Облаците намръщено следваха пъплещите по земята. Вятърът свиреше между клоните и песента му смразяваше всяка душа.
Петьо и Герасим решиха да отидат до един магазин, който наскоро бе отворен.
Когато влязоха в помещението за продажби на стоки, Петьо започна да разглеждат изложеното.
– Колко ли струва това? – попита той.
– Един лев, – отговори Герасим.
Петьо избра друга стока и попита пак за стойността ѝ. Отговорът бе:
– Един лев.
– Ти шегуваш ли се? Всичко ли в този магазин е по един лев? – остана смаян Петьо.
– Да, – кротко отговори Герасим.
За Петьо бе много трудно да повярва, че всичко струва толкова малко.
– Ти питаш като хората изразяващи неверието си, когато чуят колко струва спасението им, – засмя се Герасим.
– А колко струва спасението? – попита съвсем сериозно Петьо.
– Нищо, – отговори Герасим.
– Как така? – ококори очи невярващо Петьо.
– Исус плати цената, – обясни Герасим.
– И не трябва нищо да правя за спасението си? – поклати глава недоумяващо Петьо.
– Ти се спасяваш по благодат чрез вяра, – допълни Герасим.
– Но аз съм грешник, – призна си Петьо.
– Затова се нуждаеш от Исус, – усмихна се Герасим. – Сам нищо не можеш да направиш, за да се спасиш.
– Нищо.
– Да, нищо! Това е дар от Бога.
Петьо още не можеше да проумее чутото.
– Ти не трябва да разбираш всичко това, просто повярвай и остави Божия Дух да извърши останалото, – заключи Герасим.
