Архив за етикет: Интернет

В пълна тишина

Катя седеше на верандата. Тя четеше Библията.

Внезапно Катя вдигна поглед и го насочи към облаците, които идваха от планината.

– Каква красота! – възкликна тя.

Сърцето ѝ се изпълни с Божията любов и тя се остави да я облее изцяло.

В тази минута на пълна тишина, Катя не се сети изобщо за интернет, което преди се смяташе за невъзможно.

Обикновено публикуваше бързо „Бог е добър“ ако е усетила Неговото присъствие в този ден.

Дори не помести снимки на нещата, които я бяха развълнували в мрежата, като цвете в близък план или дъждовна капка върху листо.

Цели двадесет минути тя се наслаждаваше на Божието творение в пълна тишина, без мисъл за изява в Facebook или Instagram.

Повечето хора са склонни да пропускат по-тихите моменти, когато Духът им говори.

Предателството

Мирослав клатеше недоволно глава:

– Предаваме Господа, а се наричаме християни.

– Как го предаваме? – сбърчи вежди Нено.

– Отдаваме сърцата си на пари и материални придобивки. Имаме егоистични стремежи. Всичко друго освен Него, – фучеше яростно Мирослав.

Това си бе така и Нено само вдигна безпомощно рамене.

– Предаваме Го, като прекарваме повече време в интернет, отколкото в молитва, – размахваше разгорещено ръце Мирослав. – Четем всичко друго, но не и Библията или ако я четем, вършим това формално, без да вникваме в нея.

Думите му се забиваха като големи гвоздеи в съзнанието на приятелят му.

– И аз не съм по-добър, – повиши тон Мирослав. – Върша същото и се окайвам.

– Може би трябва да изповядаме и отхвърлим това предателство, – съкрушено каза Нено.

– Бихме ли имали смелост, да Го молим да ни очисти от това? – с болка извика Мирослав.

– Какво ни пречи? Той не би ни отхвърлил, – Нено погледна окуражаващо отчаяния си приятел.

Мирослав разроши косата си с ръце. Той целият бе напрегнат.

– Можем да поискаме, да живеем живот в любов, честност и почтеност, – предложи Нено.

– А ще можем ли? – погледна го с укор Мирослав.

– Без Негова помощ никога, – отговори Нено.

– Да, с Господа можем, – въздъхна Мирослав.

Може и без това

В една от социалните мрежи приятели взеха сериозно да се тревожат за Марко.

Не беше се появил целия следобед. Вечерта пак го нямаше.

Започнаха да му звънят по телефона, но никой не вдигаше.

По-късно, когато най-сетне го видяха, той обясни изчезването си:

– Бях сред природата със сина си. Прекарахме страхотно. Телефона си бях забравил в къщи. Не можах да прочета всички новини, но те така или иначе, щяха да съсипят деня ми, ако бях ги погледнал.

Приятелите му бяха шокирани.

– Кой си мисли, че е той?! – възнегодува един от тях. – Ние се притесняваме за него, а Марко прекарал чудесно!

Пламен взе да го поучава:

– Трябва да си информиран тези дни, защото цикълът на новините се променя на всеки пет минути и ако оставиш телефона си, ще липсват толкова много от лошите неща…. Искам да кажа, разбираш защо всички сме ти толкова ядосани?

Но Марко не се трогна от тези напътствия.

Захвърли телефона си нанякъде, но преди това провери графика на работите, които му предстояха за утрешния ден.

Беше цяла вечер със съпругата и сина си. Тримата бяха много щастливи.

Дълго време не се бе случвало такова нещо в този дом.

Накрая Марко изгаси осветлението и си легна, без да се интересува за всички лоши неща, които излъчваха по медии и интернет.

Сънят му бе спокоен.

Спа необходимите осем часа и се събуди свеж, готов за работа.

Как ще разберат

Поради объркване в разбирането на интернетните технологии, съдът не можеше да осъди или освободи обвиняемият.

След дълго обмисляне главният съдия обяви:

– Няма значение какво ние мислим за Интернет. Важното е, какво Бог мисли за това?

Делото бе отложено, а на чиновниците към съдебната палата бе наредено:

– Проучете Библията и разберете мнението на Всемогъщия по цифровите въпроси.

Започна се активно четене.

В средата на седмицата бяха привикани всички, на които бе поверена задачата, да представят какво са намерили.

– В книгите Битие, Изход и Левит нищо не се казва за Интернет, – докладва един от чиновниците.

Настъпи пълна тишина.

– И сега какво? – попита объркан главният съдия.

– Имаме някаква надежда, че в книгата Числа ще намерим нещо, – плахо подметна друг от чиновниците. – Нали става въпрос все пак за числа?!

Горките?! Ами ако никъде в Библията не се споменава думата Интернет, как ще разберат какво е мнението на Господа за него.

Добрата почивка

Часовникът показваше 1:56, но на Мирослав изобщо не му се спеше.

Малко преди това, той бе натоварен с разговори по Интернет, в които през цялото време си пишеше с приятели от мрежата.

Мирослав си взе одеялото, което се бе оплело в чаршафите на дивана и се зави, но сънят не идваше.

Стана по едно време и потърси в Гугъл какво да направи, за да заспи, но там намери какво да не прави, ако не желае да остане цяла нощ буден.

„Не пийте кафе късно вечер, не спортувайте в края на деня, не стойте дълго пред екрана…..“

– Ауууу, – извика възмутено Мирослав и продължи да чете.

“ …..текстовите съобщения не са добра идея ….“

– О, не, – Мирослав хвърли възглавницата си на пода. – Стига с тези правила, те изобщо не пасват на живота, който желая. Утре съм на работа, трябва да заспя…….

Той напрегнато извиси глас:

– Нищо друго не искам, само да си почина. От сутринта до края на деня имам задължения, а ще се чувствам като след махмурлук.

Ако не избягваме игрите и пристрастеното комуникиране в Интернет, ще загубим съня си, а по-късно и здравето ни ще се влоши.

Истинската ни почивка е в Христос. Тя има повече общо със взаимоотношенията ни с Него, отколкото с някакви правила.

Чуйте Исус ни зове:

– Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.