Стела не беше добре. Митка разбра това още преди тя да приближи леглото ѝ. Изражението на Стела ѝ се стори странно.

– Не можеш да си представиш, какво ми направиха? – каза отчаяно Стела.

– Какво се е случило?

– Ти знаеш, че отскоро посещавам групата за изучаване на Библията. Там Мариела  ми подари християнска книга с насърчения. Използвах я, когато се молех и често си четях от нея, но сега не мога да я намеря никъде. Вчера вероятно съм я оставила на пейката, където се молих и навярно съм я забравила ….. някой я е намерили и прибрал.

Стела се чувстваше разочарована, че бе изгубила тази скъпоценна за нея книга.

Митка бе от хората, които винаги смятаха, че чашата им е наполовина пълна, за това се засмя и попита Стела:

– Искаш да кажеш, че някой ти е откраднал Исус?

Този въпрос развесели Стела и тя тъжно смънка:

– Мисля, че се е случило нещо такова.

– Виж, – каза Митка,- не толерирам кражбите, но ако някой краде християнски книги, има надежда нечий живот да бъде променен чрез Исус Христос.

Стела бе нервна, тя дълго си чопли носа, което бе признак, че още е ядосана, но накрая се примири и се съгласи:

– Имаш право? Дано да е станало така.

– Хайде да се помолим, – предложи Митка. – Нека Бог заработи в сърце на този, който е взел книгата. И това, което е извършил, макар да е лошо да се превърне в повод да се покае. А колкото до теб, ще ти кажа следното, ти имаш Библия, черпи сила, мъдрост и вдъхновение от нея.

След това двете наведоха глави и се молиха за“непознатия“ крадец.

Безсилна съм пред множеството проблеми в този свят, като глад, войни, нарушаване на човешките права.
Дори и да бъда доброволка, в каква да е дейност на благотворителност, резултата е нищожен. Не бих могла да разреша всички проблеми.

Гледах предаване, където разказваха за овчар, който се издържал от домашно направено сирене. Сиренето се прави от много мляко, за това е ценна всяка овца.

Последователите на Христос се сравняват с овце, защото живеят заедно и в покорство, като служат в света, споделяйки Божията любов. А Бог е онзи, Който трансформира несъвършените ни усилия, за да се достигне до истинската промяна на хората в този свят.

Молитвата е един от начините да служим на Бога. Тя не е средство, чрез което да накараме Бог да изпълни желанията ни, а средство да извършим Неговата воля.

Ако се молим редовно, намираме решение на болезнени и заплетени сиуации в живота ни. „…..нямате, защото не просите“.

Ако слепецът на пътя за Ерихон, не бе толкова настойчив, да вика към Исус, нямаше да прогледне.

Както не знаем колко човека ще се спасят, ако не сме благоветсвали, така и няма да получим отговор на молитвите си, които не сме отправили към Бог.

Чрез молитва ние потвърждаваме вярата и упованието си в Бога. Чрез нея добиваме сили  да бъдем истински последователи на Христос в този свят.

Тъй както Господ влезе в човешката история, така Той трябва да влезе във всеки от нас. Позволихте ли да се превърна във „Витлеем“ за Божия Син?

Не можете да влезете в пределите на Божието Царство, ако не се новородите, т.е. родите отгоре, а това няма нищо общо със земното раждане.

Това не е заповед, а констатиране на факт.

Новорожедието се различава от нормалното раждане по това, че предаването ни на Бога е такова, че в нас „се изобразява“ Христос. А когато това стане, в нас започва да действа Неговата същност.

Бог се яви в плът. И ето какво е станало възможно и толкова реално за нас благодарение на Изкуплението.

Когато Бог иска да отстрани недостатъците ти, Той не маха с магическа пръчка, за да се случи нещо, макар и малко. Това Господ извършва постепенно.

Бог прави една гъба за шест часа, а един един дъб за 60 години.

Святият Дух ще направи промени в живота ви, много по-големи от тези, които можете да си представите, но това няма да стане мигновено.

Под действието на Святия Дух и Божието Слово, подкрепени от молитвите на други вярващи ние ставаме по-зрели и подобни на Христос.

Библията казва: „да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“.
Начинът, по който ще станем по-скоро като Исус е:

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“.