На 9 май любителите астрономи могат да наблюдават необичайно явление. Меркурий ще пресече повърхността на Слънцето. Този необичаен транзит се случва само около 13 пъти в един век. Следващия път такова явление ще се наблюдава през 2019 г.

Учените напомнят, че за да бъде безопасно наблюдението на това преминаване, трябва да се използват слънчеви филтри с високо качество.

Този феномен  частично или цялостно може да се наблюдава от всички части на света с изключение на Япония, някои части на източна Азия и Антарктида.

Транзитът на Меркурий може да бъде разделен на пет етапа. Тези етапи ще се появят по различно време в зависимост от местоположението на наблюдателя на Земята, но времето няма да се различава с повече от 2 минути.

Време е да престанем да вярваме на някои популярни заблуждения.

Свикнали сме да мислим, че пустинята е непременно място, където има огромно количество пясък и е много горещо.

В действителност всяка местност, която е с характерна равна повърхност, може да се нарече пустиня. В нея задължително отсъства флора и специфична фауна.

От тази гледна точка най-голямата пустиня съвсем няма да е Сахара, а безкрайните ледени пространства на Антарктида.

На архипелага Рюкю живее така наречения Амами заек, който не се среща никъде другаде.

За да поддържа популацията на тези зайци, властите на Япония са започнали лов на мангуста, който е естествен враг на тези животни.

На остров Менорка са намерени останките на гигантски зайци. Теглото на тези животни е достигало 12 килограма.

Зайците могат да ядат дори месо. Много огладнелият заек може да нападне малка птица. Известни са случаи, в които зайци са се хранели с мърша.

Заекът не отива в територията на друг заек, дори и да се спасява от смъртна опасност.

На зайците зъбите им растат през целия им живот.

Зайци се срещат на всички континенти, освен в Антарктида и Австралия.

На 1 април 1978 г. жителите на австралийския Сидни били удивени, когато забелязали гигантски айсберг, плаващ в пристанището на града.

Няколко дена преди да се случи това местният предприемач Дик Смит обявил, че айсбергът е взет направо от Антарктида.

Публиката била възбудена и представители на австралийския флот даже попитали Смит дали му е нужна помощ за акостиране.

Шумотевицата продължила до тогава, докато не завалял дъжд и не измил пожарната пяна от листове направени от бяла пластмаса, от които в действителност се състоял айсбергът.

Пингвините живеят предимно в Антарктика, където средната лятна температура е минус 30 ° C, а през зимата е минус 60-70 ° C.

Птиците гнездят на земята и ловят риба в океана, но не се превръщат в ледени висулки. Как го правят, учените едва сега са разбрали.

Устойчивостта на пингвините към студа се дължи на особената структура на перата им.

Специалисти в областта на околната среда, инженери и технолози от редица университети и лаборатории в Китай внимателно са проучили образци на пингвинови пера, а след това създали мембрана от нановлакна, притежаващи аналогични свойства.

За проучването учените са взели няколко пера от пингвините на Хумболт, гнездящи на бреговете на Чили и Перу, и добиващи храна в студените океански течения.

По време на експеримента изследователите са разрязали перата на малки части 4х4 мм и след предварителна подготовка ги поставили под електронен микроскоп, което им помогнало много внимателно да изучат структурата им.

Оказало се, че те са покрити с мрежа от брадавички, които имат зъбци и малки кукички. Такава структура отблъсква водата и освен това не позволява по тях да се полепят различни вещества.

Създадената мембрана от нановлакна, по подобие на перата на пингвините, може да се използва, за създаване на тъкан, която е устойчива на заледяване.