Елена наблюдаваше как сина ѝ растеше и се превръщаше в буйно малко момче. С няколко жени тя често посещаваше домовете, които имаха нужда от помощ. Носеха им храна, шиеха им дрехи, разговаряха с хората за болките и незгодите им в живота.

В сърцето си Елена усещаше болезнен копнеж за дете. искаше да създава нещо, да отглежда повече деца.

Един ден тя сподели отчаянието си с отец Николай:

– Съпругът ми иска още синове, но не знам как бих понесла нова загуба. Трудно ми е да приема още една смърт.

Елена наскоро бе пометнала за втори път. Първият път тя беше едва във втория месец, но преди три седмици синът ѝ се изсулил от нея, малко преди да влезе в седмия месец.

– Знаете, че несигурността не е характерна за мен, – каза Елена, – но въпросът за изгубените бебета остава за мен голям провал. В сърцето ми се води страшна битка, разбирате ли?

– Така се е случило, – каза отец Николай, – Не знаем защо е станало това, но ако роптаем и обвиняваме себе си, това ще ни помогне ли? По-добре иди при съпруга си и вярвай, че Бог ще реши, кое е най-доброто.

На Елена ѝ бе много трудно, болката и мъката сковаваха душата ѝ.

Сподели терзанията си със съпруга си:

– Ами ако Бог ме наказва за безпирните ми ламтежи и амбиции?

– Бъди търпелива, – каза съпруга ѝ. – Всичко ще си дойде на времето. Ще имаме обширен дом и много деца така, както сме го искали.

Майката на Елена често ѝ казваше:

– Искам да родиш още едно дете, за да мога да го държа и бавя, преди да съм остаряла твърде много.

А баща ѝ веднъж каза:

– Причина за всичко е твоето своенравие и старата ти скръб, която трови утробата ти. Ти искаш да градиш кариера и да бъдеш майка. Една жена трябва да се грижи за дома и семейството си. Остави на мъжете да се занимават с останалите неща.

Елена искаше да успява навсякъде, и в дома си, и в работата си. Беше убедена, че ще може да се справи, но не искаше да спори с баща си, той нямаше да я разбере.

Американският журналист Джеф Коруин уловил на реката Маеклонг в Тайланд скат, с тегло около 363 килограма. Размерите на уловеното животно са 4,2 метра дължина; 2,4 метра ширина.
Корвин воден от гид, ловил риба за снимките на шоуто „Тайните на океана с Джеф Коруин,“ което ще бъде пуснато на американския телевизионен канал ABC в края на 2015 г.
Журналистът казал, че обикновено най-голям размер достигат женските скатове, както се е оказало и в този случай.
„Битката с този скат бе истински епос, изминаха няколко часа, преди да успеем с момчетата да го извадим от водата,“ – казал Коруин.
За да извадят животното от водата, е била необходима помощта на седем души.
на 10 март е станало известно, че американският рибар Мат Пембъртън е хванал във Флорида 270 килограмова акула мако.

Хората пишещи реклами и подобни текстове владеят нашите умове, нападат мозъка, влизат през очите и ушите и поглъщат духовното ни начало. Те са като досадни мухи, налагащи се на човек на улицата като лозунги, понятия и ценности на живота. Такива ежедневно измъчван портативните си компютри, издигайки бизнеса към следващата планината от нови продукти и марки. Те населяват това информационно пространство, с псевдосъщности, които не съдържат никаква обоснована стойност. Изкушават ни, развращават и ни променят. Преработват ни и ни връщат обратно. Принуждават ни да се движим с ококорени очи в супермаркетите, прилепват ни към екраните, вкарват ни в заеми и кредити, приспивайки ни. Демони с една дума казано.
Ако се вгледаме по на широко, самите писачи на такива реклами са зъбците на консуматорското общество и като креативни хора се различават от обикновените граждани само по спецификата на тяхната работа. Но работата им е на наемник и те също, като всички, трябва да се борят за парчето хляб. И в тази надпревара, нима е нужно да се замисляш за последиците от своите действия! Звучи добре като извинение.
Обществото като саморегулираща се система трябва да развива защитни механизми срещу инфекцията от реклама, както и срещу език спрямо потребителя. Кой ще защитава и ще влезе в битка за него? Отговорът е очевиден. Други творчески, креативни люде и хора на изкуството.
Ето това е, демоничния писач на текстове в целия си блясък: остри уши, безумни очи и светкавиците между пръстите му. Талантливи писатели вече не трябва да си измисли свои собствени светове, в които да потапят четящия. Сега имаме много по-мощни инструменти, покваряващи човешките души – копиратър, бизнес и реклама. Това са трите стълба, на които се опираме днес. Колко дълго ще трябва да чакаме момента, в който терминът „лице“ завинаги ще се превърне в „клиент“, а мозъците ни да бъдат пъхнати в някакви кутии? Кой знае!

При психолога дойдоха двама мъже, баща и син. Бащата още нямаше 50, а синът бе на 24. Може да се каже, че са добри мъжаги. Отдавна никъде не работеха, но успяваха доста добре да задоволят нуждите си.
А защо бяха дошли при психолога? Доста интересна история.
– Двамата се запознахме с една и съща жена, – започна разказа си бащата. Тя е около 60-те с имоти и много пари. И със сина се здърпахме за всички тези облаги.
– Тази жена си я бива, – намеси се синът. – Съвсем не е глупава, всичко схваща веднага.
– Преспа с мен, – продължи бащата, – после разбрах, че е била и със сина. Сравнила ни и ни повика и двамата заедно. После ни каза: “ И двамата сте много добри, макар и не без недостатъци. Трудно ми е да избера между вас, а и от двама мъже не се нуждая. Така че давам ви възможност да се стараете, да изявявате себе си и след известно време ще взема по-добрия от вас“.
– За малко да се изтрепем с баща ми, – засмя се синът, – за това сме тук.
Психологът дълго време мълча. след това ги погледна и им предложи следното.
– Вашият конфликт няма да се разреши, докато се конкурирате толкова жестоко за тази жена. В случая може да победи само един от вас. Аз предлагам да изкарате при мен курса „Как да съблазня една жена“. Никой на никого няма да се подиграва и всеки ще даде най-доброто от себе си. Но няма да се карате и биете. Който загуби битката, достойно ще приеме поражението, ако ли не, идете някъде по-настрани и се трепете.
Двамата се съгласиха. Мина месец. Бащата спечели. Старостта си каза думата. Младият имаше още какво да учи.

За да имаме психичното здраве, трябва да съсредоточим ума си върху правилните неща.
Помислете си за Исус. Ако искате да станете като Него, трябва да попълните вашите мисли с Неговите.
Давате ли си сметка какво ни учи светът, че е добро? Всичко в света ни учи да мислим за себе си и за никой друг. Но Исус е мисли противоположното на това, че е по-лесно да се мисли за другите.
Помислете за вечността „Каквото око не е виждал, ухо не е чуло, и на човешко сърце не е предполагало, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Коринтяни 2: 9).
Когато започнем да се фокусира върху истини като тази, всичките ни проблеми ще изглеждат малки в сравнение със славата, радостта и удоволствието от нещата, които очакваме с нетърпение във вечността.
Умът ви е най-голямото бойно поле. Помолете Бог да ви помогне да направите правилния избор за всеки ден. Хранете се редовно с Божието Слово, освободи съзнанието си от разрушителните мисли и да запълни ума си с Исус, грижата за другите, и очакването на вечността.
С това се печели битката.