Когато чуете турникет какво си представяте?

Това е структура или устройство за контрол и достъп.

Турникетите се коренят в националната психология. Те работят на принципа на хищните растения.

Крият се в тъмните железни кутии и създават илюзия за пълна свобода и безопасност.

Но при всеки опит за незаконно влизане, челюстите им се затварят върху тялото на нарушителя и то на най-уязвимите места.

За това не търсим лесни начини, още от детството си не се доверяваме на турникетите.

Историята за циклопите се е появила благодарение на народите от островите в Средиземно море.

Там са били открити останки от изчезнали слонове джуджета.

Черепите на слоновете били два пъти по-големи от тези на човека.

Централната носова кухина често погрешно се е възприемала за отвор на око.

Седяха сред руините на селище, което някога са наричали Ринпоче Ла. Едва ли щях да намерят нещо, всички сгради бяха разрушени.

 – Завоевателите убили един милион тибетци и удвоили населението на страната чрез принудителна миграция на етнически китайци, – каза Митко.

 – Но Ринпоче Ла останало сгушено в долината си, – подчерта Симеон. – Селището е останало неизвестно, носели се само слухове за него. Номадите, които рядко се осмелявали да се приближат до страховитата планина, понякога разказвали за Ринпоче Ла.

– Разбирам защо са останали скрити за останалите, – намеси се Мая. – Погледнете, освен с географското си положение, долината е била изолирана и от река. Преминаването ѝ през зимата е било трудно, а през лятото – невъзможно.

Стигнаха края на долината. Там се е намирал манастирът. Според ръкописи, които бяха намерили, това била централната пететажна сграда, заобиколена от пристройки и опасана с висока десет и широка три метра каменна ограда, измазана с хоросан. Долината зад отшелническото убежище завършвала в отвесна тридесет метрова скала с извисяващи се каменни крепостни зидове от двете страни.

 – Селото  е било разположено в подножието на манастира и се е състояло от каменни къщи, сякаш израснали от скалата, – каза Митко. – Ринпоче Ла приличаше на тясна ивица, изсечена в планината, затова до него е достигала малко светлина, която се е разсейвала от потока, извиращ от безбройните геотермални пукнатини.

 – Вероятно парата е осигурявала на селото закрила и средства за препитание, – предположи Симеон.

 – Знаете ли, че микроорганизмите, които виреят в горещата вода на изворите, – засмя се Мая, – са основата на странна хранителна верига, подобна на тази в термалните отвори в дълбините на океаните, наричани черните комини.

– Но как са се хранели, нали не е имало достатъчно светлина? – попита Симеон.

– При липсата на светлина съществата зависят от хемосинтезата – превръщане на химичната енергия в живот, – поясни Мая. – Микроорганизмите около стълбовете от черен пушек се хранят с екзотични комбинации от химични съединения, изригващи от недрата на земята, а на свой ред те хранят безброй причудливи форми на живот – кръгли червеи, достигащи метър и осемдесет, различни видове миди и раци, каквито няма никъде другаде в света и риби, които издържаха на неимоверно високата температура.

– Разликата в Ринпоче Ла е била, – каза Митко, – че на върха на хранителната верига са се намирали козите и яковете, които са ядели богатите на хранителни вещества водорасли и давали на селяните месо, вълна и мляко.

– Колко им е било добре на хората, – каза Симеон. – Другото предимство на живеещите сред геотермалните извори е, че са били осигурени с топлина. Не е било необходимо да събират дърва, за да отопляват домовете си и да готвят – това изискваше време и изтощава силите на населението в селата на Тибет.

С течение на годините долината се бе превърнала в само издържаща се независима екосистема, но сега всичко тук бе замряло. След унищожаването на манастира и селището край него, можеха да се видят само руини……

Бог е вложил съобщение за живот вътре във нас.

Когато станеш вярващ, ти също ставаш Божият пратеник. Бог иска да говори на света чрез нас.

Може да мислите, че не е нужно да споделят това знание, но това е необходимо. Дявола се опитва да ни накара да мълчим относно това, защото това известие за живот не го устройва.

Имаме складиран опит и Бог иска да го използваме, за да достигне благата вест  и до другите.

В Библията се казва: „Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си“ – 1 Йоан 5: 10а.

Ето едно нещо, което ще ви помогне да се подготвите за споделяне на благата вест: Напишете основните житейски уроци, които сте научили.

Ние трябва да сме благодарни на Соломон, защото е направил това в книгите Притчи и Еклисиаст. Те са пълни с практически уроци за живота.

Представете си колко лесно може да се избегне излишно чувство на неудовлетвореност?! Това става еинствено ако сме научили тези житейски уроци.

Една жена забранила на малкия си син да се доближава до скитащите отшелници.

Някои от тези отшелници били смятани за праведници, но други от тях се оказвали мошеници.

Веднъж майката погледнала през прозореца и видяла тълпа от деца, ограждаща един отшелник.

Той забавлявал децата. Не се срамувал да направи всички видове салта и трикове, които знаел.

Майката повикала сина си казала:

– Сине, това е свят човек. Можеш да идеш при него.