В света съществуват повече от 28 хиляди диети. Само във Великобритания 17 милиона човека „се морят с глад“.
Всяка година диетата стават все повече и повече, но числото на пълните хора не намалява.
Тогава си задаваме въпроса: „Има ли смисъл въобще от тези диети“?
Става въпрос не за лечебни диети, а такива разработени от специалисти, които обещават отслабване за 1-2 седмици, максимум до месец. На диети, описани в списанията, седят стотици хиляди, а оборота в борбата срещу наднорменото тегло е около два милиарда долара на година.
Повечето от диетите са за кратък период от време, така че единствения начин да запазим стройна фигурата си  е добре да балансираме храненето си. Кратките диети се основават на ограничаване от определени видове продукти. Това е голям недостатък. И в много случаи, диета е неубедителна, защото само човек със силна воля може да издържат на нея.
Преди да изберете някоя диета, запомнете веднъж и завинаги, че диета е еднопосочен билет. Така че ще трябва да остане на тази диета през целия живот.
Според Националния институт по здравеопазване, 98% от хората, които са били на диета, след прекратяването ѝ, натрупват много по-голямо тегло, отколкото са имали преди.
Лекарите от Лондонския Кралски колеж са установили, че мазнините, които се натрупват след поредната диета, са много по-опасни от първоначално натрупаните. Тези мазнини се натрупват не между мускулите и кожата на бедрата и талията, а около вътрешните органи. От тук лесно проникват в черния дроб и кръвта, което от своя страна е основа за развитието на атеросклероза, инфаркт и инсулт.
Повечето от средствата за отслабване са предназначени за здрави хора. Някои популярни препарати за изгаряне на мазнините могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, аритмия, тахикардия и др.
Тези, които отдавна практикуват разнообразни диети, са забелязали, че всеки път, загубата на тегло става все по-трудно и по-трудно. Организмът запомня диетите като екстремални случаи и активно им се съпротивлява.

Нобел изобрети динамита, за да облекчи човешкия труд в борбата му с природата, т.е. да взривяват гранитът.
А човечеството направи от това изобретение най-страшното средство за изтребление.
И на огорчения Нобел остана само да основе от „динамитните доходи“ премия на мира, за да изкупи макар и малко своя неволен грях пред човечеството.

И това ми били новини? Да ти кажа ли аз какво са новини?
Днес хората си отвориха очите. Отгърнаха своите бележници с предстоящи задачи, своите календари, своите списъци за покупки и прочетоха.
Време е да подемеш наново борбата, да избършеш идеалите от прахта, да си прибереш смелостта от химическото чистене.
Как може да изпадаш в отчаяние, след като още нищо не е решено? Защо си толкова разочарован?
Е добре, един лош век си отива и в края на всяко нещо човек чувства умора. Сезонът приключва зле, ако човек отпадне от класацията. Съгласен съм, че от време на време е нужен и зимен сън, но не виждаш ли, че нещо ново пак известява за себе си. Да, в края на сезона човек е уморен, краят следва собствената си логика и човек забравя даже най-естественото, че няма по-трайно нещо от промяната.
Това са истински новини.

Ние обичаме да гледаме театър не само защото е забавно, но поради някаква наша вътрешна необходимост. Работата е там, че ние всички сме, кой повече, кой по-малко, актьори. Затова е тая голяма любов към сцената. Затова на всеки актьор гледаме като на свой човек.
В живота най-лесно успяват ония от нас, които са по природата дарени с по-голям талант за преобразяване. Велик талант! На такъв човек пътят в живота му е постлан с килими.
И обратно, колкото по-слабо си дарен с тоя дар, толкова по-мъчен за тебе е животът и толкова по-безинтересен ставаш за хората. Не очаквай никакъв успех в живота при подобни условия.
Да можеше да се извади нещичко от тоя дар от някой друг, който го притежава в по-широки размери или някак да се впръсне в теб от него. Какво ли не би дал за тая операция?!
Целият човешки животили онова, което наричат „борба“, е едно непрекъснато артистично състезание, един открит сценичен дебют.

„Няма никакво съмнение, че една прекалена свобода би била съдбоносна за държавата, ако би дошла предивременно. Наистина, какво би станало с тая сбирщина от овчари и пришълци, ако те биха били внезапно избавени от страха пред властта и предоставени на всички бури на народоуправлението? Какво би станало, ако тия пришълци влязат в борба с монархическите устои, преди още любовта към родината да е скрепила сърцата им с взаимна привързаност? — Раздорите биха разрушили тая току-що зародена държава.“
Кой ли го е казал? Да не помислиш, че това е наш съвременик? Не.
Това е написано от Тит Ливий, поклонник на републиканския преврат на Брут, в неговата история на Рим.
Нещата се повтарят, а фрази изказани в миналото се оказват доста съвременни.