Превърнало се е в традиция, тъмните петна на повърхността на Луната да се наричат морета.

За да го наименуват, често използвали нещо свързано с вода. Например, Море на дъждовете. Понякога използвали и състояние на душата, като Море на спокойствието.

Когато съветската автоматична станция „Луна-3“ предала първите изображение на обратната страна на Луната, там забелязали още две петна, едно от които решили да кръстят море Москва.

Много астрономи се възмутили, защото това нарушавало установения принцип за наименуване.

Французинът Oduen Dollfus успял да успокои всички, като забелязал, че „Москва“ в действителност е също състояние на душата.

Церера е най-големият известен обект в пояса на астероидите, който се намира между Марс и Юпитер. Тя е небесно тяло от скали и лед.

Тази планета джудже е открита на 1-ви януари 1801 г. Откритието е направено от италианския астроном Джузепе Пиаци в астрономическата обсерватория на Палермо. Това е първият открит астероид, но по това време Церера се е смятала за планета.

Интересното е, че латинската дума „caerimonia“ или „церемония“ идва от лат. Cerēs Mater – Церера Матер.

През 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарели открил на Марс мрежеста структура от линии, които нарекъл с думата „canali“.

На италиански език това може да означава както такива с естествен произход, така и изкуствени.

При превода на английски бил употребен терминът „canali“, който се отнася за изкуствени обекти.

Това е провокирало появата на множество теории и литературни произведения за високо развити цивилизации на Червената планета.

По-късно било доказано, че тези канали били оптическа илюзия, причинена от несъвършенствата на телескопите по това време.

Първият човек видял Нептун  е бил Галилей. Но той го е отбелязал като звезда в своите записки, а не като планета, на него не му се приписва откритието.

Тази заслуга е призната на френския математик Юрбен Льоверие и английски математик Джон Коуч Адамс, които предсказали, че новата планета, някоя си планета Х, ще бъде забелязана в определена област на небето.

Когато астрономът Йохан Готфрид Гал наистина намерил планетата през 1846 г., математиката записала откритието на своя сметка.

Дълго след това се водели борби, за изясняването на това, кой пръв е направил необичайното откритие. Досега този спор не е решен.

Астрономите решили по равно да поделят заслугите между първооткривателите Льоверие и Адамс.

Всеки човек тук на земята е зает със своите си работи. Космосът за него се явява далечен и абстрактен, но не и за учените, които го изследват.

За тях, всяко ново откритие е нов етап в разбиране на непознатото, а за всички останали земни обитатели е истинско чудо.

През 2014 г. астрономи откриха първата система от планетни пръстени, които се намирали около астероида Херикло.

Това било съвсем неочаквано за учените. За тях било напълно непонятно как може да се образува пръстен около толкова малък обект.