Във формата на главното здание на Министерство на отбраната на САЩ няма никаква символика.

Това здание трябвало да се построи на участък от предградието на Вашингтон Арлингтън, на десния бряг на река Потомак, който имал форма на петоъгълник.

Поради опасения, че сградата ще закрие Вашингтон откъм Арлингтънското национално гробище, мястото на строежа било променено.

Но проектирането било вече направено, така че формата на сградата решили да остане същата.

Новият участък не бил ограничен, но зданието имало форма на правилен петоъгълник.

Така се появил Пентагона.

Роб Малхоланд е създал своите 2.6 метрови статуи от плексиглас. Основният материал за работа полиметилметакрилат може да наруши отражението на светлината, така че се появява ефект на частична невидимост.

Почти същите произведение на скулптор са били инсталирани на пътека в гората в близост до едно от местните езера. По време на работата над проекта в горския парк, у скулптора възникнала идея за използване на рядък материал.

Малхоланд изобретявал лисица, но искал да ѝ предаде неуловимост. Това постигнал с помощта на полиметилметакрилат.

Една от четирите нови статуи, които ще бъдат монтирани на улица в град Алоа, представляват силует на местен жител.

На минаващите от там ще им се струва, че виждат познат човек, но ако погледнат внимателно, ще разберат, че никого не са видели.

Всеки може значително да надмине обичайното, като служи на хората. За да помагаш на хората, не е нужно да имаш научна степен, просто ти е нужно сърце, изпълнено с милост, преливащо от любов.

Един ден Радко се връщаше от училище. Пред него вървеше момче натоварено с книги, дрехи, магнетофон и футболна топка. То се препъна, а всичките неща, които носеше се разпиляха край него.

Радко приклекна и започна да помага на момчето да събере нещата си.

– Много ти благодаря, – каза момчето.- Аз се казвам Станко.

– А аз Радко.

Тъй  като вървяха в една посока Радко попита:

– Мога ли да взема част от багажа ти?

– Разбира се, – малко смутено отговори Станко, – но протегна препълнените си ръце и Радко взе някой от нещата.

Момчетата се заговориха и Станко сподели:
– Много обичам видеоигрите, футбола и историята.

– И аз обичам видеоигрите, но предпочитам баскетбола и географията.

– Историята ми е любим предмет, – каза Станко, – но с останалите ….. нещо не ми спори.

Станко въздъхна тежко, а после добави:

– Наскоро се скарах и с приятелката си.

Тъй като бяха вече стигнали до дома на Станко, той покани Радко:

– Ела да изпием по една кока кола и да погледаме телевизия.

Радко се съгласи и двамата влязоха вътре. В непринуден и весел разговор момчетата не усетиха кога свърши деня и Радко си тръгна.

След това двамата се срещаха в двора на училището, в училищния стол и къде ли още не.
Така дружаха няколко години, докато дойде дългоочаквания ден на дипломирането.

В този ден Станко попита Радко:

– Помниш ли как се запознахме?

Радко се усмихна и кимна с глава.

– Тогава не ти казах, – започна смутено Станко, – но бях събрал всичко от шкафчето си от съблекалнята в училището, не исках да оставям „боклук“ след себе си. Бях взел доста голямо количество от хапчетата за сън на майка ми …… исках да се прибера по-бързо у дома и да се самоубия.

Радко трепна и погледна притеснено Станко.

– Но след като поговорихме и се посмяхме с теб, – продължи Станко, – разбрах, че ако се самоубия, щях да се лиша от такива приятни моменти и много други неща, които правехме по-късно заедно. Тогава, Радко, когато ми помогна да събра нещата си, ти направи много повече за мен. Ти ми спаси живота.