чрез критика. Заяждането не действа. Ако осъждате другите също няма да се получи нищо. Критиките и оплакванията са напълно неефективни за промяната на човека.

Защо? Защото, когато критикуваме, се фокусираме върху това, което не искам, а не това, което желаем.

„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“.

2. Чрез сравняване. Всеки е уникален. Няма никой в ​​света като теб! Ето защо сравняването никога не дава резултат. В действителност, това е смърт за всяка връзка и взаимоотношение.

Всеки човек трябва да съди собствените си действия и да не се сравнява с другите. След това той може да се гордее с това, което сам е направил.

Помислете сериозно за разговорите, които сте имали в семейството си. Говорихте ли с тях това, което наистина има значение в живота?