Нощта притваряше уморените клепачи на отрудените люде. Само малкият Камен не искаше да си ляга. Момчето се прокрадна тихо до печката, където бе седнал дядо му и го помоли:
– Дядо, разкажи ми една приказка.
– Пак ли не ти се спи? – засмя се старецът. – Добре ще ти разкажа, но след това веднага отиваш в леглото.
– Добре, – бързо се съгласи Камен и се намести удобно до дядо си.
– Живеел някога един човек на име Иван. Навсякъде той носел съд с масло, – започна старецът.
– Защо му е било това масло? – бързо попита Камен.
– Много бързаш, – смъмри го възрастния човек. – Седни и слушай по-нататък. …. Когато минавал покрай някоя врата, която скърцала, Иван изливал малко масло върху пантите ѝ, а ако трудно се отваряла, смазвал целия ѝ задвижващ механизъм.
– Какъв добър човек! – възкликна Камен.
– И така той се движел по пътя на живота, изглаждайки трудностите и облекчавайки движението на тези, които вървели след него. Хората казвали за него: „Кой Иван ли? Той е оригинален, странен и ненормален“.
– Толкова добро им е направил, – натъжи се Камен. – Защо са говорели така за него?
– Но Иван продължавал невъзмутимо да пълни съда си с масло, когато се изпразвали и смазвал всички затегнати места, които му попаднели в ръцете.
– Като порасна и аз ще правя като него, – не се сдържа Камен и се обади отново.
– Живеел и Мотьо. Той стискал зъби и се държал здраво за живота, който безжалостно трещял и се разпадал от ден на ден. Нищо не му се отдавало. Мотьо се нуждаел от смазване с масло за радост, нежност, внимание и любов. А ти имаш ли такъв съд с масло за да му помогнеш ? – попита старецът внука си.
– Нямам, но ще имам, – решително каза Камен.
– Бъди тогава готов да окажете помощ на подобните на Мотьо още от ранно утро. Така ще смекчиш предстоящите им тежки дни. Маслото окуражава обезсърчените, утешава отчаяните, за тях то има голямо значение.
– А ако срещна някой като този Мотьо и нямам още масло? – попита притеснено Камен.
– Внимавай, защото можеш да го срещнеш само един път. После пътищата ви ще се разделят и никога повече няма да го видиш.
– Непременно ще имам такова масло, – заяви категорично Камен.
Дядото погали внука си по главата и добави:
– Маслото на милосърдието омекотява острите и твърди ръбове на много неволи и прави хората да стават много по-възприемчиви и податливи към изкупителната благодат на Спасителят.
