Това е едно интересно явление, наречено  „ледени чаши“.
Ако вървите по повърхността на леда, на някой места могат да се видят по-тъмни сиви кръгове. В тези места има джоб под леда с камък и вода. Как се е оформил този джоб?
Когато камък или пясък попадне на повърхността на леда, той се нагрява от слънцето и започва бавно да потъва в леда. Водата над камъка замръзва, но около него все още се задържа вода, защото светлината, която преминава през леда нагрява камъка
В резултат на това, около камъка остава вода, в която микробите могат спокойно да съществуват.
Температурата на водата на такива места обикновено е 1 ° С, малко над точката на замръзване на водата.

През 2012 г. художникът Олафур Елиасон е представил една от своите работи, която е доста необичайна – малък уред, наречен Little Sun, който представлява стилизирано слънчогледово устройство. От една страна е налице светодиоден фенер, а от другата – соларен панел, който ви позволява да заредите батериите на малкото слънце по време на светлата част на деня.
Появата на Little Sun е дало началото на глобален благотворителен проект, който се състои в даването на светлина и топлина на тези, които се нуждаят от тях. Движение активно разпространява слънчевите „Слънчогледи“ сред жителите на най-бедните страни в света, както и жителите на северните райони на Земята.
Задачата максимум на движението Little Sun е в бъдеще, слънцето да се появи в джоба на всеки жител на Земята.
Устройството Little Sun е широко използвано за осветление на улици и сгради през нощта.

Утро. Слънцето едва се бе разсънило, а хората бързаха вече за работа. Лена, след упорития глас на будилника, скочи от кревата и се насочи към банята. Тя е млада майка, която има малка дъщеричката, палава и непокорна.
Лена погледна в огледалото и смръщиа вежди:
– Ах, тази „портокалова кора“ – и задържа ръката си върху крака си.
Слаб лъч светлина се мушна през леко открехнатата врата на банята и тихо като сянка  премина малката ѝ дъщеричка. Детето веднага побягна, щом усети, че майка ѝ я засече и отиде да се приготви за детската градина.
Завари баща си да оправя вратовръзката си пред огледалото в стаята. След минута мълчание малката Даря прегърна баща си и с любов каза:
– Татко, когато порасна искам да стана красива като теб.
– Не! Когато пораснеш, ти ще станеш толкова красива, колкото е майка ти, – каза нежно баща ѝ.
– Не, не искам да съм като нея. Ти стана уми се и вече си красив, а мама, стана уми се и започна да се разкрасява пред огледалото, а след това дълго ще реше косите си и едва тогава ще стане красавица, – заключи детето
Изведнъж Даря направи кисела гримаса, незнайно към кого отправена и почти изръмжа:
– И освен това тя има някаква „портокалова кора“, на която всяка сутрин се ядосва….

В една идеална среда, където няма грях, няма да има конфликти. Но в брака, където хората са несъвършени, те нямат добри взаимоотношения, имате проблеми във всяко едно отношение.
Хора в света не са добри един към друг. Не се отнасят един към друг любезно. Злоупотребяват един с друг. Лъжат се. Техните взаимоотношения са фалшиви. Хората носят маски и използват другите.
Защо правим това?
Нищо не работи на тази планета както трябва, защото властва греха. Когато ние не следват Божията воля, нашето непокорство причинява щети.
Погледнете всяко потисничеството, което се случва под слънцето. Ще видите сълзите на угнетените и няма кой да ги утеши. Потисниците имат голяма сила, а техните жертви са безпомощни.
Когато Адам и Ева се разбунтуваха, не само изгубиха общението си с Бога, но и добрите взаимоотношения помежду си.
Вие не може да имате интимност с вашия съпруг, без да имате близки взаимоотношения с Бог на първо място.

Всяка сутрин преди зазоряване той тръгваше на разходка. Час по-късно се връщаше попил шума на града и звуците на градините, които после добиваха плът в поезията му.

Но тази сутрин не беше ходил много надалече, защото когато си дойде зората току що се бе сипнала и нощта все още витаеше във въздуха. Тишината го съпровождаше неохотно.

– Какво се е случило, – попита го разтревожена  жена му.

– Улиците са пълни с хора, – въздъхна той, – бездомни, отчаяни и гладни.

– Погледни! – извика възторжено жена му. – Виж как слънцето сияе, – продължи възторжено тя, искайки да разсее тъгата впримчила се в утрото.

Сноп лъчи огря предната част на къщата. Те плиснаха вратата на балкона и потопиха коридора в светлина.

Слънцето се издигна над големите корони на дърветата. Прозя се и се протегна. Провря многобройните си лъчи между листата и клоните, и събуди всичко живо там.

– Знам, че каквото и да се случи, Бог няма да ни остави, – добави жената и плътно се прилепи до мъжа си, вперила поглед напред с тревога…..