Денят бе хубав. В такъв като него, хората повече мечтаят, идват им чудесни идеи, в тях се ражда надежда за бъдещето.
Рени бе си навела глава над Библията, а майка ѝ плетеше до нея на пейката. Край тях тичаха и играеха деца.
Изведнъж Рени вдигна очи от книгата и каза изненадано:
– Погледни как Йоан, ни представя бъдещето ни в небесата. Там улиците ще бъдат от чисто злато.
– И какво те притеснява? – майка ѝ усети, че нещо сериозно измъчва дъщеря ѝ.
– Дали няма някакво скрито послание в това описание? – повдигна заинтригувано вежди Рени.
Майката ѝ се засмя и с типични си хумор попита:
– Нима си мислиш, че Бог мисли за злато?
– Тогава защо е павирал с него небесните улици, – попита Рени.
– Златото е просто небесен асфалт, – вдигна рамене майката на Рени.
– Какво искаш да кажеш? Че златото няма такава стойност като тук на земята?
– Просто тук на нашата планета има много неща, на които отдаваме по-голямо значение, а във вечността те ще бъдат нещо несъществено и незначително, – спокойно обясни майката ѝ.
Рени внимателно погледна майка си, която продължи в същия тон:
– Погледни колко време, усилия, жертви, компромиси и внимание отделяме за нещо, което няма да има стойност във вечността.
Какви са вашите приоритети? Осъзнавате ли какви са вечните ценности? Или се залъгвате с неща от този свят, които ръжда ги разяжда и грабители крадат?
