Когато американски и английски войски завзели Алжир, те се опитали да премахнат де Гол от власт и сформирали правителство в изгнание начело с генерал Жиро.

Де Гол действал бързо. Опирайки се на силите на Съпротивата и на Москва, той веднага отлетял за Алжир.

Когато пристигнал предложил да се организира Комитет за национално освобождение под съпредседателството на Жиро и себе си. Жиро се съгласил.

Оставало само да се съгласят Чърчил и Рузвелт.

Скоро след това де Гол избутал на заден план Жиро, а после без особени проблеми успял да го отстрани от ръководството.

Виктор спря и се вгледа в следобедния пейзаж. Съсредоточи върху дишането си и проясни съзнанието си. Опита се да овладее емоциите си, но без особен успех.

Току-що бе преживял период, в който губеше разсъдъка си и действаше, воден единствено от чувствата си. Беше загубил контрол върху действията си. Съзнанието му се бе изолирало от реалността. Тези белязани с насилие мигове тревожно зачестяваха и продължаваха все по-дълго.

Те започнаха по време на мисията му в Афганистан. Тогава продължаваха само за част от секундата и се случваха на два-три месеца.

Той смяташе, че това му състояние се дължи на стреса от участието му в тази гадна война. В края на войната той губеше паметта си по цели дни. Понякога идваше в съзнание, но се намираше в други части на страната, без да знае как и защо се е озовал там. Пристъпите спряха, когато войната свърши.

Спомените за тези случаи избледняха. Но изведнъж се появиха отново. Безполезността на кариерата му стана очевидна, когато любимата му родина изчезна под вълните на новите промени. Краткотрайните загуби на паметта започнаха отново. Времетраенето и честотата им се увеличаваха непрекъснато.

По време на сляпата ярост на Виктор умираха хора. През последния месец се бе събудил от поредния епизод и бе видял, че четирима от подчинените му са загинали от неговата ръка.

Бяха наредени около масата за конференции и гърлата им бяха прерязани. Виктор не си спомняше да ги е убил. Нямаше представа как е успял да сломи съпротивата им, докато ги е ликвидирал. Четиримата бяха едри и яки мъже.

Съзнавайки, че току-що се е върнал от скритото насилие в съзнанието си, той се обърна, за да види дали неудържимата му ярост не е станала причина за още една смърт.

Гостът му бе слаб, млад учен в черни джинси и риза без вратовръзка. Теодор се бе втренчил във Виктор през дебелите стъкла на очилата си. В замъглените му очи се четеше недоумение и изненада от случилото се, на което току-що бе станал свидетел.

Виктор се зарадва, че вижда жив младия човек пред себе си.
Той застана пред младия мъж и заплашително скръсти мускулестите си ръце пред гърдите си. Гласът му беше спокоен и еднообразен, а бурните му чувства бяха временно овладени зад невъзмутимата му фасада.

– Поради некомпетентността на някои хора, задачата ти току-що стана много по-трудна.

Теодор не каза нищо. Седеше на ръба на креслото доста уплашен.

– Обади се моят човек – Виктор кимна по посока на строшения телефон. – Направени са два неуспешни опита да се спре неприятелят. Очаква се от другата страна да предприемат някакъв ход. Познавам ги много добре и знам, че единственият шанс срещу тях, е да избързаме с крайния срок. Трябва да си готов до 36 часа, в противен случай трябва да зарежем проекта.

– Не! – Гневът в гласа на Теодор изпъна хилавото му тяло.

Тесните му рамене се повдигнаха, той стана и неспокойно закрачи из стаята.

– Да или не, – засмя се злобно Виктор, – зависи от ситуацията и ответната реакция на тези отсреща.

Въпреки пристъпите и това, че не можеше да контролира съзнанието си, Виктор бе решил да унищожи веднъж и завинаги тези, които му бяха причинили това болезнено състояние и искаха да го унищожат.

Делът на благословенията, които са обещани от Бог, се заключават до известна степен в тяхното отлагане и в страданията.

Отлагането  в живота на Авраам послужи, за да направи Божието обещание неизпълнимо. Последва голямо закъснение. Те излязоха от Египет „с голямо имущество“. Дадената дума бе изпълнена.

Бог ще ни изпита чрез забавяне. С това забавяне е свързано страданието, но независимо от това Божиите обещания си остават неизменни.

Бог има нов завет с нас – чрез Исус Христос и неговото ненарушимо обещание, ще ни даде всички важни благословени, от които се нуждаем.
Забавянето и страданието се явяват части на това обещание.

Нека да Го хвалим за това днес, да бъдем смели и да се надяваме на Господа и Той ще укрепи сърцата ни.

Диваните толкова здраво са навлезли в интериора ни, че те не предизвикват изненада и някакъв по-голям интерес.

Зад тях се крият невероятни истории. Някои от тях имат доста красиви имена, които трябва да запомним.

Много модели са издържали проверката на времето и никога няма да остареят.

Честелфилдският диван се е появил през 18 век. Той има интересна история.

Казват, че четвъртият граф на Честерфилд благодарение, на когото се е появил и дивана, поискал да създаде такава мебел, че мъжете удобно да могат да се разположат на него и костюмите им да не се мачкат.

Диванът станал символ на богатство и разкош. Той и днес не е загубил славата си.

За него е характерна кожа, заоблени подлакътници и височина равна на дължината на гърба на мъжете. Отсъстват възглавници зад гърба и тъфтинг.

Археолозите са особени хора. Те месеци работят на разкопките, с надежда да намерят някой артефакт, който би позволил да се повдигне завесата на някоя тайна от древността. Понякога това им се отдава.

Някои археологически открития са направили сериозни промени в науката.

През 2011 г. в югозападна Монголия била открита неизвестна до сега крепост на Чингис хан. Тя е смятана за един от предните постове за разширяване на империята на запад.

Нейната площ е  приблизително равна на три футболни игрища.

Археолозите се надяват, че по-нататъшните разкопки ще помогнат да се научи повече за развитието на една от най-големите империи в света.