Асен се молеше за спасението на жена си повече от четиридесет години.

Един негов приятел го попита веднъж:

– Не ти ли се е искало понякога да се откажеш?

– Той никога не ме е разочаровал. Има си Божие време за всичко, – бе отговорът.

Когато съпруга

Ако възложим надеждата си на Бог, Той няма да ни разочарова.

Съпругата на Асен прие Исус Христос за свой Господ и Спасител на погребението на съпруга си.

Тогава тя видя църквата, пълна с онези, които обичаха мъжа ѝ.

Чу убедителното послание на Този, Който бе водил Асен през целият му живот на земята.

Накрая тя се поклони на единствения Бог и прие спасението Му.

Трудно ви е да се молите, когато дълго време не получавате отговор.

Бог работи и тогава, когато ви се струва, че не отговаря.

Просто се молете се и чакайте!

Пламен обясняваше нещо на приятеля си Крум, като размахваше ентусиазирано ръце:

– Чуй само: „Който пази смоковницата ще яде плода ѝ, а който се грижи за господаря си ще бъде почитан”.

– Да, има парадокс в това, – съгласи се Румен.

– Явно е, дори и най-дребните задачи на слугата, , – побърза да отбележи Пламен, – който защитава своя господар, ако са изпълнени добре, са повод за почит. Всяка добре свършена работа е достойна в очите на Бога.

– В този свят тези, които полагат труд се смятат за по-долни от тези с положение и висок пост, – забеляза Румен.

– Виж, – Пламен развълнувано вдигна ръка, – Бог още в самото начало бърка в пръстта и прави човек и Той не смята, че това е под достойнството Му.

– Дори Исус, когато дойде на земята, не бе с много свободно време, Той бе дърводелец, – кимна с глава Румен.

– Ако не вършиш работа и то работа, с която можеш да се гордееш, ти си откъснат от своята човешка същност, – заяви Пламен. – Душата ти ще атрофира. В крайна сметка работата не е зло, а благо.

– И все пак не е задължително това да бъде голяма кариера, която да промени света, – засмя се Румен. – Всяка работа, която е полезна за другите и е свършена добре, заслужава почит.

– Презираш ли работата на метачките или тези, чиято работа е доста мръсна? – предизвикателно попита Пламен.

– Почакай, – спря го с вдигната длан Румен. – Някои презират и хора, които градят кариера, за която се изискват повече умения и образование.

– Тези различия за нас не трябва да имат значение, Исус приемаше всички, – поклати глава Пламен.

През първите тридесет години от живота си Соня се молеше с дълги и кратки молитви.

Повратния момент за нея по отношение на молитвата бе, когато нямаше никакви думи.

Соня бе хоспитализирана с тежка клинична депресия. Всичките ѝ думи бяха изчезнали.

Когато бе на единадесет години Соня бе решила да следва Исус.

А сега бе горчиво разочарована от това, в което се бе превърнала.

– Бях обещала да бъда съвършена, – каза си Соня. – Никога да не разочаровам Бог, а ето ме сега …. празна.

Единствените думи, с които се молеше мълчаливо бяха:

– Помогни ми.

Думи на пълно поражение, но вярвам, че Бог ги е чул като честни думи на предаване.

– Господи, за първи път признавам пред Теб и себе си, че съм в беда и не мога да се справя.

Това бе молитва за абсолютно предаване.

Ако изпаднете в подобен момент, призовете Го.

Не ви трябват изискани думи или дори много вяра. Просто започнете точно там, където сте.

Да обичаш Бог не е свързано с религия, а с връзка.

Молитвата не е за правилните думи, тя е за правилното сърце. Бог ви познава и ви обича такива, каквито сте, точно сега.

Можете да започнете много простичко:

– Помогни ми, Господи!

Дори и да не знаете какво да кажете, просто говорете на Бог, Той ви слуша.

Сашо се ожени чак на четиридесет години. Съпругата му се казваше Нели.

– Радвам се, че се ожених за нея, – сподели Сашо. – Бог знае със сигурност от какво имам нужда.

– Как се запознахте? – попитаха го Данчо.

– За първи път срещнал Нели преди десет години. Тя седеше край един басейн. Тогава бях елегантен мъж, а тя бе прекрасна. Имаше весел нрав, всеотдайна грижовност и голяма ревност за Исус, – отговори Сашо.

– Ако е била толкова невероятна, отвътре и отвън, защо ти отне толкова време да се ожениш за нея? – повдигна вежди Ивайло.

Сашо се усмихна , почеса се по главата и каза:

– Като се замисля, имаше много причини като забързан живот, липса на близост един с друг, може би и нуждата да порасна, мога да посоча поне десетина още, но основната причина бе, че бях свикнал да живея сам и идеята да съм женен беше някак плашеща.

– И десет години по-късно осъзнаваш, че не можеш да живееш без нея? – Станчо намигна на Сашо.

– Тогава нямах представа колко хубаво е това, – ухили се Сашо.

Бог ни предлага нов живот на благодат, но въпреки това толкова много от Божите хора все още сякаш живеят като независими, „необвързани“ люде.

Защо става така?

Ако Божията благодат е толкова невероятна, отвътре и отвън, защо на толкова много от нас им отнема толкова време да започнат да живеят чрез и в благодат?

Тони и Мила решиха да си купят дом. Те разглеждаха къща след къща и накрая намериха перфектното жилище с точното количество стаи на правилното място.

Това бе домът на мечтите им.

Те направили оферта за дома и тя бе приета.

Когато дойде време да финализират сделката, от тях се изискваше да внесат депозит от десет процента от общата цена. Това не звучеше много.

Попълниха формуляра за заявка на банков превод и натиснаха „Изпрати“.

На следващия ден от фирмата за собственост се обадиха с лоши новини:

– Депозита го няма.

Тони и Мила изпаднаха в паника.

– Какво? Изчезнали? Как е възможно такова нещо? – бунтуваше се Мила.

– Не сме дали пари за обяд, – продължи Тони в същия дух. – Това са десет процента от цената на дома.

Оказа се, че някаква съмнителна група бе прихванала банковия превод и средствата бяха изчезнали.

Тони и Мила бяха съкрушени.

– Ще загубим мечтания си дом, – проплака Мила.

– Нямаме допълнителни средства, за да внесем още десет процента, – размаха ръце Тони.

Отчаяни двамата се свързаха със следовател, техен познат. Въпреки, че възлагаха много надежди на него, той ги предупреди:

– Не очаквайте много. Не се знае дали ще мога да открия нещо.

Един ден следователя им се обади:

– Здравейте! Имам добри новини. Успях да върна средствата ви.

Телефона падна на пода. Тони и Мила загубиха ума и дума от вълнение.

Следователят чу по телефона писъци и радостни възгласи.

Когато се поуспокоиха Тони каза:

– Благодарим ви.

Представете си губите нещо, което е много ценно за вас и след това го намирате отново.

Притчата на Исус за изгубената монета илюстрира подобна ситуация. Чрез нея разбираме какво се случва, когато човек откликне на Евангелието.

Края на тази притча предлага нов поглед относно духовната сфера.

„Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае“.