Тя бе малка църква. Намираше е на хълма близо до града.
От известно време вярващите в тази църква се бореха с един сериозен въпрос:
– Как Бог иска да се грижим за бедните и отхвърлените хора, които срещаме през седмицата и особено в неделя, когато в църквата има богослужение?
Причина за това бе Мильо, бездомен алкохолик, който идваше на църква всяка неделя. Когато го виждаха, тъй като постоянно миришеше на алкохол, хората се отдръпваха инстинктивно от него.
Една неделя Едуард не се стърпя и попита:
– Какво да правим с него? Нали и той е Божие дете, което е дошло в Божия дом?
– С Христова любов да го приемем или да се притесняваме, че присъствието му ще отблъсне някои хора от службите? – смутено продължи с въпросите Любо.
– Тези въпроси са важни и за мен, – обади се Камен. – Ето аз служа в църквата и смятам, че съм отговорен да вземам правилните решение.
– Но кое е правилното? – Наско крачеше напред назад неспокойно.
Тогава се обади пастирът на църквата:
– Какво би направил Христос в ситуация като тази? Убеден съм, че Той би посрещнал с милост и много любов този човек в църквата. Та нали и аз съм грешник приет от него, както е Мильо?
Всички останали го погледнаха с радост в очите.
– Да, да, наистина така трябва да постъпва всеки от нас, – изрази мислите на останалите на глас Любо.
– Всеки ден се моля Святият Дух, – въздъхна пастирът, – да ни бъде водач и да ни открива как правилно да постъпваме с всички около нас.
– Нека Бог да ни помогне да бъдем милостиви към Неговите деца, – каза Мария. – Нуждаем се от Неговата помощ, за да се грижим за тези, които ние трудно да обичаме.
– Кого Исус би върнал от църквата? – засмя се Стефан.
И всички бяха съгласни, че много хора могат да им бъдат неприятни, но Исус обича всеки един човек, независимо от положението му в обществото и те трябва да следват примерът Му.
